Доналд Туск - Ябълката на раздора

От гордост на Полша, която първа от източните страни членки на ЕС получи висок пост в Брюксел, председателят на Евросъвета Доналд Туск се превърна в ябълка на раздора - Варшава не само не пожела да го номинира за втори мандат, но и издигна алтернативен свой кандидат. В полската столица дори прозвучаха сравнения с българските кандидатури за генерален секретар на ООН.

Като шеф на Европейския съвет Доналд Туск изпадна в редица противоречия с управляващата от ноември 2015 г. в родината си консервативна партия “Право и справедливост”. Неин главен противник на политическата сцена е основаната от Туск “Гражданска платформа”.

Битката между двата лагера датира отдавна, но Доналд Туск я пренесе на по-високо ниво, след като пое поста в Брюксел. Затова и “Право и справедливост” не пропусна възможността да оттегли подкрепата за втори 2,5-годишен мандат за сънародника си, въпреки че Западът в ЕС стои зад него. И хитро, или не чак дотам, кабинетът номинира за поста евродепутата Яцек Сариуш-Волски, който е член на... “Гражданска платформа”. Която на свой ред е част от политическото семейство на най-голямата Европейска народна партия. Е, и “Гражданска платформа”, и ЕНП изключиха Сариуш-Волски от редиците си, след което стремежът му да замести Туск се превръща в абсолютна “кауза пердута”.

Мандатът на председателя на Евросъвета, до голяма степен имащ представителни функции, изтича на 31 май т.г., но може да бъде подновен веднъж. Варшава ще настоява решението за това да бъде взето единодушно, но правилникът казва друго. За успех Туск се нуждае от гласовете на 72% от 28-те лидери на ЕС, които представляват поне 65% от населението на общността. И всичко сочи, че той има нужната подкрепа, включително от страна на България.

Доналд Туск (59 г.) пое брюкселския пост на 1 декември 2014 г. след скандал с предишния фаворит на Варшава за поста в лицето на външния министър Радослав Шикорски. Кандидатурата му се оказа обречена след изтекъл запис на разговор, в който той говори за “оралната любов, която Полша върти на САЩ”.

Решителна роля за решението на Туск да напусне полската политика изиграва неговата съпруга Малгожата, която го убеждава в името на “по-големия престиж, повечето пари и по-малкото проблеми”. Дотогава в продължение на 7 години - от ноември 2007 г. до септември 2014 г., той е премиер на Полша. И действително заплатата на тази позиция е около 60 000 евро годишно, докато председателят на Съвета взема над €300 000 с бонуси и надбавки.

Иначе Туск е сочен за най-успешния премиер на Полша след падането на комунизма. Десният политик успява да предпази страната от глобалната икономическа криза на фона на топли отношения с германския канцлер Ангела Меркел. Решаваща за издигането му в Брюксел е безмилостната критика към Русия, а липсата му на знания по английски език бе лесно преглътната.

Като студент по история в родния си Гданск Туск участва дейно в антикомунистическия профсъюз “Солидарност”, създаден от Лех Валенса. През 1991 г. оглавява Либералдемократичен конгрес и след 3 години влиза в парламента с проевропейска платформа. Десет години по-късно е бламиран и създава дясната “Гражданска платформа” в опозиция на “Право и справедливост”, която управлява тогава. Неочаквано губи президентския вот през 2005 г. след публикации, че дядо му воювал на страната на Вермахта през Втората световна война. Йозеф Туск прекарал в нацистката армия само няколко месеца, след което или бил пленен от сили на Съюзниците, или дезертирал. Но новината, съобщена от депутат на “Право и справедливост”, предизвика скандал в Полша и попречи на стремежите на Туск.

Доналд Туск е женен за съпругата си Малгожата от 1978 г., но необичайно за католическо семейство сключват църковен брак едва през 2005 г. в явен пиар ход за президентската кампания. Имат син и дъщеря - Михал (36 г.) и Катаржина (30 г.).

Другата любов на експремиера е футболът, а самият той признава, че на младини бил типичен футболен хулиган. Любимият му тим е гданският “Легия”. Освен това е фен и на джогинга - през 2013 г. участва в крос във Варшава, като пробяга 10 км за 49 минути.

Полският ястреб

Още преди да бъде избран за председател на Европейския съвет, Доналд Туск се позиционира като антируски ястреб с яростните си критики към Москва и твърди позиции спрямо конфликта в Украйна. Основен противник за поста през 2014 г. бе лявата премиерка на Дания Хеле-Торнинг Шмит. Но благодарение на мощната подкрепа на канцлерката Ангела Меркел евролидерите постигат консенсус около кандидатурата на Туск. Още повече че до голяма степен позицията е синекурна и заемането й от ястреб не може да окаже кой знае какво влияние в политиките на ЕС. А и по този начин бяха замазани протестите на Източна Европа за липса на водещи нейни фигури в евроинституциите.

ЗА НЕГО

Той е германски кандидат

Доналд Туск е кандидат на Германия, а не на Полша. Избирането му за втори мандат (като председател на Европейския съвет) ще бъде още една крачка към приближаването на ЕС до още по-голяма криза.

Ярослав Качински,

пред седмичника “Газета полска”

Преизбирането му ще е знак за стабилност в Европа

Гледам на преизбирането на Доналд Туск за президент на ЕС за още две години и половина като на знак за стабилност за цяла Европа. Аз съм щастлива да продължа да работя с него.

Ангела Меркел,

пред Бундестага

Грубо наруши политическата неутралност на поста

Грубо бе нарушен принципът за политическата неутралност чрез намеса във вътрешни политически спорове. Не можем да позволим опасен прецедент, в който демократично избраното правителство на страна членка е подложено на политически атаки от президента на ЕС.

Беата Шидло,

премиер на Полша, в писмо до лидерите на 28-те членки на ЕС

Сега е лицето на демократична Полша

Доналд Туск сега е лицето на демократична, суверенна и европейска Полша. Поляци искат демократична опозиция. За тази мечта мнозина от моето поколение бяха мачкани, потискани и хвърляни в затвор... С действията си Ярослав Качински плюе в лицето на тези хора. А кампанията му срещу Туск е стъпка към маргинализирането на Полша в ЕС.

Адам Михник,

главен редактор на “Газета виборча” и бивш дисидент