Английските консерватори трябва да си сменят чипа

Риши Сунак единствен предложи повишение на данъците

Има само един високопоставен политик в Консервативната партия, който показа лидерски качества, осмели се да посегне на лоби, което съпартийците му по принцип подкрепят, и запази визията си въпреки риска да загуби надпреварата за председател. Риши Сунак е най-некомпрометираният кандидат да оглави партията и да смени Лиз Тръс като премиер на Великобритания. Той единствен показа, че осъзнава какво е да си истински десен и консервативен политик, а именно - да управляваш системите така, че да не предизвикаш радикална промяна в средата.

Когато консерваторите, чиято работа като цяло е да бранят състоянието на горната средна класа, богатите и най-богатите, представяйки го като еднакво малък данъчен натиск за всички, Сунак единствен предложи повишение на данъците. Ставаше дума за специфично покачване - данъка върху свръхпечалбите на компаниите от енергийния сектор. Мярката, добила популярност в Обединеното кралство като Windfall Tax, е напът да се приложи в целия Европейски съюз, включително и в България. Само абстрахираната от реалността Консервативна партия в Англия не си даде сметка, че кризата затруднява дори средната класа да поддържа стандарта на живот с три яденета и затоплен дом, дори без ипотека.

Дори без да се правят социални жестове, данъчните облекчения, които щяха да се ползват главно от домакинства с доходи два пъти над средните, поставиха бюджета пред дефицит и изстреляха лихвите по държавния дълг. В известен смисъл, консерваторите почти причиниха на Англия това, което нефелните български правителства в първите години на демокрацията, причиниха на българската икономика, за да се стигне до Виденовата зима. В същия смисъл и Риши Сунак има шанс да бъде за Консерваторите нещо като ранния Георги Първанов за БСП.

 Ясно е, че консерваторите ще загубят следващите избори. Отлагането им ще спаси достойнството на партията и ще u позволи да си припише част от заслугите за стабилизацията след щетите нанесени от Лиз Тръс и Каузи Куартенг. Когато и да се проведат те обаче, партията се нуждае от смяна на чипа, за да си върне старите позиции. Ако не разчита, че колективната памет и съзнание на английското общество ще деградират, тя трябва да излъчи класически лидер. Някой, който вдъхва доверие и знае, че за да бъде стабилно едно дясно управление, то трябва да зачита интересите и на социумите, които подкрепят политическите противници. С други думи - десен лидер, който признава интересите на работническата класа и средната класа, ако ще само за да не докара радикализация и болшевизъм от нов тип. Защото и това не е немислимо предвид сложните времена, които предстоят за Европа и САЩ.

Риши Сунак има всичко необходимо - елитно образование, самосъздаден милионер в следствие на успешна кариера в инвестиционното банкиране. Завършил е претендиращото за най-голяма човечност и все пак елитно частно училище - Уинчестър Колидж. През 640-годишната си история негово мото е, че няма значение произходът на човека или неговото богатство, а какъв е той и как живее - Manners Makyth Man (да, същото като репликата на Колин Фърт в „Кингсман“). Разбира се, възможно е да се излъчи и кандидат, който го превъзхожда, само че такъв просто липсва на хоризонта. Връщането на Борис Джонсън, или някой от неговата групичка ще издаде добре прикриваните снобизъм и расизъм на британското общество. Цветнокожите британци могат да постигнат много, но не и най-високата позиция. Случи се и в английското кралско семейство да отворят дума какъв цвят ще е кожата на децата на Хари.

(От “Гласове”)