Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Руско-украински сблъсък не е достатъчен, за да потопи Русия

На Изток всичко е горещо. По руско-украинската граница завря до точката на кипене. Западните ни партньори предвиждаха едва ли не гореща война с Русия. Дори невъзможният кандидат-премиер Даниел Митов „ни прати“ с войски на Изток. Толкова ли са прости нещата, че едно дрънкане на оръжие да доведе до глобална война? Едва ли. Това изглежда е висш политически шах - не каквото искаше Митов, а каквото се случва на картата. Русия няма да бъде оставена, докато не бъде деконструирана. Русия няма да се остави - въпрос на имперски инстинкт. Въпросът е какво от тази голяма война със САЩ касае нас и какво се случва в света днес.

- Можем ли да говорим за намаляване на напрежението на руско-украинската граница, след оттеглянето на руските въоръжени сили, господин Николов?
- Конфликтът в Украйна, който през последните седмици придоби особена острота, трябва да се разглежда в много по-широкия аспект на геополитическо противоборство в света за място в глобалната политика, извоюване на хегемония от една или друга велика сила и достъп до ресурси и влияние.

- Как се разпределят световните сили в момента и къде е Русия на този фон?
- От годишния доклад на американското разузнаване за глобалните заплахи за САЩ и изявленията на държавния секретар Блинкен става ясно, че Китай изпреварва Русия като главен противник на американската хегемония в дългосрочен план, но Русия е основният политически и военен проблем и заплаха номер едно, оценка споделяна и от Лондон. Затова няма основание да се очаква, че президентът на САЩ Байдън би се отказал от заложената от предшествениците му стратегия чрез Украйна да постигне стратегическата цел за изолиране на Русия от Европа, отслабването u като фактор за влияние в света и вътрешно ерозиране до смяна на управлението на Путин.

- По какво съдите за това? 
- Доказателството е, че ставащото в момента в Украйна е само част от един общ пъзел. Това са разкритията от Федералната служба за сигурност на РФ на опита за преврат и убийство на президента на Беларус Лукашенко, кампанията в Грузия за връщане на Абхазия и Осетия с военна сила, очертаващата се вече тенденция към дестабилизиране на южните постсъветски републики от терористични движения и увеличаване на американското военно присъствие в някои от тях, както се вижда и от възобновяване на военното учение „Степен орел“ в Казахстан с участието на ВС на САЩ и други страни.

- Споменахте атентата срещу Лукашенко. Какви щяха да са последиците от подобно действие?
- Голямо. Според американските планове нямаше да е достатъчно предизвикване на руско-украински сблъсък. Но ако след преврат в Минск и неизбежна гражданска война Русия би била принудена да разкрие втори фронт в помощ на съседа си, щяха да се създадат предпоставки за въвличане и на други европейски страни - Полша, Прибалтика, Грузия, и убеждаване на Западна Европа в „агресивните“ действия на Москва и тогава разривът между стара Европа и Русия щеше да бъде завинаги. Не случайно събитията в Беларус, Украйна, Грузия и в самата Русия (подновените протести за Навални) протичаха синхронизирано, а след провала на опита за преврат в Беларус, протестите в Русия от 8-9 май бяха изтеглени на 21 април. От тези събития могат да се правят изводи както за добрия план на американските служби, така и за изпреварващите и успешни действия на руската ФСБ.

- Какви бяха или все още са истинските намерения на САЩ и Русия относно Донбас, въпреки разбираемите крайни оценки и прогнози в информационно-пропагандната война между двете сили?
- САЩ нямат намерение за пряка военна намеса в този момент, но дирижират политически процеса, осигуряват военна помощ и целят продължителен конфликт за да изцедят ресурсите на руската страна и отклонят вниманието u от други горещи точки, както и да отнемат военното предимство на Русия в Черно море. В практическо и военно отношение обаче, по-голяма роля играе Великобритания: сценарият по който действа украинският президент Зеленски е дело на британската разузнавателна служба MI-6; подготовката на украински спецчасти за извършване на диверсии се извършва от британски специалисти на украинска територия и т. н. Това и други подробности са станали достояние на дипломатически среди в Брюксел.

- Допускате ли изобщо, че Русия би влязла с войски в Украйна?
- В годишния доклад на американското разузнаване за глобалните заплахи за САЩ се признава, че Русия няма да започне първа настъпателна операция в Украйна. МВнР на Украйна се опитва да убеди НАТО, че Русия би провела такава в направление на Северния Кримски канал за да осигури водоснабдяване за Крим. Русия няма интерес от дългогодишен конфликт, но даде ясно да се разбере, че ако се наложи да защити Крим и Донбас, ще действа мълниеносно. Дългосрочният интерес на Русия е една федерализирана Украйна, част от която да бъде под нейн контрол, никога да не допусне американски или други военни бази в близост до руската граница и разбира се да запази военноморското си надмощие в Черно море, което е ключово за нея.

