Нешка Робева: Ванга ми разкри кой знае тайната за Людмила

Който дойде на власт, забравя да мисли

- Госпожо Робева, в началото на тази седмица посетихте Рупите за празника на Света Петка. Чувствате ли се заредена след завръщането оттам?

- Чувствам се радостна. Рупите живеят, значи и споменът за голямата българска пророчица Ванга, няма да изчезне. Леля Ванга пожела Рупите да се запазят като място, където всички оскърбени, болни, унижени, изгубили вяра в земната справедливост хора, да могат да отидат и притихнали да усетят, че не са сами. Че не всичко започва или завършва тук… Че има и други измерения, където нещата се решават извън земните нагласи, сили и закони… Рупите в момента са, като райска градина. Трудно е да разказвам за нещо, което всеки сам трябва да усети.

- Помним ли заветите на Ванга и кои нейни думи е добре да не забравяме?

- Последните: „Помагайте си, не се мразете, не си завиждайте, не се шпионирайте…” Но ние не ги помним, ние сме късопаметни изначално. Вижте какво правим – рушим. Рушим паметници, защото не тачим нищо. Най-важното, всеки добрал се до каквато и да е власт, забравя да мисли. И защо му е? Само да затормозва и без това затормозения си мозък. Вие питате какво помним от заветите на Ванга? А какво помним например от заветите на Левски, чиито портрети висят в почти всеки кабинет като ненужни тапети…

- Много от предишните властимащи са се допитвали до Ванга. А какво би казала тя на днешните политици според вас?

- Искам да бъда една от тези, които не говорят от името на Ванга. Ако са поне малко вярващи и умни, щяха да разберат, че това, което е казала за тогавашните политици, важи и за тях - сегашните. Тя правеше това, което трябва…

- Какво ви провокира да създадете новият ви спектакъл „Няма такова шоу”, който ще бъде представен на 11-ти декември в НДК.

- Преди няколко години, от един спектакъл на нашата трупа дарихме на Национален отбор – девойки 52 000 лв., което е малко повече от бюджета им. С това осигурихме възможност отборът да вземе участие в три големи турнири, преди Олимпийските игри. Назначихме и двете треньорки – Камелия Дунавска и Валентина Иванова към „Нешанъл арт”. След това отборът стана носител на сребърен медал от Младежките олимпийски игри. Вярвам, че и сега ще успеем да помогнем с „Няма такова шоу”, защото ще направим неповторим спектакъл. Ще участват и големи имена от шоу бизнеса в наша подкрепа… Ще съберем необходимите средства за отбора ни, защото хората вярват, че в това, което правим, няма задни сметки. Че не е елементарна PR акция и всичко, което спечелим, ще отиде за децата… Пък и самите деца, техните родители и близки, ще се чувстват участници в делото, а не вечно хленчещи от безпаричие субекти.

- Тоест причината да направите новия спектакъл е да подпомогнете клуба, който даде големите шампионки на България?

- Да, идва зима и издръжката на залата е изключително скъпа. Преди увеличението на ток, вода, парно – през зимата, се движехме между 6 и 7 хиляди на месец, защото плащаме индустриален ток. Това, което получаваме от държавата, е недостатъчно. Затова се събрахме всички и решихме - няма да хленчим, няма да охкаме, сами ще изкараме парите си. След поредица предателства и опити клубът да бъде унищожен и превърнат в печатница за пари, всичко се завъртя и дойде на мястото си. Т.е. в изходна позиция. За пореден път констатирах, че съм глупак и тръгнах да оправям нещата. Слава на Бога, че не ми се наложи да уволнявам – които трябваше, сами си отидоха. Да са живи и здрави и дано, като се напечелят, се сетят, че трябва и нещо друго да се прави в спорта. А и в един живот например. Тръпки ме побиват, като си помисля, колко малко знаят хората и как безотговорно се отнасят към живота си… И този на другите… И този на децата си… На Рупите се видях с племенник на леля Ванга. Бях щастлива отново да се докосна до човек, бил така близо до нея и потресена от споделените преживявания с Пророчицата.

- Почти не се говори за това, че вие стоите зад композициите на новите ни „златни момичета” - Невяна Владинова и Катрин Тасева. Каква е причината да не афиширате това?

- Мои идейни съображения, пък и след преминаването на Катрин в друг клуб, забраних да се играят композициите, които аз съм поставяла. При Неви промените бяха толкова много, че бих излъгала ако кажа, че са мое творение. За мен не е трудно да съставя композиция. Трудното е след това, когато трябва да я изработиш, да я осмислиш, да вградиш състезателката в нея, така че когато я играе, залата да онемява, а след това да изригва в аплодисменти… Това се учи трудно, а аз имах прекрасни учители – и в хореографското, а и по-късно в професионалния ми живот. Контактите с Георги Дюлгеров през двете години, докато снимаше филмите си, с Ивайло Христов, със Стефан Стефанов, за мен бяха школа. Аз знаех, че имам какво и трябва да уча. И сега продължавам… Продължавам да уча, за разлика от малките, които смятат, че всичко знаят…

- Как успяхте да направите шампионки от момичета, обявени в началото за безперспективни, като Невяна и Катрин?

- С работа, разбира се. И с много желание от тяхна страна, а също и благодарение на тези, които, слава Богу, тогава не ги потупваха и пощипваха любовно. Не се грижеха за тях, като за принцеси и с това ги държаха в бойна готовност.

- Съдийството е ваша болна тема - на републиканските първенства и турнири ли са по-необективни оценките, или на международните състезания?

- Едно и също е. Всичко зависи от морала на човека седнал зад съдийската маса. И от неговата професионална подготовка, разбира се.

