Експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев пред „Труд”: Българинът се измори от обещания, които доведоха до много загуби

Глобалната пандемия промени целия свят. България отново е на кръстопът, защото живее в политическа, икономическа и морална криза. Предстоят избори, пак. Как обаче глобалните промени влияят на политическия ход у нас. Какви са предизвикателствата и какво ни очаква в съвсем близко бъдеще. Доцент Златогор Минчев досега е успявал да улови процесите и в „Труд” често сме ги дискутирали, след като прогнозите му се сбъдват.

- Колко странни изглеждат тези избори и намирате ли нещо различно в тях, доцент Минчев?
- Правенето на избори е нормален процес в демократичните държави. У нас обаче тази година ситуацията е малко неестествена. От една страна хората искат промяна, а от друга, дали ще се получи устойчива парламентарна коалиция, която да състави редовно правителство, остава отворен въпрос. Все повече анализатори говорят за трети избори на есен, заедно с президентските. Допълнително, експресната промяна в Изборния кодекс ни постави пред големи предизвикателства с въвеждането на тотално машинното гласуване.

- Нещата с тези машини станаха доста неясни. Какво е решението?
- Решението на тази задача определено изглежда все по-трудно с напредването на времето. Причините за това стават чисто технологични, защото каквото и да си говорим, без един сериозен одит на сигурността, не може да се гарантират честни избори. Време за такъв без ясно решение за брой машини и технологична платформа и определен доставчик, става доста неопределено. В ситуацията се намесват вече и посолства на чужди съюзнически държави в опит да помагат. Това кара избирателят да си задава редица въпроси. Защо е необходимо всичко това и наистина ли технологиите ни помагат, или просто ще бъдат използвани като ново решение за управление на неговия вот. Най-нормално в такава ситуация беше или да се гласува на хартия, или да се въведе отдалечено гласуване през интернет. От друга страна целият свят, след поредица от заключвания иска политическа промяна. Всичко това прави картината доста комплицирана и с неопределен израз. Вече много хора се замислят дали така организирана нашата демократична система наистина работи в тяхна полза.

- В контекста на странното време, в което живеем, какво очаквате да се промени след 11 юли у нас? 
- У нас след тези предсрочни избори единственото, което със сигурност ще стане ясно, е нуждата от актуализация в бюджета. Защото правенето на избори, особено по няколко пъти през годината, при използване на машини се оказва доста скъпо удоволствие. Другото, което ще се очертае, е дали има някаква промяна в позициите и разбиранията на избирателя, към опитите за консолидация на всички политически формации в ляво, дясно и център. Дори патриотичните и етническите партии правят сериозни опити за уедряване. От друга страна обаче, това далеч не означава, че избирателят ще бъде толкова активен, колкото желаят политиците ни. Българинът се измори от обещания, които на практика след една година пандемия доведоха до икономически загуби, безработица, страх и смърт по различни причини. Оказва се, че нашето здравеопазване не е на нужното ниво да се справи с кризата и разчита на помощ отвън за ваксините, лечение или просто- изграждането на естествен имунитет от преболедуване. Моделите с които работим, показват че хората от части харесват тази нова реалност, която сами подреждат. До какво ниво ще им влияе и до какво не, медийната среда при кампанията вече е съвсем друг въпрос.

- Доколко се промени светът заради пандемията?
- Светът се промени изключително много. Пандемията далеч не е отшумяла навсякъде. Някой анализатори я наричат новата, модерна война. Тези коментари са опасни, защото могат да ескалират в ново по-голямо противопоставяне, а именно реална война. Подобни краткосрочни напрежения вече наблюдавахме в Израел, Армения и Сирия. На хората им омръзнаха всички тези ограничения и търсят изход. Много политици по цял свят използват тази ситуация. Европа и САЩ започват да генерират трилионни мерки, които на практика разделят света. Това решение в краткосрочен план може и да сработи, но без другите участници на пазара ще свие глобалната икономиката. Идеята за базов доход на човек звучи интригуващо, но няма да се задържи дълго. Повечето прогнози за бъдещето чертаят утопия и комунизъм, в следствие на дигитализацията. Роботите ще правят всичко, което ние хората не искаме, а ние ще си живеем безгрижно. Проблемът е, че банките и политиците едва ли ще харесат една такава реалност.

