Приключи досегашното статукво в най-важната за нас международна структура - ЕС
Русия няма никаква полза от разрушаването на Европа
Избрах такова заглавие защото в ежедневието на отминалата година някак не усетихме на колко важни процеси в международен план беше сложен край през тази и съвсем естествено е през следващата година да започне ново начало.
Приключи досегашното статукво в най-важната за нас международна структура, ЕС, в пряк и преносен смисъл. Бяха проведени избори за Европейски парламент и със съставянето на новата Европейска комисия ерата на Юнкер отмина. Новият състав на ЕП показа, че заплахата от колапс е преодоляна, но започва битката за реформирането на ЕС. Дори най-отявлените противници на ЕС - националистите и евроскептиците, издигнаха лозунга за определена „реформа“ на Европейския съюз, вместо да застъпват тезата за нуждата от разпускането му. Стана ясно, че ползите от членството са очевидни дори за критиците от популистките фракции. Еднозначно лидираща формация в ЕП както до сега няма да има, но обединенията също дават заявка за поставянето на реформите на преден план.
Няколко важни извода от вота. Първо, избирателната активност в Европа показателно се повишава, което вкарва много нови лица и идеи. Във фрагментирания ЕП вече не може да се очаква всичко да се решава от договорките между двете големи формации, а ще трябва да се търси подкрепата на новите представители. Това наистина отваря възможността за по-широко представяне на всички виждания и демократичност. Пролича си още от самия старт на ЕП при избора на новите най-важни постове в ЕС. Този път те бяха 4, защото съвпадна и със смяната на гуверньора на Европейската централна банка. Опитът на старата система да наложи председател на ЕК по принципа на „водещите кандидати“, (Spitzenkandidaten, нем.) се провали и то с гръм и трясък. Самата процедура предвижда европейските политически партии да определят по един кандидат за поста председател на ЕК преди изборите за ЕП. Тук важната подробност е „преди изборите за ЕП“. Такава договорка работи само, ако системата е със старите резултати. Видя се, че вече няма как да стане, а това означава края на системата и ново начало.
Същото се получи и с предлаганите кандидати за ЕК. Новата председателка отхвърли публично няколко неудачни кандидатури на Румъния и Унгария, а впоследствие ЕП не одобри кандидатката на Франция Сили Гулард. Всъщност какво може да следва от края на епохата на договорките на двете големи групи в ЕП за България. С едно изречение: вече не може да се договаряш с „началниците“. Ще трябва активна работа на терена на ЕП от новите ни евродепутати и многоспектърна външна политика с всяка една държава. Досегашната формула премиерът да се разбере с лидерите на ЕНП няма да работи. А предстоят много важни за България решения, като приемането на Многогодишната финансова рамка. Там има реална опасност да бъдат намалени евросредствата във важни за страната ни направления, като общата селскостопанска политика - с над 15%, кохезионната политика с над 10%, парите за граничния контрол с 1/3.
В този ЕП ще бъде поставено началото на дебатите за бъдещето на Европа. Президентът Макрон получи подкрепата на Германия и през 2020 г. ще започне Конференция за бъдещето на ЕС. Нека не се заблуждаваме, това на практика е промяна на Лисабонския договор за ЕС. България трябва активно да участва, защото там ще се изработват предложения и за нашето бъдеще. Отново политиката на „каквото кажат началниците“ не само, че няма да ни ползва, но и ще вреди, защото Те ще кажат, каквото им е изгодно. Вече се оформят двете основни направления, по които ще се приемат държави във „вътрешния кръг“, готовност за много по-тясно обвързване в направленията общи европейски пари, валутна политика и обща отбрана.
Да пропуснем момента когато сме равноправни и можем да даваме предложения, да търсим съюзници и дори да възпрепятстваме неизгодни за нас предложения, би бил пропуск от държавнически мащаб. Приказките за разпад не намериха потвърждение, обединена Европа ще я има, защото е нужна на всички. Дори обявяваният за противник на ЕС и обвиняван, че тайно работи за разпада му, Владимир Путин директно заяви, че Русия няма никаква полза от разрушаването на Европа. Логиката е ясна, при подобен сценарий винаги се минава през кризи, много от тях кървави, както сочи и опитът на СССР. Второ, в ЕС съществуват баланс на силите и принципност, което е важно при международните преговори. Евентуален разпад ще изправи Русия пред несигурност в Европа и абсолютната невъзможност за поставянето на отношенията на прагматична основа с държави като Полша, Литва, Латвия, Естония. За това Москва предпочита да води преговори с Брюксел в пакет.
През годината стана ясно, че най-големите евроскептици всъщност се оказаха англичаните. С избирането на Борис Джонсън за премиер и проведените парламентарни избори беше сложен край и на съвместното ни семейство с тях и през 2020 г. ще имаме ново начало на взаимоотношения. Пиша англичани, защото основно те бяха за излизането от ЕС. Шотландия постави въпроса за собствен референдум за оставане в Кралството, което означава, че ще има и ново начало на взаимоотношенията вътре във Великобритания.
Положението в областта на глобалната сигурност започна да тревожи всички. През август САЩ сложиха край на предпоследния договор за гарантиране на световната сигурност, Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (Intermediate-Range Nuclear Forces Treaty) задължаваше премахването на ядрените и конвенционалните (неядрени) наземни балистични ракети със среден и малък обсег (имащи радиус на действие от 500 до 5500 км). Това ще даде ново начало на надпреварата във въоръжаването. Русия демонстрира пред американски специалисти най-новите и нямащи аналог хиперзвукови оръжия, междуконтиненталната ракета с хиперзвукови планиращи бойни глави „Авангард“. Обяви програмата си за развръщане с ускорени темпове и намиращите се на въоръжение хиперзвукови ракети „Кинжал“ и морския вариант „Циркон“. През годината настъпи краят на статуквото в Сирия. Турция навлезе в Северна Сирия без никакво одобрение от ООН и НАТО, САЩ се изтеглиха, изоставяйки кюрдите, но Доналд Тръмп си има своята логика. САЩ са изразходвали 6 трилиона долара за войни в Ирак, Афганистан, Сирия и Пакистан от 2001 г. насам, което са равнява точно на 1/3 от и без това главозамайващият дълг на страната. САЩ не само са уморени от безсмислени войни, които харчат огромни бюджети и водят до огромни загуби на живот (в битките в Близкия изток са убити около 7000 американски войници, като тук не са включени жертвите на частните военни компании, които са почти още толкова), но и реално заплашват бюджета с банкрут. Американците вече не само не искат, но и не могат да бъдат „световният полицай“ и се стремят да се дистанцират от този регион. Това поставя ново начало за решаването на конфликтите в Близкия Изток. Започва „Голямата игра“ за Сирия. Тя естествено ще бъде следствие от постигнатото във войната. А войната на т. нар. нов Ислямистки Халифат на територията на Ирак и Леванта приключи, заедно със смъртта на неговия „халиф“ Абу Бакър ал Багдати, убит за девети и последен път.
Труд
