Съветът на доктор Емилова: Подправките притежават и лечебни качества

Добре е да ги ползваме с мярка

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

При използването на подправки се открива удивително сходство в различните култури и географски ширини. Обединяващ е стремежът не само към вкусово, но и към хранително обогатяване при традиционното приготвяне на различни ястия - за всекидневна или обредна трапеза. Ползвали са се и се ползват различни видове подправки, от местни растения с неповторим аромат и вкус. Избирани са различни части на ароматните растения - семена, листа, плодове или корени в пресен или изсушен вид, в зависимост от сезона.
Ценността на подправките е била добре известна още от дълбока древност и за това свидетелстват многобройни доказателства за търговията с тях. С европейската колонизация доста изявени местни подходи за подправяне на различни ястия стават традиционни за големи части от днешния свят. Екзотични и много скъпи продукти, като черния пипер например, днес са широко достъпни във всяко домакинство, а само преди няколко века са били ценени като злато. Но заради тази унификация не бива да пренебрегваме нашите подправки от бабината градина. Например магданоз, лющян /девесил/, гюзум /джоджен/, мащерка и още много други.

Да не забравяме, че и най-специалната, скъпа и екзотична подправка няма да ни спаси от преяждане и препиване. Секретът е в мярката и в насладата от вкусната трапеза, а не в прекаляването.

В българските празнични традиции откриваме повече ритуали и обредност, а не разточителни пиршества. Очите и душата се пълнят с красотата и хармонията на чистата родна трапеза и аленото вино от добро грозде. В наше време можем да си доставим тази радост, като изберем внимателно продуктите, с които ще сготвим на любимите си хора. За жалост, съвременната “банкетна” култура няма почти нищо общо с традиционната и можем да го забележим отчетливо от натрапваните реклами.

Подправките, които мога да препоръчам, винаги трябва да са доставени от сигурен източник, а мещерка, мента, босилек, магданоз и др. може да си отгледаме в саксии. Така ще имаме пресни стръкове, които са за предпочитане пред изсушените. Разнообразието се допълва и от напълно достъпните екзотични събратя на нашенските подправки.

Винаги казвам на пациентите, че полезните за здравето съставки в пресните подправки са в много по-голямо количество. Отличен избор за добавяне към ястията са и покълналите семена, както и пониците. Витаминната бомба в тях гарантирано ще ни държи бодри, дори когато сме похапнали по-обилно.

Не знам дали сте се замисляли, но често билки, от които приготвяме чайове с различно лечебно действие, попадат в групата на често употребяваните подправки. Това обуславя и балготворното влияние върху здравето на правилно овкусените ястия.

Влиянието на вложените подправки е разнообразно. Някои упражняват по -слабо или по-силно стимулиращо действие върху храносмилателния тракт.

Това усилва перисталтиката и спомага храната да премине по-бързо през него. Такъв ефект имат лютите чушки, черният пипер, хрянът, джиндифилът, чесънът, лукът.

Голяма част от подправките имат и леко горчив привкус, който силно стимулира храносмилането. Добре известно е газогонното и успокояващо действие на някои от тях- анасон, копър и мента. Други притежават и антисептично действие, подчертано изразено при куркумата, джинджифила, карамфила, лука и чесъна.

Важно е да се знае, че куркумата предизвиква обилно отделяне на стомашен сок и това я прави незаменима при прием на по-голямо количество храна. Приема се, че при редовна употреба способства за по-бързо изгаряне на мазнините. С количеството обаче не бива да се прекалява /до половин чаена лъжичка на ден/, а при бременните и малките деца тя трябва да се ползва само за подправяне на някое ястие, но не и като хранителна добавка. Същото се отнася и за индийското орехче.

Съветът ми е към блюдата да не се прибавят много на брой подправки. Не винаги комбинацията между тях гарантира по-добър вкус. За да не сме отекли, натежали и сърдити на света след по-тежки обеди и вечери, е важно да не пресоляваме храната. Салатите изобщо не бива да се солят, а да се подправят само с лимонов сок, ябълков оцет или смлени ядки. Количеството на пресните салати трябва да е винаги поне два пъти по-голямо от това на основните ястия.

Десерти може да приготвим със сушени плодове, фурми, стевия, зрънца от нар, вместо с бяла рафинирана захар. По изключение тя се заменя с кленов сироп или меласа, но в тези случаи е добре да им прибавим канела, която спомага за регулиране на кръвната захар и/или карамфил. За карамфила е известно, че е шампион по съдържание на антиоксиданти.

Често напомням на пациентите, че след “банкет, моабет, коктейл, парти” е добре да останат ден- два-три на плодове, чай и мед. Броят на дните всеки може да определи сам според степента на прекаляването. Важно е първо да го признае пред себе си и да не го допуска редовно. Празникът е в радостното оживление и споделената любов с близките ни хора около трапезата. За това меню няма подправки, консумира се неограничено и никога не вреди!

Рецепта на сътрудник Пламен Иванов

Ягодово лято

Продукти:
10 бр. ягоди, 1 обелена и нарязана на едро ябълка, малък резен цвекло, 2-3 малки моркова.
Приготовление: Всички съставки се пресоват в сокоизстисквачка.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев 

Бял боб

Продукти за 1 порция: 80 г. бял боб, 1/2 скилидка чесън, 10 г. целина глава, 1 малък морков, 2 стръка пресен лук, 1 суха чушка или по 1/2 зелена и червена прясна чушка, 7-8 листенца пресен джоджен, 2-3 стръкчета магданоз, по 1 щипка хлебна сода, морска или хималайска сол, чубрица и червен пипер.

Приготовление: В подходяща тенджерка се слагат боба и содата, налива се вода, да покрие боба и се вари 5-6 мин. /За по-бързо готвене е добре бобът да се накисне във вода от предната нощ./ Прецеждаме и измиваме боба и към него прибавяме нарязаните зеленчуци. Добавяме гореща вода, да покрие 2-3 пръста. Варим на бавен огън до почти пълна готовност. Слагаме чубрицата, гюзума, червения пипер и солта и оставяме на огъня още няколко минути. При сервиране поръсваме с магданоза и по желание може да прибавим зехтин екстра върджин.