- Как ще реагират, за да бъде тяхната воля?
- Това автоматично ни прехвърля в негативния вариант за последващо намаляване на населението с нови средства, просто защото то няма да бъде необходимо в този обем. Звучи жестоко, но е прагматично. Така или иначе модела за социално-икономическа глобализация беше сериозно разклатен и вероятно ще наблюдаваме зони на различна нова социално-икономическа организация по света. Едни ще са отворени и дигитализирани, други затворени, а трети някъде по средата - в преход между двете крайности. Явно нашата цивилизация ще претърпи сериозни промени, катализирани от пандемията, но натрупвани с десетилетия. Елитът от политици също ще се смени и това ще създаде нов свят, който трябва да посрещне климатичните промени. За тях ние говорм от няколко години, но те не са изчезнали, а дори напротив - ускоряват се.

- Сбъдват ли се прогнозите, които обсъждахме в началото на пандемията и доста преди нея? 
- Прогнозите които ние правим, са базирани на модели. Те от своя страна отразяват основните тенденции, които бяха идентифицирани. Света ускорено се дигитализира, а за щастие ние хората не изчезнахме за тази малко повече от година. По отношение на киберпространството нашите очаквания дори бяха леко занижени в негативен план. Броят и начините за измами с цел икономическа облага в Интернет постоянно расте. От друга страна, използването на различни способи за политическа манипулация около изборите през дигиталното пространство също очаквано се увеличи. Притеснителни са обаче други факти, свързани с ваксинациите, които все още не са универсални. Един от проблемите идва с очакваните нови мутации на вируса, за които алармира СЗО. Те биха могли успешно да циркулират по света още няколко години. Някои от анализите стигат до 2028. Други говорят за странични ефекти с летален изход или отложени във времето. Едно е ясно - хората по света бяха стресирани. Това ограничи тероризма и потоците от бежанци в Европа и Балканите, но би могло да се трансформира в по-сериозен военен конфликт, породен от очакванията за икономическа криза. Технологиите се развиват и в аспект, който беше неочаквано форсиран - военното дело. Това в съчетание с изкуствения интелект би генерирало доста сериозна заплаха за социума, защото войните на недалечното бъдеще ще включват и автономни системи, насочени срещу хората.

- Как? Какво е новото и какво не виждаме още?
- Все още ситуацията се управлява от хората в лицето на държавните и недържавните актьори, а те все пак използват и хората и технологиите за умерени промени. По отношение на това което не виждаме - тук въпроса е по-скоро принципен. Използването на дискретни средства за моделиране не винаги е достатъчно близко до обективната реалност, в която живеем. Съвсем друг е проблема до колко нашите сетива са достатъчни за да предвидим всичко. В тази връзка ние работим в посока многомерно представяне на действителността, на базата на идеите за сложни холистични системи, организирани с многомерна свързаност, развиваща се с различни скорости. За целта се обединяват идеи от Струнната теория и разбирането за мултивселени в посока обективна реалност в над 11 измерения. Решаването на такава задача е непосилно без използване на суперкомпютърни решения. Така че си сътрудничим с колеги от цял свят, и се опитваме да организираме форума Secure DIgital Future 21, представляващ интеграционен хъб от експерти, технологични партньори и решения за решаването на тази задача. Новите решения за 5Г, изкуствен интелект, роботика и разширена реалност допринасят значително за дигиталната трансформация. Но се оказва, че управляващия фактор остават хората, техните нужди, амбиции, емоции и интереси. Това което не виждаме са неочаквани, или принципно нови събития и феномени, чието имплементиране в процеса на моделиране на обективната реалност е не винаги планирано или желано. Все пак новите поколения показаха качествено различни реакции и отношение към технологиите и опита за социална трансформация по време на пандемията и този факт трябва да бъде отчетен в анализите на бъдещето. В тази връзка ние подготвяме обобщено изследване, резултатите от което ще огласим през есента.

