Д-р Людмила Емилова: Плодовете дават живот

Автор: Труд
Д-р Людмила Емилова: Плодовете дават живот

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова продължава своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали близо 45000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Когато посягаме към купата с плодове, не се замисляме за богатството, скрито в тях. Приели сме го като даденост, и това е сред щедрите дарове на природната хармония, част от която сме и самите ние. Всяка частица на плода носи фибри, микронутриенти, витамини, соли, багрилни вещества и още безброй полезни съставки.

Това съвършенство е “произведено” за нас в дълъг цикъл през няколко сезона - цъфтеж, зреене, беритба. В най-пиковата си форма плодовете носят заряд, какъвто не може да създаде и най-съвършената лаборатория. За това винаги съветвам пациентите да ги консумират в прясно състояние, откъснати от дървото в чиста градина. В нашите географски ширини това е възможно от май почти до ноември.

Разнообразието е изключително голямо, но специално внимание заслужават черниците. Този непретенциозен плод може да се бере в някои райони на страната и през август. Не се обработва с химикали и не крие никакви рискове за здравето. В някои страни го внасят от Азербайджан в изсушен вид заради изключителните му ползи. Научни изследвания доказват, че черниците са отличен източник на белтъчини, калций, желязо, витамини С, E, D, К, бетакаротин /провитамин А/, пектинови съединения, фибри и др. Имат висока концентрация на ресвератрол – антиоксидант, забавящ стареенето. С добър ефект са за поддържане нивата на кръвната захар, подобряване на метаболизма, редица неврологични заболявания, и дори рак.

Продължително време можем да се възползваме и от качествата на родните кайсии. Тази година реколтата е много добра и много семейства сушат вкусния плод за зимата. Това е добър избор за съхранение, тъй като над 40 % от полезните качества и витамините на плодовете се губят при стерилизиране. Кайсиите съдържат каротеноиди - съединенията, придаващи червени, оранжеви и жълти багри на плодовете и зеленчуците. Сигналните цветове сякаш приканват “Хапни ме, полезен съм!”. В тях има и ликопени, доказано известни с антиоксидантното си действие. Захарите им са лесно усвоими - фруктоза, глюкоза и малтоза. Сред многобройните ползи на кайсиите е влиянието им за предпазване от макулна дегенерация.

Близки до кайсиите в сезонния календар и списъка на ефектите са прасковите. Високото ниво на калий в тях /над 190 мкг на 100 г/ доказано противодейства на отпадналостта и лесната умора и ги прави подходящи за менюто на хората, които и през лятото са в градската джунгла. Тях бих посъветвала през почивните дни в края на седмицата задължително да се разходят в планината и да си наберат свежи плодове.

Добра работа за стомашно-чревния тракт вършат сливите. У нас има много диворастящи, както и голям брой култивирано отглеждани сортове. Известни са със слабителното си действие, антиоксидантните ефекти и подобряване на тонуса.

Отделно внимание заслужават летните шампиони - дини, пъпеши, грозде, алени дребни безкостилкови плодчета. На тях ще посветим следващ материал в поредицата.

Важно е да се знае, че плодовете винаги се консумират отделно от друг вид храна, за да се избегнат процесите на гниене и ферментация. Често плодовете се предлагат за десерт, а това е възможно най-лошата комбинация. Трябва да ги приемаме отделно или поне 30 минути преди друго хранене. И да не съчетаваме кисели със сладки плодове.

 

Как да запазим свежестта за студените месеци

39_5Сушенето на плодове излиза на преден план с настъпването на сезона на прибирането на реколтата и нейното обработване за зимния сезон. Наред със замразяването им, изсушаването заема челно място при здравословната обработка на плодовете за запазване на полезните им качества за студените дни. Най-добрият и лесен начин за изсушаване е чрез сушилня за плодове или така наречения дехидратор. Представлява най-общо казано фурна с няколко тавички, с която вече много домакинства се сдобиха. Поддържа ниски градуси (оптимално 42-43 С) и изсушаването се осъществява с помощта на вентилатор. За оптимален резултат трябва да подберем здрави и узрели, но в никакъв случай презрели плодове. На костилковите се отстранява костилката и се разполовяват. Ягодите, ябълките и крушите се нарязват на шайби с дебелина 3-4 мм. За превенция от окисление можем да ги намажем с лимонов сок. Цитрусовата киселина в него има ясно изразен антиоксидантен ефект. Сушенето продължава в зависимост от плода и водното му съдържание между 10 и 12 часа на вече споменатите 42-43 градуса. Получените сушени плодове се съхраняват оптимално в плътно затворени хартиени пликове на сухо място.

 

Рецепта за кайсиево парфе

Необходими продукти:

39-2100 г сушени кайсии, 7-8 бр. пресни фурми 1 равна суп. лъжица агар-агар, няколко зърна натурална ванилия от шушулка или капки есенция и 300 мл вода.

Поставяме кайсиите, измитите обелените фурми и ванилията в блендер с 200 мл от водата. Блендираме добре. Разтваряме агар-агара в малко вода, кипваме останалото количество от нея (около 100 мл) и го добавяме, като енергично разбъркваме до пълното му разтваряне. Изсипваме получената смес в блендера и смиламе до получаването на сравнително хомогенна смес. Наливаме я в купички и след изстиване ги прибираме в хладилник. След няколко часа десертът е готов за консумация.

 

Съветите за полезно съхранение на плодове за зимата и рецептата за кайсиево парфе са съставени със съдействието на Веселин Станков- консултант-сътрудник в медицинския център на д-р Людмила Емилова.