- Ние от НАТО щяхме ли да се намесим при такъв конфликт? 
- Въпреки че НАТО демонстрира солидарност, не обеща военна подкрепа на Украйна, но разузнавателни самолети на страни-членки извършваха разузнавателни полети над Донбас, т. е. активно използваха въздушното пространство на Украйна. САЩ изпратиха стратегическия безпилотен RQ-4 Global Hawk, осигуряващ радиоелектронно изображение на терена с разделителна способност до 1 м. Но при сценарий на военен сблъсък между Украйна и Русия, се очаква да участват само отделни специални подразделения и инструктори от страни като Великобритания, Полша и други. Тоест, изключена е официална намеса на НАТО и както се изрази един дипломат в ЕС, „никой не би имал интерес заради един регионален конфликт да провокира Трета световна война“.

- Най-силната натовска армия в Европа е Турция. Къде е тя на картата?
- Досега Турция, която е втора военна сила в Черно море и е в особено положение предвид отношенията си с Русия и членството си в НАТО, не е взела официално страна и предложи да се търси решение чрез преговори, но поддържа позицията си по Крим, защитава интереса на кримските татари и силно активизира военното си сътрудничество с Украйна, доставяйки включително дроновете „Байрактар“, имали вече успешно приложение във войната в Нагорни Карабах. В критичен момент при нея ще надделеят собствените, а не съюзнически интереси.

- Какви са рисковете, оттук нататък?
- Ястребите в САЩ, които искат война, са може би 20%, но държат ключови външнополитически позиции. Единични са мненията, например сред бивши служители на ЦРУ, че Украйна не представлява интерес за САЩ. Полша и балтийските страни от една страна, и Великобритания макар и с различни мотиви, биха приветствали военни действия. Особено опасни са украинските екстремисти, които заплашваха с взривяване на Керченския мост, дори превземане на Москва, а само преди дни предупредиха, че ще взривят реактори на Запорожката ядрена централа в случай на потенциална руска заплаха. Онези среди в САЩ и Западна Европа, които лансират идеи за остри антируски действия, трябва да са наясно, че така окуражават тези екстремисти в Украйна и всъщност наливат масло в огъня. Обезпокоително е целенасоченото повишаване на напрежението от страни, политици и медии с внушаване на едностранчиви тези, които свидетелстват за умисъл. Така например, въпреки че главнокомандващият украинската армия Руслан Хомчак ясно заяви военно-настъпателна операция за завладяване на двете области - Донецк и Луганск, може би въодушевен от победата на Азербайджан в Нагорни Карабах, а президентът Зеленски преди това представи и новата военна стратегия и въпреки, че от 2-3 месеца се прехвърля военна техника на Изток, се коментира единствено поведението на руската страна. Пропагандните кампании за взривове, отравяния и тяхното авторство граничат често с невежество. Пътят към навременни преговори между двете големи сили е опция, защото е много по-доре да беседваш със самия противник, отколкото с объркани или безсилни посредници. А за конфликт в Украйна ще говорим още дълго. И накрая, предстоящата серия военни учения на НАТО „Защитник Европа-2021“, най-голямата след края на Студената война крие също потенциални рискове.

- Какво се крие зад разпореждането на министъра на отбраната Сергей Шойгу руските ВС да се подготвят за „неблагоприятното развитие“ на ученията на НАТО?
- Ако изключим класическото допускане от изучаваната във военните академии теория, че под прикритието на едно военно учение може да бъде развърната действителна настъпателна операция, остават две далеч по-реалистични възможности: провокация с цел предизвикване или проверка боеготовността на противниковата страна и второ, инцидент между участващи в учението и разузнаващи същото противникови въздушни или морски сили.

- Защо тогава министърът на отбраната на РФ заповяда оттегляне на руските въоръжени сили от границата с Украйна?
- Руската страна представи оттеглянето на своите сили в местата на постоянната им дислокация до 1 май 2021 г. като резултат от успешно завършване на военни учения и проверка на бойната готовност. Но постъпи много показателно, по подобие на натовските сили миналата година, които след прекратеното заради „Ковид-19“ учение „Защитник Европа 2020“ оставиха част от въоръжението и бойната техника. Така и руските ВС при необходимост могат по-бързо да се върнат на границата.