- Какви изненади да очакваме и какво ново се задава на хоризонта?
- Част от изненадите вече видяхме - оказва се, че динамиката на времето в нашия добре подреден и организиран свят може да бъде изведнъж силно променена и дори спряна. Това далеч не означава, че живеем в симулация, и всички тези факти са плод на нашето въображение. Положението е много по-тревожно. Оказва се, че политическите елити не знаят как да продължат еволюционно напред и допускат подобна ситуация с цел да запазят разпределението на силите и ресурсите което наблюдаваме. От друга страна големите социални системи са прекалено сложни за да бъдат управлявани всички процеси еднакво ефективно. Това означава, че ще очакваме нова промяна, която ще премине през сериозна криза и противопоставяне за ресурси. Нека не забравяме, че вече някои части на света като Нова Зеландия и Австралия планират да се изолират до 2022. Лидерите на Г7 планираха тази седмица безпрецедентни мерки от 40 трилиона, базирани на кредити, противопоставяйки се на Китай. Дали всичко това е случайно времето ще покаже, но както казах създаването на зони с различна социално-икономическа организация вече е в ход. Противопоставянията на това ниво определено може и да доведат до временно икономическо развитие, но ако искаме да прогресираме като цивилизация ни трябва или ново преразпределение или застой. Този факт бе отбелязан от Римския клуб още през 70-те години на миналия век.

- Светът, казвате вие, се е запътил към война. В ход ли е подобен сценарий?
- Откровеният отговор тук е очевидно - да. И както знаете, това го повтаряме от около година. Ако не искаме застой, задължително ще трябва да минем през война. От друга страна тази война вероятно няма да изглежда изцяло като конвенционалните войни на 20 век. Ще се използват модерни технологични решения, влияещи на биотопа по множество способи. Това ще доведе до множество проблеми и неочаквани негативни ефекти. Но пак искам да повторя - ако искаме растеж или трябва да променим модела на социална организация, базиран на стоково-паричната система, използващ кредити, който вече видимо ни ограничава, или да преразпределим ресурсите. Разбира се бихме могли да се преместим и в друга реалност, но космическите технологии все още не позволяват това да стане в необходимия мащаб за следващите 10-15 години.

- САЩ и НАТО се оттеглиха от Афганистан, накъде се запътиха?
- Тук отговорът е очевидно продължение на тезата за осигуряване на растеж при настоящата социално-икономическа организация. Едва ли електронните валути ще направят нещо повече от по-бързо задълбочаваща се и по-мащабна икономическа криза, и съответно разделение между държавите. В тази връзка САЩ укрепва своите военни позиции на собствена територия и тези в Европа, до колкото това е възможно. Тук разбира се конфликтите с Русия и санкциите срещу Китай задължават Алианса да се консолидира по въпроса. Този момент е именно част от остарелите идеи на политическия елит управляващ света в момента. Очевидно обаче ще трябва да преживеем още един катарзис съчетаващ технологична трансформация с нови оръжейни решения за регулиране на ресурсите и влиянието в света, организирано в Европа. Нашата страна е направила своя политически избор в тази ситуация и трябва да го следваме. Преминаване в друга зона към настоящия момент ще разруши икономическата стабилност, а политическите и социални трансформации ще изискват поне две поколения време. Така че тук нямаме особени възможности за лавиране и ще трябва да подкрепим нашите съюзници.

- Срещата между Путин и Байдън какво е?
- Тази среща предстои през следващата седмица и очевидно след лидерската среща на Г7 ще покаже какви ще бъдат отношенията между двете велики сили в настоящата твърде усложнена пандемично и икономически ситуация. Ако се постигне дипломатически консенсус за приемливи ограничения, Русия би могла да привлече и Китай в една потенциална сделка. Разбира се, дипломацията не винаги позволява постигането на приемлив компромис, защото тук са намесени най-вече и други Европейски интереси, вкл. и извън формата ЕС. Великобритания и Турция имат много голямо значение за организирането на мира в региона. Една дестабилизационна ситуация на територията на Европа, породена от сблъсък на интересите на Русия и САЩ би била наистина опасна, тъй като икономическата криза и пандемията лесно ще предизвикат война. От друга страна, лидери от такъв мащаб нямат за цел да унищожат света, предвид реалните възможности това да стане многократно до сега. По-скоро би трябвало да очакваме нестандартни решения, които ще укрепят до някъде ситуацията. В по-далечна перспектива, ако те не проработят обаче би могло да преминем и към война в Европа. Тук не трябва да пропускаме и редицата противопоставяния в Близкия Изток, Сирия и Афрка, които също ще бъдат разменна монета за постигане на баланс на силите между лидерите. Интересен е и момента за бъдещето отваряне на Китай към света, който вече не е само световна фабрика, но и сериозна военна сила с глобални интереси.

Нашият гост
Доц. д-р Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от БАН, където е доцент по автоматика и управление. Гост-професор по проблемите на сигурността и киберсигурността у нас и в чужбина. От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти, финансирани от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС и НАТО.