Доц. д-р Йордан Величков - преподавател по международно право и дипломат, пред „Труд“: София и Скопие имат нужда от взаимно покаяние

Смелата позиция на България спрямо Северна Македония със сигурност е изненадала и българите, но и европейските партньори. Защо се стигна дотук и през какви ужасяващи факти трябваше да преминем като нация. Трябва ли да поговорим на висок глас и за българската вина за насаждането на македонизма. По тези и други въпроси разговаряме с доц. Йордан Величков.

- Доцент Величков, изненадани ли са европейските ни партньори, свикнали с безусловната българска подкрепа на всички свои инициативи и лобистки решения, с твърдата ни позиция към Република Северна Македония?
- Те не са изненадани, те са сериозно шокирани от отказа на България да подкрепи кандидатурата на РС Македония за започване на преговори за членството u в ЕС. Не по-малък е шокът и на македонистите от Скопие. Някои от тях дори изпадат в истерия, крещейки по медиите, че „българските фашисти искат да ликвидират Македония“. Очевидно, тези персони приемат като даденост пасивното и безлично поведение на българските правителства през последните десетилетия, които не реагираха на враждебната антибългарска политика и на безпрецедентната по острота жлъч и арогантност пропаганда на Скопие срещу България. Не могат да повярват, че най-после в София се намериха отговорни политици, които категорично казват СТОП на антибългарската истерия край Вардар, продължаваща от 1945 г. до днес.

- Какви са мащабите на тази пропаганда, защото едва от няколко месеца се чува официалната българска позиция по въпроса, досега само като че ли неглижирахме случилото се преди десетилетия?
- Мащабите на тази пропаганда, и то само в печата, са умопомрачителни. Арогантността на тона им е без аналог в света. 45 години в бивша Югославия, а след разпадането u вече 30 години в Скопие се печатат годишно от 450 до 1000 антибългарски материала, в които България се ругае като последната отрепка на планетата. Електронните издания, радио и телевизия не отстъпват от този курс, насаждащ неистова омраза срещу българския народ и всичко българско. Целият този добре организиран и стриктно провеждан кръстоносен пропаганден поход не е случаен. Неговите инициатори и най-големият му вдъхновител - Тито, отчитат, че само в условията на крайна конфронтация с българската страна и в насаждането на дива омраза срещу българите е възможен успешният експеримент с македонизма.

- Наистина всичко звучи ужасно, особено това, че българска реакция всъщност липсва. Защо? 
- Печален факт е, че срещу тази десетилетна крайно враждебна пропагандна канонада българските правителства не реагират, не информират за нея международната общност и старателно я укриват от собствената си общественост. Причината за това абсурдно мълчание на София е политическа - да не се дразнят югославяните, за да не бъдат подтикнати към сближаване със Запада, както и да не се усложняват отношенията Белград - Москва, една очевидно наивна, несериозна и невярна теза. Югославското ръководство, което перфектно балансира между САЩ и СССР, като десетилетия води конформистка външна политика, най-малко може да се повлияе от България. Нещо повече - Белград винаги е имал такова ниво на отношения с Вашингтон и Москва, което напълно е отговаряло на неговите интереси.

- Много ми е болно, дори трудно да го кажа, но говорейки за вината на македонските политици, ние премълчаваме или спестяваме българската вина, която хич не е малка. Може би ни е нужно покаяние за всичко онова, което са сторили и нашите политици?
- Естествено, че България има вина и то не каква да е, а огромна. Ако България беше на място, ако имаше ясна представа за стореното от нея, за своя народ, за етническата му принадлежност, македонизмът нямаше да има никакъв шанс, за да успее. Това го казвам не само аз, а и едни от най-добрите специалисти в чужбина, част от българистите в САЩ, в Германия. Но в продължение на 4 години след 1944-а България беше част от еничарския акт - насаждане на македонизма, и 15 години беше в пълно мълчание и безразличие към съдбата на своето население във Вардарска Македония. То бе оставено на съдбата на произвола на Титовите кървави репресии, които отнеха живата на над 30 000 българи, които бяха избити само защото са българи. Така че България е крайно време да си признае вината за това. Ако трябва и да паднем на колене пред това население, на което натрапиха чудовищното престъпление - македонизма.

