Да изиграеш премиера

Какво ще се случи в Румъния в близките дни

„Трите най-разрушителни сили в политическия живот са консенсусът, компромисът и капитулацията”. Сетих се за любимия си цитат от “Да изиграеш краля” на Майкъл Добс не за да опиша Brexit-a, който няма Exit, а за да обрисувам поредната политическа криза отвъд Дунава. През декември Лявоцентристката коалиция в Румъния спечели комфортна победа и формира правителство. Но месец по-късно разгневи улицата, когато на тъмно и набързо одобри спешен указ със спорни промени в Наказателния кодекс, които щяха да дадат възможност на множество политици да избегнат наказателно преследване, включително на председателя на СДП – Ливиу Драгня. Кабинетът стъпи накриво и масите реагираха с най-големия протест след падането на комунизма през 1989-а година. След този срив социалдемократите се поддадоха на вътрешнопартийна вражда.

И след седем мъчителни месеца на управление, в привидно търсене на компромис и с фалшив консенсус, най-силната политическа партия отвъд Дунава взе че свали собствения си премиер с 241 гласа “за” и 10 “против”. Кризата е безпрецедентна и накара дори иконата на св. Петка в румънския град Търговище да пророни сълза. Управляващите гласуваха вот на недоверие и торпилираха собственото си правителство.

Кой е виновен за политическото земетресение?

Ливиу Драгня. За да си гарантира властови позиции след парламентарните избори, той изигра ролята си на вълк единак, на самотен бегач, на самостоятелен играч. Точно като магьосниците в цирка, обеща да изобрети двигател, който ще пълни джобовете на сънародниците му с пари. Но след като окупира властта, Драгня постигна две краткосрочни и две дългосрочни цели – спаси собствената си кожа и ликвидира справедливостта. Гарантира си, че парите на партията са в негови ръце и той ще контролира кранчето. Намери каскадьор, който да пусне на арената без предпазна мрежа. Някой, който да поеме вината, че обещания перпетуум мобиле не функционира. Драгня жертва премиера-джентълмен Сорин Гриндяну, а след това с цялата си артилерия бомбардира президента Клаус Йоханис.

Сега ключът за изходът от кризата, паролата за сейфа, тайното заклинание принадлежи именно на държавния глава. Тази седмица той трябва да покаже дали е играч или зрител! Според параграф 1 от член 85 на Конституцията “президентът на Румъния е този, който назначава премиер и правителство”.

Кметицата на Букурещ Габриела Фиря вече леко повдигна завесата и подхлърли, че социалдемократическата партия има 4-5 предложения за премиерския пост.

Най-спрягани са имената на заместник-гуверньора на Националната банка на Румъния Флорин Джорджеску и лидера на групата на СДП в Сената Михай Фифор. Но и около двамата има въпросителни! Мнозина се съмняват, че Джорджеску ще зареже бизнеса си и ще се окопае в политиката. Още повече, че има здравословни проблеми. Що се отнася до Михай Фифор, шансовете да замени Гриндяну са малки, тъй като преди две години президентът Йоханис отхвърли кандидатурата му за министър на транспорта поради липсата на достатъчно управленски опит и експертни познания. Потенциални кандидати за премиерския пост са 46-годишната Кармен Дан - вътрешен министър на Румъния, 53-годишната евродепутатка милиардерка Виорика Дънчилъ, университетският преподавател Николае Истудор и бившият министър на икономиката от кабинета на Понта - Михай Тудосе, обвиняван за плагиатство.

Който и да стане премиер, рундовете на ринга ще са много. Ако националлибералите (НЛП) се съюзят с Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ) и формират мнозинство в парламента, може да запратят социалдемократите (СДП) в опозиционния ъгъл. Управляващата коалиция вече няма мнозинство в парламента, след като загуби 19 депутати. От друга страна националлибералите и Съюз “Обединени ще спасим Румъния” не могат да постигнат мнозинство в парламента, ако не бъдат подкрепени от АЛДЕ или от Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР).

В още по-далечна перспектива сценариите са три.

Първият е самобуйственият. Правителство, ръководено неформално от председателя на Камарата на депутатите Ливиу Драгня. Кабинет, който не разполага с доверието на Европа и има неустойчив бюджет. Това ще означава СДП, а и Румъния да влезе във война с европейските институции, които следят под лупа макроикономическите показатели и върховенството на закона.

Вторият е на генералната промяна. Преструктуриране на мнозинството, както се е случвало много пъти през годините. Но опозиционните партии са по-загрижени за собствените си проблеми, отколкото за обща стратегия за борба със СДП.

Третият сценарий е на частичната промяна вътре в СДП. Няколко месеца, след като Чаушеску беше разстрелян, системата се промени. Това ще се случи и в СДП. Макар и с по-малко стрелба, убедени са анализаторите отвъд Дунава. В момента лидерът на левите е Кръстникът, на когото всички членове на клана целуват ръка. Не защото искат да продължат неговата линия, а защото се страхуват, че без одобрението му ще загубят привилегиите си. И оттам властовата пирамида ще бъде разрушена. Вероятно и самият Дон Ливиу се успокоява с тази мисъл. Но не бива да подценява румънския избирател, който пренебрегна кучия студ и минусовите температури през февруари, за да излезе на улицата и да изкрещи, че не го иска в управлението. Същият този румънски избирател, който на следващите избори без колебание ще влезе в тъмната стаичка и ще сложи категоричен хикс на бюлетината. Драгня забравя, че за разлика от войната, в политиката можеш да бъдеш убит много пъти и тигрите, които яздиш като диктатор напред-назад, може и да изгладнеят.

*Авторката е водеща на Новините ON AIR и международен редактор, специалист на тема Румъния.