Съветът на доктор Емилова: Вишните помагат за изваяна фигура

Съдържат ценни вещества, полезни са и срещу рак

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Вишната /Prunus cerasus/ е дървесен вид от семейство Розоцветни /Rosaceae/. Смята се, че тя е естествено възникнал хибрид между добре познатата ни череша /Prunus avium/ и храстовидната вишна /Prunus fruticosa/, което обуславя и по-ниския размер на дървото в сравнение с черешата и по-тръпчивия вкус на плодовете му. 
Като цяло вишните са доста близки като здравословни ползи за човешкия организъм с черешите. Имат известна неголяма разлика в пропорциите и вида на антоцианините, придаващи така прекрасния червено ален цвят на плодовете. Самите плодове съдържат пренебрежими количества амигдалин /прословутият в последно време витамин В17/, костилките обаче могат да бъдат и опасни, но само ако теоретично ги сдъвчем, и то в по-големи количества.

Споменавайки антоцианините, заслужава да отбележим съдържанието на големи количества витамин С, както и уникална комбинация група вещества с подчертан антираков ефект, което превръща плодовете на вишната наистина в достоен пазител на човешкото здраве. В състава им влиза и коментиран в предишни наши материали флавонол - кверцетин, който в комбинация с антоцианините притежава мощно противовъзпалително действие - добра новина за хората, страдащи от артрит например. Кверцетинът възпрепятства окисляването на LDL-холестерола, предпазвайки ни успешно от сърдечно-съдови заболявания. От своя страна витамин С допълнително модулира човешкия имунитет и регенерацията на тъканите. Мощно е действието му и при синтеза на колаген.

Антоцианините предпазват от нездравословни пикове на глюкозата в кръвта, допълвайки полезното действие на вишните при диабетици. Важен е фактът, че плодчетата имат нисък гликемичен индекс-22, както и нисък гликемичен товар  около 2.0 /точността му се повлиява от сорта на дървото/. Вишните имат благотворно въздействие при желязодефицитна анемия и подпомагат работата на черния дроб. Съдържат малко калории - около 50 на 100 г в зависимост от сорта и степента на зрялост.

В съдържанието, наред с традиционното за повечето плодове ниско ниво на мазнини и протеини, можем да отбележим задоволителните количества на мед, манган, желязо, калий, калций, магнезий, фосфор, цинк. Вишните съдържат както вече изброените антоцианини и витамин С, така и провитамин А, витамини от групата В, витамини К и Е. Богати са  на пектини, които регулират перисталтиката и подпомагат изграждането на оптимален микробиом в храносмилателния тракт.

Заради изброените качества ги препоръчвам на пациенти със затлъстяване, както и за трайно задържане на добрите резултати от прилагане на плодолечение.

В народната медицина вишните се радват на голяма популярност. С прясно изцеден сок се сваляла висока температура. Лечителите са го давали при възпаление на дихателните пътища, упорита кашлица, увреждания на черния дроб и жълтеница. Сок препоръчвали на злояди малчугани, за стимулиране на апетита и добър имунитет. Отварата от плодните дръжки регулирала кръвното налягане и укрепвала сърцето.

Използвани били и пресните листа на дървото. Бабите ни ги намачквали и с този „тампон“ спирали кървенето от носа и лекували кожни рани.

Ако тръпчивият вкус на вишните все пак  възпрепятства желанието за консумацията им, бих посъветвала да опитате с по-нежния на вкус вишнапа. Това е хибрид между вишна и череша, внесен преди няколко десетилетия и добил широка популярност сред любителите на овощни дръвчета у нас. Вишнапът обединява качествата на двата вида плод, резултатът от което е дори още по-богата палитра от вкусове и нежна плодова сладост, полезна за здравето.

Най-добре е да ги консумираме в сезона на слънчево греене, откъснати от дървото в чиста градина. Както и за другите плодове винаги напомням, че те не са десерт, а трябва да ги консумираме като самостоятелно хранене. В никакъв случай не препоръчвам от вишните да се правят сладка и конфитюри с много бяла захар, подчертано вреда на здравето. За ледените месеци може да съхраним известно количество от тях, като отстраним костилките и изсушим или замразим плодчетата. През зимата аленият им цвят ще ни напомня за лятната свежест и топлото слънце.

Рецепта на сътрудник Пламен Иванов

Фреш с вишни

Продукти: 200 мл сок от прясно изцеден ананас, 50 мл фреш портокал, 1 банан, 10 бр. обезкостени вишни.

Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес. По желание се поднася с 2-3 листенца мента.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Веган чийзкейк с вишни

Продукти: 100 г сурово кашу, 50 г сурови слънчогледови семки, 1-2 суп. лъж. лешников тахан, 100 г овесени ядки, 1 чаена лъж. агар-агар, 150 мл бадемово мляко, 200 мл вода, 200 г обезкостени вишни,1-2 суп. лъж. мед, 1 чаена лъж. кленов сироп.

Приготовление: Блендираме 50 г от кашуто и предварително изкиснатите във вода слънчогледови семки. Прибавяме меда,  и лешниковия тахан и отново блендираме, за да се размеси добре. Разстиламе на пласт с височина около 3 – 4 см в подходяща малка форма. Другите 50 г кашу блендираме до кремообразна смес заедно с бадемовото мляко. В подходящ малък съд слагаме да се сгорещят /без да завират/ около 3 суп. лъж. вода. Добавяме половин чаена лъж. от агар- агара и разбъркваме с тел за секунди, да се сгъсти. Прибавяме в блендера при кашуто и бадемовото мляко и блендираме всички съставки. Сместа изсипваме върху блата от ядки, заглаждаме и оставяме в хладилник за около 1 час. Изчистените вишни /разделени на половинки/ прибавяме към  останалото количество сгорещена вода, в която с тел сме разбили останалата й чаена лъж. агар-агар. Дръпваме от топлия котлон и по желание сипваме супена лъж. кленов сироп. Разстиламе внимателно върху белия блат и връщаме в хладилника за около 40-50 мин. Поднасяме трицветния чийзкейк, поръсен с кокосови стърготини или рожковено брашно.