Бедността отвъд числата на статистиката

Има нещо тотално сбъркано в политиката на доходите

Едно от предизборните обещания на ГЕРБ вече е факт.  Минималната пенсия става 180 лева от първи юли, а от първи октомври ще удари заветните 200 лева.

Това се очакваше, независимо, че коалиционните патриотични партньори настояваха за 300 лева минимална пенсия. Проблемът е, че и това решение е административно и политическо, както и не е съобразено с реалното състояние на пенсионната система и на потоците от пари, които постъпват в НОИ.

Мярката ще осигури допълнителни средства на около една трета от всички пенсионери у нас (31,5 процента от тези, които получават пари за трудова дейност). Изчисляват се на около 100 милиона лева допълнително до края на годината. Както се опита да направи сравнение премиерът неотдавна – колкото два хеликоптера, като нещастният „Пантер“, който падна в Черно море по време на учение…

Да си го кажем честно – направо сме за оплакване. Върви се към противопоставяне на едни възрастни хора на други. Защото тези, които досега са взимали например 181 или 201 лева, няма да получат нищо отгоре. Уравниловката си е механична и не отговаря въобще на приноса на всеки един човек към осигурителната система на страната. Така се мултиплицира за пореден път социалното неравенство. Изкуствено уж се решават проблеми, а всъщност те се замитат под черджето.  Да му мислят следващите, както е било вече повече от две десетилетия след промените.

И сега е ясно – почти половината от парите, необходими за пенсии, идват от трансфери на държавния бюджет, а другата – от вноските на работещите българи. Всеобща практика е те да бъдат осигурявани на минималните нива, защото работодателите пестят от това перо. Законът не им го забранява, защо да им се сърдим. А и наемните работници предпочитат повече пари без данъци и осигуровки сега, но до момента, когато часовникът почне да отброява времето до излизането в т. нар. заслужен отдих.

Да се вдигнат парите на само една категория хора, без значение какъв е приносът им към пенсионно-осигурителната система, е популизъм, бият тревога икономисти и експерти. Така се подкопава доверието в целия пенсионен модел. Но уви, моментното харесване за пред електората е нещо по-важно от цялостното решение на проблема.

По ирония на фактите, ден след като парламентът прие на първо четене вдигането на минималната пенсия, националната статистика излезе с официални данни за равнището на бедност в България. Те са отчайващи и показват лоша тенденция. Съдете сами – линията на бедност през 2016 година е 308,17 лева на човек общо за страната. Година преди това тя е била  325,80 лева. Относителният дял на бедните у нас като процент от населението е 22,9 процента, година преди това е бил 22 на сто, а през 2012 година – 21,2 процента.  Фрапираща е разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20 процента от населението – 7,9 пъти през 2016 година срещу 6,1 пъти преди пет години. Тази лампичка мига от доста време в данните на статистиката, но кой да ги чете и да си прави изводите?

Сравнете сега  минималната пенсия с линията на бедност и ще се хванете за главата. Или сивата икономика у нас е повече от официалните около 25-30 процента, или статистиката лъже. Но тя работи по методите на Евростат, защо да я виним?

Има въпроси, които висят без отговор вече почти две десетилетия у нас, откакто се смени пенсионният модел. Защо парите за старини трябва да са 35 процента от максималния осигурителен доход? Вчера уважаемата експертка Мика Зайкова даде пример в интервю  за „Фокус“: В България човек, който е получавал например 1000 лева заплата, ще се пенсионира с 350 лева. А във Франция служител, осигурявал се на 1000 евро, се пенсионира със 700 евро. Да не говорим за Дания, където получавайки 1000 евро заплата, работникът взима 900 евро пенсия. Кога ще ги стигнем, наистина?

Несправедливо е също хората, които се осигуряват в България на максимума от 2600 лева, но заплатата им е по-висока, да страдат от прословутия таван на пенсиите от 910 лева. Навремето имаше виц, че по-скоро ще падне таванът на летния театър, отколкото на пенсиите.

Може би е време, по думите на Зайкова, да се вдигне рязко максималният осигурителен доход, или направо да се премахне, защо това е една изкуствена величина, зад която не стоят икономически обосновки.

Най-справедливо ще бъде сегашният модел на солидарно пенсионно осигуряване да бъде заменен с индивидуални партиди на всеки работник и служител. Така както е на книга с т. нар. втори стълб за родените след 31 декември 1959 година. Но това е друг въпрос, защото доходността на частните пенсионни фондове може да поднесе изненада на участващите по задължение и закон в тях, както го прави и сега. Друг въпрос са и надутите до макс инвалидни пенсии, чрез които също се точат пари от вноските на всички работещи у нас. И не на последно място – защо държавните служители не си плащат сами осигуровките?

Жените страдат по-малко от мъжете

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда, отчита статистиката. Относителният дял на бедните е най-висок сред безработните (54,6 % за 2016 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 6,7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През 2016 година делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 3,8 процентни пункта до 11,6%. Рискът от бедност сред работещите жени е с 3,5 на сто по-нисък от този при мъжете, сочат изчисленията на НСИ.