Румънците се надяват на коледно политическо чудо

„Ще ви дадем!” За здравеопазване, за образование. Този стар и изтъркан рефрен, доскоро въртян по нашите географски ширини, сега звучи в Румъния. На прага на парламентарните избори, които ще се проведат тази неделя, социалдемократите обещаха минимална заплата 1400 леи, пенсия 1000 леи и 18% ДДС. На свой ред либералите се ангажираха да осигурят детски надбавки по 200 леи, двойно увеличение на лекарските заплати от 1 януари 2017 г., 20% увеличение на заплатите в образователния сектор от средата на 2017 г., 16% плосък данък.

Дали северните ни съседи ще се хванат в капана? Жителите на малките населени места отвъд Дунава - може би. Хората са бедни и често продават гласа си и за пакет брашно или захар. Не е така обаче в големите градове. Въпреки различните финансови стимули, с които се заиграха основните партии в хода на предизборната кампания, въпреки флиртовете с темата национализъм северните ни съседи са разочаровани. Писатели, лекари, учители, активисти - всички искат повече здрав разум и по-малко измами.

“Имам желание да гласувам. Проблемът е, че не знам за кого. Всички са едни и същи, само опаковката е различна”, споделя студентът Алекс, докато пуши цигара пред университета.

“Не мисля, че нещо ще се промени. Всички живеем в джунглата. В парламента се разменят големи думи и дотам.” Пенсионер на 66 години крачи с вестник под мишница. “Не искам да чувам за тези бандити. Ние сме страна от глупаци.” Улицата е отегчена. Дори от скучните политически слогани: “Ние се борим за Румъния”, “Даваме Румъния на румънците”, “Осмели се да повярваш в Румъния”, “Нашата родина, нашето семейство”, “В крайна сметка имаш с кого”. Дори трагедията в клуб “Колектив”, която доведе до оставката на правителството на социалдемократите, не изкара политиците от ирелевантността. И друг парадокс. Въпреки че бяха разкрити мащабите на корупцията и безотговорността на властите, доверието в тях като че ли не намаля. Обяснението на социолозите и анализаторите - липсата на алтернатива.

В битката за парламент участват 6478 кандидати - 1400 инженери, 1100 икономисти, 800 адвокати, над 200 електротехници и механици, дърводелци и заварчици. Около 50 са психолозите. Има един астролог и един църковен певец.

Изборната математика подсказва, че социалдемократите (СДП) ще спечелят, но без абсолютно мнозинство. Не е сигурно обаче, че заедно със своя партньор АЛД (Алианс на либералите и демократите в Румъния) ще са в състояние да достигнат бленуваните 50% + 1 депутатски места и най-вероятно ще се стремят да формират коалиция с по-малки партии. Основният съперник - Националлибералната партия (НЛП) на президента Клаус Йоханис, има неформална коалиция с новата партия - Съюз “Спасете Румъния” (ССР), водена от математика Никушор Дан. Тя постигна невероятно добър резултат на местните избори в Букурещ (23%) и даде заявка да се бори срещу системата и стария и корумпиран стил в политиката. Партия без минало, уравновесяващ фактор с бъдеще. Обединяващата брънка на тази неформална коалиция е фактът, че подкрепят едно и също лице за премиер - Дачиан Чолош, сегашният премиер технократ.

Скритият коз в борбата за надмощие между двата основни блока (СДП+АЛД срещу НЛП+ССР) ще бъде Партията на унгарското малцинство (UDMR), която обикновено печели 5%, Партия “Народно движение” (PMP) на бившия президент Траян Бъсеску и останалите 3% от депутатските места, които принадлежат на национални малцинства, различни от унгарското. Ако нито един от главните играчи (социалдемократи или либерали) не е в състояние да сформира коалиция с други по-малки партии, тогава на масата ще бъде разигран трети вариант, подобен на германския модел (консерватори и социалисти), който в момента изглежда напълно невъзможен - широка коалиция, сформирана от основните съперници (левоцентристите от СДП с десноцентристите от НЛП). Най-новите социологически проучвания дават между 37 и 43% за СДП, докато НЛП се спуска все по-надолу по пързалката и се колебае под 30%.

На цифри не бива да се вярва сто процента. Социологическите проучвания са мощно предизборно оръжие. Какъвто и да е крайният резултат, конституцията повелява след парламентарния вот президентът да номинира премиер, който да сформира правителство. Разбира се, Клаус Йоханис би предпочел някого от своята партия НЛП. Някого като Дачиан Чолош. Но ако никоя партия не разполага с абсолютно мнозинство, президентът е длъжен да проведе консултации с всички политически сили. Само ако някоя има 50% + 1 депутатски места, президентът е длъжен да излъчи премиер от редиците на тази партия. Дали две години след като беше избран за държавен глава - заради вярата на румънците в чудеса - етническият германец Клаус Йоханис ще оправдае доверието (наричат го Санта Клаус заради името и заради една негова снимка с американския посланик, на която е преобразен като Дядо Коледа - бел.авт.) и ще подари на северните ни съседи политическо чудо - това предстои да разберем.

*Авторката е водеща на Новините ON AIR и международен редактор, специалист на тема Румъния.