Къпините притежават заслужена слава на суперхрана

За студените месеци е най-добре да ги замразим

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Къпините представляват храстовидни растения от семейство Розоцветни (Rosaceae) от рода Rubus. Съществуват стотици видове, както и не по-малко култивирани сортове и хибриди.

Благодарение на богатата палитра от антиоксиданти, факт обуславящ ясно изразения им тъмен цвят, често къпините са поставяни на едно от първите места сред плодовете по отношение на здравословни въздействия върху човешкия организъм.

Заедно с малините, които също са членове на рода Rubus, могат да бъдат приятна и освежаваща подкрепителна “закуска” по време на разходка сред природата през летните и дори през есенните месеци.

Качествата на плодовете на къпините и малините са сходни, като съществуват и хибриди, създадени чрез кръстосването им. Основна разлика между плодовете, представляващи сложни съплодия от многобройни малки костилкови плодчета, освен цвета им, е и фактът, че плодът на къпината е здраво сраснал с плодното дъно и те обикновено се откъсват заедно, докато при малината обикновено се отделят само плодчетата. При бране е много важно те да се откъсват внимателно и със същата грижа да се съхраняват, защото лесно може да се нарани ципата на миниатюрните костилкови плодчета и често само няколко наранени може да предизвикат бързото мухлясване на съдържанието на целия съд, в който се съхраняват.

Плодовете на къпините са много богати на полифенолни съединения, особено на антоцианини, съдържат и задоволителни количества витамини С и К, желязо, калий и цинк. В тях се откриват само около 40 ккал за количество от 100 г. При сравнение с наситеността им с микронутриенти заслужено се нареждат на едно от първите места в света на плодовете.

Къпините са много добро средство за справяне с излишните килограми и трайното им задържане в норма. Имат ценното качество да създават приятно чувство на ситост заради пектина и неразтворимите фибри в състава си. Препоръчителна част са от менюто на диабетици, хора, страдащи от желязодефицитна анемия или при намален имунитет. Много данни сочат, че в миналото са били използвани успешно като средство за справяне със скорбут.

В нашите традиционни лечебни практики къпините се препоръчвали при сърдечни смущения, за подобряване на апетита, за справяне с упорит запек и др. Известни са били рецепти и срещу различни увреждания на устната лигавица, както и за облекчаване състоянието на венците при пародонтоза.

Като се има предвид богатото съдържание на компоненти с ясно изразено антиоксидантно и противовъзпалително действие, редовната консумация на къпини е препоръчителна за превенция и по време на лечение на различен тип ракови заболявания. Добър избор е също при агресивни възпалителни процеси в организма. Къпините са за предпочитане в менюто след интензивни физически натоварвания, като средство за по-бързо и ефективно възстановяване и срещу натрупването на по-високи нива на метаболитни отпадъци в организма.

Разбира се, от всички ценни качества на къпините можем да се възползваме, ако те не са консервирани с много бяла захар в компоти и конфитюри.

Идеалният начин за съхранението им е замразяването. Така плодчетата запазват по-голямата част от антиоксидантната си сила и са изключително ценни, особено през зимните месеци, когато имунитетът ни е подложен на допълнителен стрес заради ширещите се простудни заболявания и евентуални техни усложнения.
От здравословна гледна точка интерес представляват не само плодовете, но и листата на къпините. От тях може да бъде приготвяна билкова отвара, която има ясно изразено антибактериално действие. Биха могли да се ползват и в прясно състояние в смутита, но като избираме най-много 3-4 само от младите листенца, тъй като имат изразен стипчив вкус заради голямото съдържание на танини. В народната медицина интерес представлявали и корените на растението. Лечителите ги изсушавали и ги ползвали при менструални смущения и срещу упорит запек.

Още едно предимство на къпините е, че обикновено те не се обработват с отровна химия. Истински дар са от щедрата природа и заедно с насладата от вкуса носят безброй ползи за здравето.

Рецепти на сътрудник Пламен Иванов

Къпинова свежест 1

Рецептата е подходяща в период на захранване след програма на плодолечение.
Продукти: 50 г. къпини,
1/2 банан,
100 мл фреш праскова,
100 мл фреш пъпеш
Приготовление: Бананът и къпините се смесват със соковете от прасковата и пъпеша и се блендират до получаване на гладка смес.

Къпинова свежест 2

Продукти: 50 г. къпини,
1 смокиня,
1/2 банан,
150 мл фреш ананас,
150 мл фреш кайсия

Приготовление: Бананът, къпините и смокинята се смесват със соковете от ананаса и кайсията и се блендират до получаване на гладка смес.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Гаспачо /1 порция/

Продукти: 100 г. узрял домат,
5 г. не люта люта чушка,
2 ядки сурово кашу,
2-3 листенца босилек,
2 стръка магданоз

Приготовление: Доматът се обелва и се почиства от семките. Прибавят се останалите продукти и се блендират. Сервира се с листенца магданоз.