- Защо например никой не смее да говори за онези 28 000 български деца от Егейска Македония, евакуирани по чужди земи? И всъщност се оказа, че най-антибългарски настроени са поколението на децата, евакуирани по време на гражданската война в Гърция през 1948 г.?
- Има чудовищни случаи, аз съм се ровил и съм попадал на потресаващи неща. Пристигат бягащи от Егейска Македония, идват тук, защото се чувстват българи, а ние вместо да ги приемем, да ги прегърнем, да ги настаним, брутално и със сила ги товарим на камиони, на влакове и ги пращаме в различни страни. На молбите им: „Оставете ни, ние сме българи“, нашият отговор обикновено е бил: „Не, вие сте македонци и тук нямате място“. Това са чудовищни неща, които ние премълчаваме. Но това дава основание на днешните македонисти да вилнеят и да правят всичко, което си желаят. Ето я жестоката истина за налагането на македонизма през първите няколко години.

- Отговорността и вината за това чудовищно деяние не е ли на тогавашната комунистическа партия, което е действала под диктата на Коминтерна?
- Да, това е така, те си носят своята отговорност. Пита се, след като скъсахме с Тито през 1948 г. и след като Сталин почина през 1953 г., защо ние 15 години поддържахме македонизма и мълчахме. Кой ни пречеше - нямаше ги факторите, които ни подтикнаха да сътрудничим на тази идея. Това говори за изключително ниското и примитивно ниво на тези хора. Те нямаха ясна представа какво е нация, националност, етнос - това бяха случайници, попаднали в управлението, и виждаме резултатите. На едно заседание на Комисията по правата на човека във Женева, на което бях пратен, Константин Теллалов - той беше секретар на ЦК на БКП по външна политика, ми е разказвал как с огромни усилия най-после ръководството на партията решава да коригира позицията на България по македонския въпрос. Имало е огромна съпротива в самото Политбюро... И колкото и да е страшно, трябва да си го признаем.

- Доцент Величков, огромното мнозинство българи подкрепя наложеното от България вето на Северна Македония, но има и хора, които смятат, че България трябва да „прости на македонистите тяхното арогантно антибългарско държание“. Какво мислите за такава теза?
- Да, позициите са различни. Но тези, които искат да простим на македонистите, ги сравяват с „едно хлапе, което се изплезило на батко си и той прекалил, като му залепил шамар“. Вълнуващо, но неоснователно съчувствие! „Хлапето“ всъщност отдавна не е хлапе, а мъж в зряла възраст, който не само се плези, но и от десетилетия показва среден пръст и най-вулгарно псува на майка не само „батко си“, но и майка, баща, цялото родословие заедно с народа и отечеството си. Това „хлапе“ десетилетия наред отказва да се учи, не признава наука, исторически свидетелства и факти. То живее единствено според директивите, спуснати от неговия ментор Й. Б. Тито. Това „детенце“, дундуркано 75 години, когато го предупреждават, че налудничавите му щуротии, кражби и фалшификации няма да бъдат повече търпени, вместо да се вслуша в добронамерените съвети и да се вразуми, то оревава планетата заради направените му забележки.

- Кое е най-тревожното в поведението на македонистите?
- Особено тревожни са не само безогледните фалшификации и кражби на историята, а най-вече отричането на самото съществуване на един от най-старите европейски народи. Според скопските „учени“, български народ никога не е имало, освен някакви си около 200 000 души, населяващи Североизточната част на България. Останалото население са побългарени други етноси - македонци, сърби, турци и др. България е изкуствено създадено творение на Великите сили. Следователно земите ни, историята и НЕбългарското население в нейните граници, принадлежат на Македония, т. е. на македонистите. Макар и да звучи налудничаво, тази теза упорито се насажда в съзнанието на младите генерации и още в ранна възраст се оформя абсурдна представа за българския народ.

- Антибългарската кампания е особено жестока и зад граница, сред българските имигранти. В какво се изразява тя?
- Съдържанието на антибългарските материали надминава по арогантност и цинизъм даже скопските събратя. Вижте за какво става дума: „Като се проследи македонската и световна история, - това твърди списание „Гласът на македонците“, печатано в САЩ - както и всички съществуващи извори за човешкия род, няма никакви доказателства, че е съществувала нация или народ с името българи. Това измислено име - българин и България, няма историческа основа и не означава националност. По-точно то показва нещо извънприродно, ненормално, грозно, паразитно и кретенско. С една дума срамно име, употребявано не за човешки род, а за хора с животински, варварски чувства.“ Как ви се струва това писание?! Ето какъв е характерът и съдържанието на масираната и щедро финансирана от Скопие задгранична пропаганда срещу България.

