Левурда и самардала имат запазено място в здравословното хранене

Съхраняват се лесно за цялата зима

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 45 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

В нашите ширини се срещат десетки видове диворастящи растения от семейство Лукови /Alliaceae/. Употребата им в кулинарията и като лечебно средство датира още от дълбока древност. Тук ще се спрем по-подробно на два популярни, но все още разкриващи интересни качества, диворастящи вида- левурда и самардала.

Левурдата /Allium ursinum/, известна още като мечи лук, див чесън и др., е доста по използвана от родственика си самардала. Може лесно да бъде сбъркана с отровни видове от някога общото таксономично семейство Лилиеви /Liliaceae/. Типичен пример е подозрително подобно изглеждащата момина сълза. Освен по външните белези, много лесно видовете от семейство Лукови могат да бъдат разпознати по аромата, който излъчват при стриване. Той винаги е като този на познатите лук и чесън. У нас левурдата е много широко разпространена. Обикновено се среща в по-влажните райони на широколистните гори. Вирее до 1200 м надморска височина.

Левурдата е богата на хлорофил, каротини, витамин С, органични съединения на сярата с фитонцидно действие. Фенолните съединения в състава й включват и флавоноиди. Минералният състав е представен от магнезий, манган, желязо и др. Най-полезна за консумация е в прясно състояние, но и изсушена не е за пренебрегване. Фитонцидното действие на левурдата може и да е по-слабо от това на култивирания чесън /Allium sativum/, ала пигментното й съдържание е доста по-богато.

Благодарение на палитрата от микронутриенти, тя спокойно може да се съревновава, че дори и да изпревари в някои аскпекти култивирания чесън, що се отнася до полезно действие върху човешкия организъм. Най-наситените откъм фитонциди части на това растение са луковиците, но хората, които страдат от непоносимост към фруктаните /полизахариди, които могат да доведат по подуване и неприятни чревни усещания/ трябва да бъдат особено внимателни или да се въздържат от употребата им.

Съдържанието на хлорофил обуславя пречистващото и детоксикиращо действие на растението. Серните съединения, особено в комбинация с витамин С, действат антибактериално и противовирусно. Има благоприятно действие при астма и други хронични заболявания на респираторните органи. Отличава се с качеството да регулира нивата на лошия холестерол в кръвта. В народната медицина е имала славата на ефективно средство против глисти. Препоръчвала се е също за подобряване на апетита. Характерно нейно качество е, че има сходно действие с чесъна, но далеч по-нежен и ненатрапчив остатъчен аромат.

Левурдата е най-добре да се консумира в суров вид. Придава запомнящ се вкус на различни сосове, подходяща е и за приготвяне на супи, като се комбинира с други зеленолистни- спанак, лапад и коприва. Прибавена към свежи салати от рукола, маруля, домати и краставици им придава още по-свежо звучене. Популярността й в последно време нарастна дотолкова, че реномирани ресторанти отглеждат левурда в сандъчета през студените месеци.

Самардалата /Nectaroscordum siculum ssp. Bulgaricum/ е подвид на Сицилианската лилия, известна още като меден чесън. Среща се основно в района на Източна Стара планина и Странджа, но е отглеждана и като градинско и декоративно растение заради уникалните си цветове и неповторим аромат при консумация. Растението попада сред ендемитите за част от българската територия. В арсенала на бабите вкусотии е било популярно с названието пой.

Известен факт е, че ако искаме да направим автентична българска шарена сол, няма как да пренебрегнем самардалата в състава й. По принцип тя винаги се изсушава смесена със сол, която й пречи да ферментира и смени аромата си. Често хората я замразяват с цел запазване на аромата и вкусовите й качества. В прясно състояние самардалата се отличава с твърде голяма интензивност на вкуса и миризмата. Те превъзхождат неколкократно дори и тези на чесъна и другите видове култивиран лук, затова обикновено се използва сушена.

Самардалата има сходно действие като на останалите представители на семейство Лукови, но винаги напомням на пациентите, че заради съдържанието на сол трябва да са много внимателни с количеството, особено при високо кръвно налягане. Това се отнася и за всички, които след програма на плодове, чай и мед преминават на захранване. На тях препоръчвам да оставят самардалата за след този период. Ако сте си осигурили качествена самардала, за предпочитане домашно приготвена, един от начините за справяне с количества на натриев хлорид е като пресеете през фино сито подправката. Така ще загубите част от нея, но с отстраняване на солта сериозно ще наклоните везните в полза на сушените листа.

Тъй като виреят в естествена природна среда, и двете растения имат предимството да са опазени от вредна химия. Достатъчно е да ги измием добре и без колебание да ги включим в здравословното си меню.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Салата с левурда (1 порция)

Продукти: 10-12 листа прясна левурда, 2 стръка зелен лук, 3-4 сушени домати, 3-4 пресни доматчета чери, 1 суп. лъжица киноа, 3-4 стръка магданоз, сок от 1/2 лимон, 1 суп. лъжица сурови тиквени или слънчогледови семки, 2-3 розички карфиол, 2 щипки самардала и по 1 щипка риган и сомак, няколко лъжици олио от тиквени семки

Приготовление: От вечерта накисваме сушените домати в олио от тиквени семки и ги оставяме в хладилник. Отцеждаме ги и ги поставяне в подходяща купа. Прибавяме предварително накиснатите в студена вода за 30 мин. семки, накъсаната левурда, нарязания на ситно зелен лук, киноата - оставена за 1-2 мин. във вряла вода и отцедена и подправките, както и сока от лимона. Разбъркваме и сервираме с розичките карфиол, накълцания магданоз и срязаните на половинки чери доматчента.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Песто от диви лукови без мазнина

Продукти: 100 г орехи, 30 мл сок от лимон, 50 мл вода, 3-4 листа левурда, 1/2 кафена лъжичка самардала.

Приготовление: Пасираме всички съставки с помощта на ръчен пасатор до получаване на песто с изразен аромат и вкус.