- Какво трябва да се промени, за да имаме отново световна шампионка?

- Много неща. На първо място, желаещите да тренират на високо ниво – състезателки и треньори, трябва да се преборят, да добият правото, свещеното право на всеки спортист, да бъде допускан до състезания, до пряк двубой с конкурентките си. И единственият критерий за определяне на съставите за национални отбори да бъде представянето на състезание. Правилниците са достатъчно ясни и точни, за да бъдат тълкувани фриволно. В нито един правилник, няма определение, какви качества трябва да притежава един състезател. Ако нещо липсва, то веднага се отразява на оценката.

- Вътрешната конкуренция сигурно също е важен фактор?

- Така е. Колегите от клубовете работят добре. Никога преди не съм виждала толкова талантливи деца. Обаче, няма ли конкурентна среда, отнеме ли им се правото да се състезават – те просто изчезват. По този повод, искам да кажа, че подходът на БФХГ е необясним. По непонятни критерии се подбират деца - едни били красиви, дългокраки, на други им липсвали физически качества. Факторът състезание липсва, защото, която веднъж попадне между избраните, става неприкосновена. Никаква конкуренция не се позволява. Развитието на другите не се отбелязва... Така обаче се убива психиката.

- А психиката е много важна в спорта...

- Да. Едните са като рози под похлупак, другите са оставени без вода. А в спорт, като нашия, се знае, че психиката заема по-важно място от физическите качества. Няма да соча примери, защото са хиляди. Можем да повторим същия въпрос: „Защо Неви и Катя, а не Радина, Мария, Сара, Симона….”. Отговорът е ясен – едните се бореха с вътрешната конкуренция, бореха се срещу желанието на същите, които сега ги хвалят, да бъдат смазани, унищожени, зачеркнати от всякакви списъци, затова психически бяха по-добре подготвени за международния терен. Другите като изнежени цветя при първия по-силен полъх на вятъра не издържаха и се прекършваха. Как се създава устойчива психика, без преодоляване на трудности, без борба, без да ги брулят зимните вихри…

- Повечето ни златни момичета вече са в чужбина и предават опита и уменията си там. Защо не успяхме да задържим у нас Анелия, Диляна, Лили?

- Въпросът не е отправен към този, който може да ви отговори.

- Виждате ли общи черти между вас и Илиана Раева, която сега е начело на БФХГ?

- Вие шегувате ли се?

- Каква е най-голямата грешка на Нешка в гимнастиката и в живота?

- Не съм толкова скромна, за да кажа – една е. Много са и с годините се увеличават. Т.е. – не поумнявам.

- Темата, която ви вълнува най-силно, извън спорта?

- Какво става с този свят, с хората и алчността им, която безспорно ни води към гибел. Какво става с българите?

- Пред вас Ванга споделяла ли е какво вижда за бъдещето на България, защото има много спекулации по темата?

- Това, което казах по-горе. „Ке страда България, ке страда, оти сме безверници. Молете се Бог да запази България, защото алчността ще унищожи света.” И от мое име ще добавя, че ние сме едни от активните участници в това унищожение. Ето тази човешка тъпотия, ме влудява.

- По централната руска телевизия цитираха, че Ванга е предсказала големите урагани в Америка, но е искала това да не се разкрива 20 години. Има ли такива пророчества, които тя ви е казала да държите в тайна?

- Не, защото Ванга не споделяше тайни с жени. В това число и с мен.

- Ванга говорила ли е пред вас за исторически събития, за които не се знае истината, като за убийството на Кенеди например, или свързани с Людмила Живкова?

- Да, за Людмила. Веднъж каза, че Иван Славков знае какво се с случило. Той потвърди… Нямам навик да разпитвам, Иван отнесе тайната в гроба.

- На какво ви научи общуването с легендарната пророчица и кои нейни думи ви помагат в трудни моменти?

- Да следвам пътя си. Да не хленча. Да не се жалвам… Да пазя вярата си.

- В какво вярваше Ванга и каква беше нейната най-голяма болка?

- Ванга вярваше в единоначалието. Тя беше православна християнка. Най-голямата й болка беше, че не можеше да ни проумее. Народ, на който Бог със шепи е дал, а той все недоволен.

- Много родни политици демонстрират, че са вярващи. Така ли е това според вас?

- В Библията си е написано - „по делата ще ги познаете.”

- Имате ли любим цитат от Голямата книга?

- Да: „Никога не се знае, когато печелиш, какво губиш и когато губиш, какво печелиш”. Цитирам по памет. Тълкувам го, че не ни е дадено да знаем Божията промисъл.

Нашият гост

Голямата ни треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева е истински феномен в българския, а и в световния спорт с 294-те медала, спечелени от нейните златни момичета. Тя е възпитаничка на хореографското училище и започва да тренира художествена гимнастика на пределната за този спорт възраст – 20 години. Неин треньор в националния отбор е Жулиета Шишманова, при която в началото тренира заедно с Мария Гигова. Като гимнастичка Нешка така и не успява да спечели световната титла, но по-късно тя подготвя безброй шампионки, които разнасят славата на българската художествена гимнастика по света. За изключителните постижения в работата си именитата треньорка е носител на почти всички държавни отличия, а също и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт. След 2000-та година Нешка Робева създава и своя трупа от 35 момичета и момчета - „Нешанъл арт”, с която изнасят множество незабравими спектакли, представящи съвременна интерпретация на родния и балкански фолклор. Сред най-успешните са „Орисия”, „Арамии”, „Два свята”, „Готови Ли Сте?” и „Кармен от Факултето”. Отскоро Нешка има и страница във фейсбук, където тя открито заявява своята гражданска позиция, както и нещата, които я вълнуват в родната художествена гимнастика.