- Урок ли им даваме на северномакедонците с отказа си да ги подкрепим за членство в ЕС? 
- Крайно време е на тези, които сатанизират и отричат съществуването на България, да им бъде даден достоен урок, за да проумеят, че за хулигани, фалшификатори и крадци няма място в един съюз на свободни, демократични държави. Отказът на българската страна не трябва да се драматизира. Факт е, че на държава като Великобритания u бе отказвано на два пъти членство в ЕС (1963 и 1967 г.) и тя беше приета едва след третото кандидатстване - 1973 г.

- Смятате ли, че мащабният, настъпателен и войнстващ антибългарски курс ще спре? Или това е напразна надежда?
- Македонизмът, взаимствал еничарската философия, може да вирее само в силна конфронтационна среда, така както еничарят може да бъде верен на падишаха и исляма само, ако е зомбиран кръвно да мрази род и родина. В нормални междудържавни условия е обречен. Този факт днешните български правителства са длъжни да отчетат и незабавно да изработят стратегия към Скопие. Това е единственият начин да спасим минало си и да гарантираме своето бъдеще като народ и държава.

- Какво трябва да е поведението на България, след като някои от Великите сили - визирам ЕС и САЩ, ни подсказват, нареждат дори, едва ли не да си затворим очите и да забравим миналото?
- Великите сили са рядко егоистични държави, те се съобразяват преди всичко със собствените си интереси и много по-малко с интересите на по-малките партньори. Та ние 100 години служим на тези Велики сили. И резултатът какъв е? Три загубени последователни войни - безпрецедентен случай в човешката история, две национални катастрофи, милион и половина загубено население, което беше покръстено от българи в македонци. Това е резултатът от сервилната ни политика към Великите сили. И бих им казал да си гледат техните проблеми и да ни оставят този път на мира.

- Преди дни бившият премиер на Македония - Владо Бучковски, каза: „Има македонци от 1944 година насам“. Ние това искаме да чуем, обаче веднага имаше обратна реакция там...
- Защото това признание, което Скопие е длъжно да направи, автоматически им отнема амбициите да грабнат голяма част от нашето изключително минало. А кой е Гоце Делчев и други - това са дребни неща. Те искат да си създадат легенда, че са етнос с история. Те не желаят да признаят изкуствения начин на бруталното кърваво налагане на тази идея.

- Проблемите около исканите суми за българско гражданство не са забравени, това също е грозно петно върху нашата политика, не мислите ли?
- Великите сили - ЕС, САЩ не трябва да се намесват и да ни принуждават да пуснем Македония в ЕС. Там има над 100 000, които са българи, а много повече от тях мълчат. Но и ние сме наложили един идиотски акт - да скубем от тези хора от 5000 до 10 000 евро, за да им дадем гражданство. Мой приятел от Кюстендил не на шега ми каза, че: трябва да сложим 5 лева таксова марка и да дадем гражданство на хилядите. Не всички във Вардарска Македония приемат македонизма. Но ние оставихме шепа шарлатани да печелят и трупат милиони за сметка на тези наши сънародници.

- Но в Брюксел сигурно им е омръзнало от нашите спорове...
- Брюксел не трябва да се намесва. Това са наши спорове със Северна Македония. Чух мнението на бившия ни външен министър Ивайло Калфин и съм потресен от непознаването му на проблема. „Европейците няма да ни разберат“, каза той. А как ще ни разберат като ние мълчим!, - бих казал аз. Когато десетилетия мълчиш, и оставяш онези да си приказват каквото искат, естествено, че няма да ни разберат. Не може така! Гърците успяха да ги направят смешни с претенциите им за античната история, ние трябва да ги направим жалки за претенциите им спрямо нашето минало.

Нашият гост
Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили “Защита”. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ “Неофит Рилски” - Благоевград и в СУ “Св. Климент Охридски”. Написал е няколко книги и стотици статии.