Защо се влюбих в Занзибар, островът на контрастите

Тайната да бъдеш щастлив

Въпреки бедността, в която живеят, хората там са винаги усмихнати и щастието прозира в очите им

Дори не съм си представяла изразът “хакуна матата” така да навлезе в речника ми, че ако усетя леко неразположение, веднага да го кажа на глас и нещата да започнат да се оправят на минутата. Пробвайте го и ще видите - ефектът е поразителен. “Хакуна матата” (hakuna matata) е философия на живота в Занзибар, където имах удоволствието да се окажа само преди седмица, благодарение на агенция Емералд травел (emerald.bg), един от лидерите в българския туризъм (есента те възобновяват чартърите си до екзотичния остров).

Местните казват тази фраза на всички чужденци, имат песен за нея, повтарят я на ден по хиляда пъти. Хакуна матата на езика суахили отразява наистина цялата вселена на Занзибар. Тя означава нещо като нашето “нямай грижа”, тоест - не се притеснявайте, все някога ще стане, всичко ще е наред... Може да го продължите с още подобни синоними. А ако прибавите веднага към фразата и “поле-поле” нещата наистина се оправят от само себе си. Поле-поле (с ударение върху О) е нещо като нашето лека-полека или казано още по-точно - яваш-яваш.

Да се окажеш в Занзибар по време на световна пандемия си е истинско предизвикателство, няма да използвам думата “авантюризъм”, втълпена на обществото от управляващия политически и здравен български елит, за хората, осмелили се да тръгнат към Африка. Този райски остров, част от Танзания, е всичко онова, за което любителите на пътешествия си мечтаят - свобода и изумително красива природа.

Както всички вече разбраха, на острова няма никаква Ковид истерия, маски не се носят, а местните са толкова дружелюбни и неподправени, че съвсем явно, а не тайно си мечтаеш да останеш тук колкото се може повече и да не си тръгваш. Всъщност визата, която получаваш на пристигане на летището е 3-месечна, струва точно 50 долара и само от теб зависи ще рискуваш ли и стиска ли ти да останеш за по-дълго.

Животът в Занзибар е евтин, храната и спането са абсолютно поносими като цена - можеш да се настаниш в стая в къща или бунгало (от онези красивите къщички със сламения покрив, които си виждал на снимка) само за 15-20 български лева, каквито нашата група успя да си намери. Там доларът върви навсякъде, така че плащането става с щатска валута или с местните танзанийски шилинги (курсът е 2300 шилинга за 1 долар).

Прекрасна вечеря с всичките му салтанати - хубава бира (“Килиманджаро” или “Сафари”) или пък местното алкохолно питие коняги (превежда се “огнена вода” и е нещо като джин), салата и ястие с всякакви океански риби и дарове (омари, октоподи, калмари...) - прясно уловени при това, ще ти струва не повече от 10-15 долара. А може и по-малко. Във всеки случай, за такова угощение в България можеш да платиш и стотачка (в лева).

Тези подробности обаче вече са известни на мнозина, толкова много българи откриха дестинацията Занзибар и се влюбиха в нея. Влюбването докрай в райския остров обаче не се дължи само на това, главният “виновник” са хората - сърдечни, усмихнати и мили. Попадайки на това място, намиращо се на повече от 5500 километра от България, разбираш защо като цяло българите сме толкова намръщени и нещастни (според разни изследвания).

Вече повече от година заради пандемията, хората така сме се затворили в себе си, толкова сме наплашени, мнителни и нервни, че виждайки Индийския океан и свободата, която се усеща навсякъде в тази африканска страна, не можеш да повярваш: това наистина се случва на теб. Десетината маски, които си сложил в куфара за всеки случай накрая нямаш и идея къде си скрил или захвърлил и започваш да дишаш с пълни гърди още от летището.

Забравяйки за цялата истерия и наложените правила за “новото нормално”, на острова ти се чувстваш като волна птица. Тук няма помен от медийно-политическа истерия, няма локдауни, крути мерки, писиар тестове, ваксини и други подобни. А телевизор никой не се и сеща да провери дали има.

Зная, че хейтърите на Занзибар и Танзания веднага ще изригнат като прочетат това, но е добре да се знае, че има и друга истина, не само тази, която ти втълпяват повече от година. Не малко българи вече направиха своя избор и отговориха на цялата истерия с решението си да останат в Занзибар. В селището Джамбиани, където бяхме отседнали, срещнахме младо семейство, което е тук още от ноември с малката си дъщеричка - детето вече ходи в местна детска градина с други българчета. Съпрузите работят от острова онлайн за фирма в България. Заплатата им стига да покрият разходите, дори им остава и да се забавляват.