- Това демонстрация ли беше?
- Русия проведе тези учения не само за да демонстрира, че с нея трябва да се съобразяват и за да повиши и доверието във вътрешен план в страната, но и заради новата насоченост на тазгодишното учение на НАТО „Защитник Европа-2021“. Ако през миналата година акцентът му бе поставен в Балтийско море, то сега основната му оперативна зона, която е и много по-голяма, обхваща Южна Европа и Черно море. В него участват повече страни - 21 държави - членки на НАТО и 5 други - Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Украйна и Грузия, макар и с по-малък състав от миналогодишния - 28 хиляди души. Целите му съответстват напълно на изложения от бившия командващ американските сили в Европа генерал Бен Ходжис „План с 12 стъпки“, с които НАТО трябва да спечели инициативата в Черно море. Според неговата оценка руското влияние в Черно море е по-голямо от това в Балтийско море, затова контролът на НАТО върху това пространство не е достатъчна цел. По-скоро Алиансът трябва да изгради способности, които позволяват да се попречи на Русия да има неограничен достъп в Черно море. Това според мен е разбира се една изключителна наивна агресивност без шанс за реализация, имайки предвид стратегическото значение на излаза на море, важността на Крим и мощта на руските ВС. Според генерал Ходжис обаче това можело да се постигне с многобройни идеологически, политически, икономически и военни мерки. Както в Балтийско море НАТО трябва да увеличи и тук честотата на военни учения, да изгради командни структури, да осигури бързо прехвърляне на въоръжени сили, предпоставка за което е изграждане инфраструктурата на региона. Тоест България може да бъде изправена пред най-голямото си изпитание и риск от началото на членството u в НАТО.

- Къде е България в Плана от 12 стъпки на генерал Бен Ходжис?
- Очаквано американските военни експерти отреждат централна роля на Румъния, макар да признават, че в този регион такава би трябвало да има Турция, но по понятни причини това не е възможно. Румъния трябва да създаде своя собствена зона за ограничение и отказ на достъп (А2/АD) за да защити своето крайбрежие. Румъния трябва да бъде домакин на Център за върхови постижения на безпилотните системи на НАТО поради идеалните условия, които предлага, дългото морско крайбрежие и река Дунав. България влиза в полезрението на експертите, когато става дума за попълването на конвенционалните военноморски сили и надводни кораби (на Румъния, България, Гърция и Украйна), както и свързването в бъдеще на разширеното военно учение „Морски бриз“ с ежегодното учение на Грузия и учението „Sabre Junction“ в Румъния, Унгария и България, което ще даде шанс на НАТО и неговите партньори да изпълняват командването на мисията, военната мобилност, интегрираната въздушна и противоракетна отбрана и споделяне на разузнавателна информация. На трето място България се споменава в предложението за „Осигуряване на непрекъснато военноморско присъствие на НАТО в Черно море -365 дни в годината, създаване на военноморска инфраструктура за поддръжка в Румъния, Украйна, Грузия и България, която дава възможност за максимално допустимо военно присъствие на САЩ в рамките на параметрите на Конвенцията от Монтрьо“. Очевидно, че България ще трябва да има и участие в нов съвместен, многонационален щаб за Черно море, отговорен за планирането, готовността, ученията и координацията на цялата военна дейност в по-голямата част на Черноморския регион.

- Като бивш дипломат, как оценявате ползата и вредите от експулсирането на дипломати? 
- Експулсирането на дипломати на друга държава е крайна мярка, която оставя разрушителни следи върху дълги години градени дипломатически отношения. Освен това е и бумеранг срещу държавата домакин. Тази практика се отразява и върху дейността на разузнавателните и контраразузнавателните служби на двете страни, защото се ограничават възможностите за добиване на информация, прекъсват се много връзки, започнати операции и т. н. Когато преди няколко години САЩ закриха руско консулство и получиха ограничения на свои представителства в Русия, имаше сериозни оплаквания от американски дипломати и разузнавачи, че рязко са намалели възможностите им за информация от лични контакти. Но в напрегната или предвоенна обстановка това е и мярка за самозащита. Например Чехия е центъра на всички американски служби за Източна Европа, срещу тях очевидно се работи и броят на руските представители там е многократно по-голям, отколкото на чешките им колеги в Москва. Придобиването на организиран характер на този процес обаче, разбиран като демонстрация на солидарност, излиза извън рамките на съответните международни конвенции. А превръщането на експулсирането във война между разузнавателните служби може да е един от признаците за предстоящ горещ конфликт.

Нашият гост
Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.