Акад. Светлин Русев: Дотук с моите илюзии за някаква обща кауза!

Властта не дава право да бъдеш несправедлив

Уважаема г-жо Иванова, принуден съм да започна с автоцитат на писмо до Теб, писано преди 2 години.

„Драга Слава, драги Шефе, мисля, че утре е третият понеделник след срещата ни при Вежди Рашидов. Доколкото си спомням, срещата беше на 15 юни (2015 г.) и още в понеделник на 20-и, както ти обеща, трябваше да се срещнем за правилника”!!! Започвам с този цитат от писмо до директора Слава Иванова, защото е показателен за стила на цялата й ръководна мимикрия, особено когато служебно е задължена за неща, които не би искала да изпълнява, но се страхува да противоречи на началника. Поводът беше публично известен!

След като заедно работихме за реализиране на концепцията за „Квадрат 500”, принципно различна от твоята, и когато музеят беше готов, бях неприятно изненадан, че вече имаме „Правилник за устройството и дейността на национален музеен комплекс „Квадрат 500”. Не знам с кой мозъчен тръст тогава сте го родили, но очевидно, че той не решаваше нито творческите, нито структурните проблеми на галерията, а устройваше властовите амбиции на директора! Както ти е известно, реагирах отрицателно веднага, което нищо не промени. И след известно време на среща, предизвикана от доц. Маринска при министър Вежди Рашидов, ти категорично обеща, че в понеделник ще се видим да работим за промяна на правилника. И докато чаках да се събудиш за този понеделник, с лично писмо до теб ти напомних някои неща, които очевидно не искаше да си спомняш. За всеки случай сега си позволявам да ти ги напомня отново: „Знаеш, че нямам в случая никакви началнически амбиции (между другото знаеш, че ако имах, не беше проблем да ги осъществя), но не бих приел да бъда обслужващ персонал на действия и идеи, засягащи (надявам се все още) общата ни кауза... Съзнавам, че това не е твоят музей, не е и на някои хора, с които работиш, но по силата на различни обстоятелства - и временни, и по-трайни, вече не е и моят, а е нашият музей и ти имаш шанса да си неговият пръв директор...

...Ще работим ли заедно от позицията и компетенцията, която ти имаш - и от илюзиите и възможностите, които аз имам, или ще имитираме някакво сътрудничество?” - (край на автоцитата от писмото)

За съжаление две години минаха от „онзи понеделник”, нещата още повече се усложниха и с новия Ви правилник на галерията, също неизвестно кога приет, и с художествения съвет, който изцяло е изолиран и безсмислен без утвърден правилник! Което естествено ме принуди да депозирам писмо с оставката ми като председател на съвета до министър Рашко Младенов. В което между другото споделям: Склонен съм да мисля, че уволнението й преди няколко години от министър Стоянович не е било без основание и вече е груба грешка от моя страна, че съдействах за връщането й в Националната галерия.”

Дотук с моите илюзии за някаква обща кауза!

Нямах намерение да се намесвам в медийната ви полемика, ако в тъй наречения отговор на Галерията във в. „Дневник” и в интервюто ти във в. „Труд” „аргументите” ти не носеха откровено духа на онези „цивилни изкуствоведи”, за които инсинуацията, клеветата и приблизителността на фактите бяха обичаен стил! Претендирам, че държа не по-малко от теб на съхраняването и авторитета на музея, без да влизам в твоята саможертвена и жертвена роля! Позволявам си да кажа, че неговото раждане поне за мен е изстрадано във времето с всичките надежди и илюзии, цената на които не е по-малка от твоето омерзение, и ти би трябвало да го знаеш! Извеждането на конкретния случай с реставрационните и технически проблеми в залите за чуждестранно изкуство до „активно мероприятие” и „лични интереси” срещу теб е колкото прозрачен, толкова груб, елементарен и удобен повод да отстраниш Яра Бубнова, която ти беше на практика изолирала от реалните отговорности в дирекционния съвет! В своята цялост Вашият материал във в. „Дневник” и особено интервюто ти във в. „Труд” не е защита на Галерията, а публичен донос на човек, който дълго време се е правил на „умряла лисица“, но страхът за нещо, което може да му се случи, отключи агресията и ненавистта му - и заприлича, уви - на себе си! Внушението за организирано „активно мероприятие за мястото на директорката“ отключи произволно въображението ти и с една вярна принципна констатация в интервюто ти: „3а съжаление в нашата културна гилдия нещата не се случват по най-културния начин.”

Да! Не се случват по най-културния начин и ти даде пример, като започна без никакво законно основание с уволнението на д-р Благовеста Иванова, която беше подготвила изцяло раздела за Българското възраждане, като пенсионира набързо крайно необходим и изграден специалист по източно изкуство - Искра Захариева! Не тя наклевети галерията, в която 30 години работи, а ти нея! Защо не пенсионира зам.-директорката Бистра Рангелова, която с годините натрупа не професионален опит, а хъс и злоба? За съжаление нещата не се случиха по най-културния начин и с Мария Василева, която ти назначи и не защити, а можеше да обясниш поведението й. За съжаление нещата не се случиха по най-културния начин и с Вежди Рашидов, който не само те назначи, а извади отново за професионален живот! Да не би някъде да го защити?!

За съжаление при цялата посредствена истерия и преди приемане на концепцията на ”Квадрат 500” и след откриването на музея - някъде ти и твоята плачеща за пенсия заместничка да застанахте зад музея? Единствено Яра на няколко пъти се включваше в защита принципите на музея. Но има и много по-тъжни и грозни неща в гилдията! Заиграването сега с най-младите и противопоставянето по твоите думи на „тази отвратителна и грозна история”, а тя наистина е отвратителна и грозна, особено след като по този начин се опитваш да ги приобщиш към амбициите и стила на собственото си поведение! Да - наистина нещата в нашата гилдия не се случват по най-културен начин!!!

В клеветата „активно мероприятие” можеш да вкараш всичко, което не ти е по вкуса и с което по един или друг начин се разминавате. От разкритието на заверата „приятелски кръг” до извадените от гардероба скелети със собствените нереализирани амбиции и назидателното им размахване като „прозорливо“ предупреждение за трудностите при сливането на двете галерии. Не знам дали си даваш сметка за жертвите на този фронт, който така лекомислено и безотговорно отвори. Реставрационните и технически проблеми са ясни и преодолими, но за съжаление най-сериозната жертва е атмосферата в цялата Национална галерия и твоят принос е основен. Разделяй и владей не носи нищо добро на никого!

Накрая за художествения съвет!? Той не беше препоръчан от министерството, както ти казваш, а назначен с подписана заповед от министъра на културата Вежди Рашидов и доколкото си спомням, ти ми я изпрати.. И неслучайно беше представен пред всички служители на галерията от самия него с определени отговорни задачи. И ти много добре знаеш защо едни от първите задачи на първото заседание на съвета, които поставих, бяха:

1. Приемане на правилник за работа на съвета.

2. Промяна на правилника за устройството и дейността на Националния музеен комплекс.

Един художествен съвет като този винаги би застанал зад авторитета и на галерията, и на директора в трудни и отговорни моменти - нещо, което ти за съжаление не можа да разбереш, затова и не го потърси, загледана в паничката си, да не би някой да бръкне в нея!

Ако някой ден поне малко осъзнаеш, че властта не дава право да бъдеш несправедлив, извинението е задължително.

Не вярвам, но трябва!

Март 2017