Други българи - Ани и Богдан са тук от три месеца и вече са си направили собствено заведение досами океанския бряг - само за две седмици те спретнали покрива, наели местни и ресторантчето с името Serendipity - Знакът на съдбата, вече предлага страхотна кухня и жива музика. Богдан дори е решил да засади домати с български вкус.

В Занзибар можеш да преживееш нещо много важно - насладата от простичкия обикновен живот. Тук наистина не ти трябва нищо друго, освен джапанки, няколко тениски, къси панталонки, шапка, бански и... мерак за живот.
Това е мястото на абсолютните контрасти. Разглезените европейци в първия момент остават изненадани от голямата бедност, която се изправя пред очите им. За нас, българите това не е чак толкова шокиращо - ние си знаем и 2, и 200. Най-учудващо е друго - хората са много бедни, но щастливи и позитивни. И седейки вечер на чашка коняги, гледайки лазурните води на океана и безкрайните нюанси на синьо и зелено, си задаваш най-обикновения въпрос - как да живея. Тук времето като че ли е спряло, нямаш нужда от нищо излишно, материалното просто изчезва. В душата ти е пълно, красиво и безметежно. И съвсем естествено на помощ идва философията... Хакуна матата. Това, което всеки път ти казват за поздрав местните, масаите, които минават по безкрайните плажни ивици с пясък като брашно, предлагайки ти всякакви джунджурии и сувенири.

Занзибар наистина е островът на усмивките. И на щастието. Световните изследвания винаги са посочвали малката азиатска държава Бутан за мястото, където живеят най-щастливите хора. В първата десетка със сигурност са и занзибарци. На острова всички пеят и танцуват. Сравненията с нашата действителност са неминуеми. Питаш се защо те са толкова щастливи и не е ли това маска, не е ли лъжа - та мнозина от тях живеят в такива съборетини, пред къщичките/бараките им е прахоляк, в който момчетиите ритат топка, изглеждаща на поне 10 години. Момиченцата скачат на въже досущ като нашите гимнастички. И всички са ухилени до уши. Детските лица са изумително красиви и топли. На фона на тъмната им кожа греят най-белите зъби, които съм виждала. Нищо не може да се сравни с радостта, когато ги почерпиш с... бонбони.

Природата щедро е изсипала даровете си на това райско място. Топлите води на Индийския океан са изключително дружелюбни. А когато започне отливът - повярвайте, че такава красота просто няма. Водите се отдръпват навътре до поне един-два километра и този природен феномен трае няколко часа. Тогава красивите африкански жени с грациозни тела тръгват по белия пясък, който вече се е превърнал в нещо като глина. Вървят към “градините” с водорасли, които отглеждат в океана. По време на отлива те ги събират в големи плетени кошове, които носят на гръб или върху главата си (след изсушаването им се използват за храна и за козметика). Оголеното океанско дъно е пълно е морски звезди, раковини и всякаква флора.

Добре е да си обут с аква обувки, защото бодливи морски таралежи има във всяка локвичка, която се е образувала след отлива. Изглеждат красиви, но убодеш ли се на тях, кракът ти веднага се подува, а спасението е да се намажеш с листо от алое.

Гледката на отдръпналия се навътре океан е направо феноменална - пред теб е абсолютно синьо небе, а зад теб то е пълно с бели облаци, всеки от които можеш да оприличиш на каквото искаш, в зависимост от въображението ти. Ей това безвремие е всеки ден - слънцето тук изгрява в 6,30 сутринта и залязва точно в 18,30 ч. Залезите тук са удивителни. Особено в столицата Унгуджа и Стария град - Стоун таун. На брега се събират стотици да гледат това чудо на природата, докато деца скачат във водата и се смеят.

Всичко това е Занзибар. За туриста има толкова много изкушения - от плуването сред водни костенурки и делфини, до морско сафари в синята лагуна, гмуркане сред корали и рибки, риболов през нощта, посещение в плантацията на подправките или най-голямото приключение - сафари в Танзания в някои от уникалните природни паркове, пълни с животни. Сафарито в тях си е истинско офроуд приключение с джип из джунглата. В Стоун таун пък е събран целият колорит на Занзибар с шарените пазари и прекрасни ухания с всякаква стока, както и емоцията да видиш родната къща на Фреди Меркюри...

Занзибар е място, което всеки средностатистически българин може да посети (“Емерелад травел” ще ви помогне). Стига да има мерак и очи да види защо щастието е в простичките неща, да усети различното със сърцето си и да направи Пробива. Да вдигне ръце към небето и океана и да изрече на глас “Хакуна матата”. В което е енергията на живота. И знайте, този магнетичен остров не е развъдник на коронавирус. Пазете се, но и дайте шанс на живота.

А каква е тайната да бъдеш щастлив? Просто се усмихвайте. Дори и да сте тъжни. Щастието е като хлъзгав тюлен...