Психолог си построи глинена къща в Балкана

Бягство от големия град

Инвестицията е 6000 лева, половината са вложени в дограмата

Стените запазват топлината

Глината е един от най-древните строителни материали, с коxто преди хилядолетия предците ни са правили домовете си. У нас е широко използвана и след началото на XX век, но за много от съвременните хора тя е синоним на мизерия. Понякога обаче добре забравеното старо получава втори живот и през последните години къщите, изградени от естествени материали като непечена глина, кирпич, дърво, слама и т.н., преживяват истински ренесанс. Това е едновременно мода и екологична алтернатива, вдъхновяваща така наречените зелени номади - вълна от образовани и реализирани хора, които търсят бягство от задуха на големите градове.

С такава мотивация, преди почти 15 години, днес 52-годишният Владимир Николов отива в старопланинското село Желен край Своге. „Мислех за малко по-екологичен живот и изнасяне от София. Тук попаднах случайно на малка общност от хора, които също като мен са предпочели живота на село“, разказва мъжът, който е психолог по образование и художник: „Постоях с тях месец-два и един възрастен човек ми каза, че се продава парцел в района. Тогава все още беше много евтино“.

Столичанинът решава да построи малка къща от глина и купува обраслия с бурени имот, в  който няма нищо освен една стара барака за инструменти. Първите две лета живее в палатка, а след това във фургон. Разделя времето си между София и Желен и бавно, но методично работи по проекта си.

Владимир строи по нетрадиционна за страната ни технология. Вместо да прави тухли от глината и да ги суши, той работи направо със суровата смес, като буквално извайва стените слой след слой, без опорно скеле или арматура в тях. Година преди да се захване с изграждането на собствен дом, участва в строителството на подобна къща в несебърското село Баня заедно със свои приятели. Учат се от книги. „Това е метод, който е по-познат в северните страни. Сместа се прави от глинеста почва, пясък и слама, но не се формова в тухлени блокове, а директно се нанася е се изгражда нагоре. В тях няма плет, която е типична за България технология“, обяснява ентусиастът.

Основното предимство при този метод на градеж, познат още като „коб“, е че е изключително евтин и лесен за усвояване от аматьори. Стените са дебели 50-60 сантиметра и ефективно запазват топлината в помещението. Подобни постройки са по-подходящи за постоянно обитаване, защото нямат изолационни свойства, а разчитат на ефекта на термомасата, обяснява Владимир. Тоест, абсорбират топлинна енергия и веднъж затоплени, запазват температурата продължително време.

В къщата има две помещения - спалня и всекидневна - с обща площ от 30 квадратни метра. Стаите обаче са просторни, защото нямат таван. За такъв служи самият покрив, който е изолиран със слама. Подът е без циментова плоча и представлява дървена скара, покрита с дюшеме, която е поставена директно върху земята, което също спомага за регулиране на температурата във вътрешността. Предвидена е и дренажна система, която да пази къщата от вода.

Самоукият майстор пресмята, че изграждането на глинената къща му е струвало около 6000 лева, като половината от тези пари са инвестирани във висококачествената дървена дограма - най-скъпата част от къщата. „Проектът се осъществи бавно, защото не работих по него през цялото време. В началото беше много нискобюджетен, но напоследък - не толкова, защото сложих дограмата. Къщата е почти готова и е обитаема. Остават някои дребни довършителни работи, като поставяне на ключове и контакти и т.н.“, казва той.

Желанието на Владимир и съпругата му, която работи дистанционно, е да заживеят постоянно в глинения дом. „Тя го харесва дори повече от мен“, споделя психологът.

По думите му интересът към глината като строителен материал расте. „Много групи в социалните мрежи са посветени на тази тема. Вече има и строителни бригади, които всеки може да наеме. Предлагат се различни строителни материали, които не са никак евтини. Това започва да се превръща в една луксозна ниша, която предлага един по-различен тип лукс“, коментира Владимир Николов.

Градеж

Материалът има много предимства

Свойствата на глината са познати на хората от поне 10 000 години. С нейна помощ са изградени първите цивилизации от древността - Асирия, Вавилон, Шумер и Персия.

Основното предимство на сградите от непечена глина е здравословният микроклимат, който поддържат във вътрешността. Глината стабилизира въздушната влажност в помещенията около 50% независимо от външните климатични условия, като в това отношение е 30 пъти по-ефективна от печените тухли. Тя не позволява образуването на мухъл и плесен и няма вредни емисии, а голямата топлинна инерция прави жилищата прохладни през лятото и топли през зимата. Глинените стени предлагат добра шумоизолация и премахват неприятните миризми, без да съдържат каквито и да е токсични и опасни вещества. От друга страна, строителството с този материал консумира нищожния 1% от енергията, необходима за производството и транспорта на тухли или стоманобетон.