Труд
Автор:
Д-р Илия Илиев
В Турция остро протестират срещу действията на Израел в Газа, тукашните правоверни мълчат
Разложението на т. нар. политическа класа беше доловимо отдавна, добре видимо сред по-първите лица в парламентарно представените партии. Това не остана неотбелязано и от "Труд news". Ето например 10.02.2023 г. в „Лидерският букет повяхна, скоро ще окапе“.
Днес не се забелязва цъфтеж в партиите, водачите им в букета се хербаризират. Не ухаят за избирателите.
На последните избори се видя унищожителен за политическите елити резултат - гнилостни процеси сред дрипи от партии и клиентелки. Присещаме се за финалната сцена на „Хамлет“, в която Фортинбрас казва: „И да се вдигнат тез тела оттук!“. Всички излизат, изнасяйки телата.
Окапването на партии и политици очаквано стана епидемия в евроатлантическото пространство. Все по-малко французи броят Макрон и партията му за нещо достойно за уважение. Тресе се от неодобрението на все повече германци „светофарната“ коалиция в Германия. Натовска Турция официално кандидатства в БРИКС. Какъв е историческият опит за политическо спасение?
Политическото мумифициране е използвано в няколко варианта. Александър Македонски, ученик на Аристотел, непобедим на бойното поле, цар на Македония, на Азия, Персия и въобще на царете. Същественото тук е, че е бил и фараон на Египет. След смъртта му неговият сподвижник Птолемей с хитър ход става негов наследник като фараон на Египет. Знаел е, че с мед балсамират.
Знаел е за египетската традиция да се мумифицират царете след смъртта им, да се поставят в гробници-пирамиди и да бъдат вовеки тачени от народа. Така се сдобивали с легитимност и техните наследници. Птолеомей поставя в делва с мед трупа на Александър, отнася го в Египет и се обявява за негов наследник. Основава династия на Птолемеите, последен фараон от която е Клеопатра.
В най-различни варианти приказният сюжет за спящата красавица се среща при много народи. Твърдението в СССР „Ленин живя, Ленин е жив, Ленин вечно ще е жив“ се среща в стихотворения и песни, издълбавано е и върху камък. Йосиф Сталин след смъртта на Вожда на световната революция играе номера на Птолемей, поставя Ленин в мавзолей и така става следващият Вожд.
Архитектът на този мавзолей не случайно използва елементи от древни царски гробници като Пирамидата на Джосер в Египет и гробницата на персийския владетел Кир Велики.
Сталин след смъртта си също е бил положен там, но дошлият след него Хрушчов го изважда оттам, след като го очерня. Ами, не е намерил начин да се обяви за пряк наследник, а само за виден ленинист. За такъв до едно време за маскировка се пъчи и Горбачов, думата „перестройка“ пръв използва Ленин през 1921 г.
И на Борис Елцин издигнаха мемориален комплекс „Елцин Център“. Е, не в Москва, а в Екатерининбург и не се нарича точно мавзолей. Затова пък е върху цели 88 хиляди кв. м. площ за стойност над $100 милиона от бюджета - колкото за 70 детски градини. Дворецът на конгресите в Кремъл е върху 55,6 хиляди кв. м. В днешна Русия огромното мнозинство го има за предател.
Мавзолеи има на председателя Мао в Пекин, на Агостино Нето в Ангола, на Фердинанд Маркос във Филипините, на Евита Перон в Аржентина. И у нас имаше на Георги Димитров. Този сюжет броди по света и все по политически съображения. До ден днешен броди. В САЩ се изреждат хербаризирани вече личности като Клинтън, Обама, Байдън да наливат имидж в Камала Харис.
Политически мумифициран изглежда у нас Ахмед Доган в символната форма на почетен председател. Активизиран понякога, за да благослови поредния си актуален наследник. Вярно, живя героично Доктора-философ, неизбежно ще живее във въображаема пирамида вечно, сега е без резиденция, май някъде в Пампорово, но съживен за поредната си важна мисия.
Явно не се получава при преобладаващо скептично към всяка власт население прилагането на политическо мумифициране. Особено, ако се налага мумифицираният да се вади от меда повече от веднъж за въодушевяване на Местан, после на Карадайъ, че накрая и за Феномена. Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода...
В политиката доста по-често се използват различни методи за галванизация на „ръждясали“ партии и особено за персони. Както върху метали с цел защита или украса се нанасят многослойни декоративни покрития от мед, никел, хром, цинк или благороден метал. Използва се и във физиотерапията.
Цели се в политиката наслояване на положителни черти и качества върху залиняла партийна структура или политик с помътнен или накърнен публичен образ. При днешните чудовищни комуникационни възможности на имиджмейкърите-галванизатори, на политолого-социолозите на повикване, на безгръбначните медии и журналисти е дадено безбрежно поле за изяви.
От самото изригване на „демократичния вулкан“ у нас започна и политическата галванизация. Членове на най-висшето ръководство на БКП се обявяваха едва ли не за дисиденти. За критици на режима на Тодор Живков се пъчиха Станко Тодоров, Андрей Луканов, Петър Младенов и още неколцина. Комунистът Желю Желев се обяви едновременно за марксист и либерал.
По-късно тясно свързани лично и фамилно с предишната власт се пречистваха и покриваха с демократични наслоявания в антикомунистически по дефиниция партии, обществени организации, Соросови НПО-та, грантаджийски формации. Галванизираха ги и отвън, като завършваха западни университети, школи или просто неколкомесечни курсове.
Благославяха ги и чужди политически персони. Съсипващият БСП Сергей Станишев беше наречен от президента на САЩ Джордж Буш „мистър Клийн“ и така го посребри дори за шеф на социалистите в Евросъюза. Какво като баща му е бил чак секретар на ЦК на БКП, а той шеф на БСП?
Върху Доган и много други видни фигури в ДПС се наслояваше несъществуващ героизъм в съпротива срещу комунистическия режим, макар да са били по онова време сътрудници на иначе сатанизираната Държавна сигурност. В Турция остро протестират срещу действията на Израел в Газа и в защита на единоверците си палестинци, но тукашните правоверни мълчат евроатлантически.
Възможна ли е галванизация на сегашните партии и политически лидери след срамния крах на сглобката и при грозния разпад на основни партии като БСП и ДПС? Едва ли. Долавя се във вялата активност на наличните имиджмейкъри, в лишената от всякакъв ентусиазъм медийна хвалба, в пасивността на водещите партийни екипи в предизборната агитация. В очакване на буря.
