Съветът на доктор Емилова: Киселецът зарежда с енергия и полезни вещества

Трябва да се консумира внимателно от хора с проблеми с бъбреците

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Семейство Лападови /Polygonaceae/ дарява трапезата ни с прекрасни растения. Едно от тях е добре познатият киселец /Rumex acetosa/. Към род Rumex са класифицирани няколко вида със сходни проявления и леко различаващ се вкус. Доста близка като качества е Козята брада /Rumex acetosella/. Повечето хора дори не правят разлика между двете, а и това не е особено необходимо. Различните видове лапад също спадат към този род, част от които са добре познати и ядливи.

Киселецът има доста подвидове и култивирани сортове. Общо взето вкусът им, както беше споменато, е сходен - ясно изразен и кисел. Листата - основната употребявана част на растението, са богати на оксалати, на които ще отделим повече внимание в този материал. Съдържат голямо количество витамин С, особено ценен през пролетния сезон, когато авитаминозите се срещат често, а така наречената “пролетна умора” се приема като задължително зло.

Към състава на киселеца е добре да се отбележат и провитамин А, витамини от групата В, както и витамин К. Известно е, че киселецът нормализира пониже¬ната киселинност на стомашния сок, възбужда апетита и подобрява жизнения тонус. Използвал се е в народната ни медицина за профилактика на атеросклерозата. И още като диуретично средство. Имал е славата при справяне с чернодробни увреж¬дания и заболявания от жълтеница.

Минералните соли в растението доказано са в изобилие, но част от тях биват “заключени” от оксаловата киселина и това затруднява абсорбцията им. По принцип не при всички хора това може да бъде прието като безспорен факт. Много ярък пример за положителна симбиоза между микроорганизми и човешкия организъм е симбиозата ни с бактерията Оxalobacter formigenes. Нормално е тази бактерия да колонизира червата на здравия човешки организъм, при редовна консумация на непреработени цялостни растителни храни.

Тя призвежда ензима Оксалил-коензим А декарбоксилаза, чрез който оксалатите се разграждат и минералите “се отключват”. В противен случай точно разтворимите оксалати могат да бъдат всмукани през червата и заедно с останалото количество от тях, което е продукт на нормалния човешки метаболизъм, да предизвикат образуване на оксалатни камъни в бъбреците в процеса на тяхното отделяне чрез урината.

Оксалати се съдържат във всички ядливи растения от това семейство, включително и елдата. Представителите на семейство Щирови /Amaranthaceae/ - спанак, листа от цвекло, ревен, са абсолютни шампиони по тяхното съдържание. Тук се отнасят и семената на амаранта и киноата. Срещат се и в други хранителни източници, сред които са кашу, какао, соя и други бобови.

При нормално функциониращ и здрав храносмилателен тракт, приемът на умерени количества оксалати с храната не е никакъв проблем и не би трябвало да се създадат каквито и да било неразположения. Проблемът идва от факта, че O. formigenes е изключително чувствителна към употребата на антибиотици с широк спектър на действие и за съжаление отсъства от чревния микробиом на мнозина.

Съветът ми към пациентите е винаги да бъдат много внимателни при употребата на киселец или лапад, ако те ви предизвикват диария, имате камъни в бъбреците или сте предразположени към формирането им.

На финала на зимата свежестта на киселеца се съчетава добре с различни салати или прибавен в суров вид към ядкови ястия и смутита. И не на последно място, огромно негово предимство е богатото съдържание на хлорофил, което обуславя и наситения зелен цвят на листата му. Хлорофилът е изключително ценен за човешкия организъм. Има силно изразено пречистващо кръвта действие. Подпомага отвеждането на микотоксините от тялото. Подобрява функционирането на кръвотворните органи и активиране на коензим Q10 и има антиоксидантно действие.

Препоръката ми е киселецът да се хапва с предимство суров. Прибавен в салатата, той придава плътен и богат вкус и я прави още по-здравословна, защото няма да е необходимо да я солим.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Супа от киселец (1 порция)

Продукти: 8-10 листа киселец, 5-6 листа коприва, 1` стрък зелен лук, 1 стрък зелен чесън, 1 малък морков, 1 ч. лъж. кокосово масло, 50 мл кокосово мляко, по 1 щипка морска или хималайска сол, сух джоджен, чубрица, червен пипер

Приготовление: Лука и чесъна нарязваме на дребно, моркова настъргваме на ситно ренде и поставяме всичко в малка тенджера с 200 мл вода. Варим 5-6 мин, и добавяме за още 5-6 мин. ситно нарязаните киселец и коприва. Отстраняваме от огъня и прибавяме кокосовото масло, кокосовото мляко и подправките.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Смути

Продукти: 1 бр. маслена круша,

1 банан,

5 бр. натурални фурми,

5-6 листа киселец,

200 мл вода

Приготовление:

Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес.