Новата тактика на Цветан Василев – попфолк мъгла

Интересно каква песен ше запее банкерът - беглец пред съда.

БАНКЕРЪТ БЕГЛЕЦ ПРОДЪЛЖАВА ДА СМЯТА ЗА СВОИ ЕДРИТЕ АКТИВИ НА КТБ

Истинската цел на банкера беглец е да отклони вниманието на обществото от основния въпрос - източването на КТБ

Какво искаше да ни покаже банкерът беглец с излъчването на съвместния му музикален хит с гуверньора на централната банка Иван Искров. Едва ли само, че двамата с Искров са се познавали добре.

Съвсем нормално е управителят на банковия регулатор да се познава с управителите или собствениците на основните банки в страната, а и Искров не е отричал познанството си с избягалия банкер.

Вероятно Василев иска да ни внуши, че хитът “Назад, назад, моме Калино...” няма да е единствен. Което също не е новина предвид досегашното му поведение. И до момента Василев размахваше пръст към бивши и сегашни политици или управляващи, че щял да разкаже “нещо” за тях.

Възможно е Василев да е снимал и други самодейни изяви, на които да лъснат задушевните му отношения и с други публично известни лица. И какво от това - на всички ни е ясно, че в милата ни татковина едва ли има политик, който да не познава всички от бизнеса или обратното, особено когато става дума за хапване и пийване в прекия и условен смисъл.

Очевидно истинската цел на банкер беглец е да отклони вниманието на обществото от основния въпрос - източването на КТБ и последвалото доограбване на активите, придобити с пари на банката. Главният в случая въпрос обаче е: с какво излъченият музикален клип променя истината за използвания от Василев модел на управление на КТБ, довел до бруталното източване на банката, определено като грабежа на века. И отговорът е - с нищо не го променя.

След пълното фиаско на организираното от Василев прехвърляне на няколкото основни предприятия - БТК, “Дунарит”, “Авионамс” и т.н., в полза на неговото подставено лице, мнимия “инвеститор” Пиер Луврие, вероятно банкерът беглец подготвя нов сценарий за окончателното присвояване на активите. И за този сценарий на злополучния фараон му трябва удобно обществено прикритие - като “скандални” видеозаписи с попфолк привкус.

“Труд” ще продължи да припомня “модела Цветан Василев”, за да не потъне без време тази истина в опитите му да създава мъгла и пушеци.

В поредица публикации разкрихме как банкера беглец е ползвал парите на вложителите и депозантите в КТБ като свои, с които финансирал фиктивни “кухи” фирми, създадени от неговите секретарки, шофьори, охранители, домакини и други, на които банката щедро и безотговорно раздавала милиони левове кредити без бизнес планове и без обезпечения.

Как едно дружество без дейност и без персонален състав, каквито са “Карне М”, “Кен трейд”, “Вивес”, “Юлинор”, “Юлита”,”Аквафинанс”, “Бургас мийт” и още десетки други, получава десетки милиони левове или евро още в деня на искането за кредит без учредяване на елементарни, а още по-малко на “стойностни” обезпечения.

Отговорът на въпроса е ясен - Василев разпорежда отпускането на кредитите на свои дружества и едновременно с това използва чрез поставените лица - собственици или управители на “кухите” дружества, отпуснатите средства за свои бизнес начинания.

По този именно начин Василев успя да се превърне през последните десетина години в крупен бизнесмен, собственик, както самия той недвусмислено призна в интервюто си пред Дачков и сайта “Гласове”, на значителен брой предприятия, като БТК, НУРТС, “Техномаркет”, “Петрол”, “Дунарит”, “Авионамс”, “Русенска корабостроителница”, “Рубин”, “Телиш” и др. По този начин Василев финансираше и обществените си начинания - футболния отбор “Ботев” и телевизионния проект “ТВ 7”, който глътна за последните 3 г. почти 300 млн. лева от парите на вложителите.

По този начин избягалият банкер инвестира в собствените си хотели “Сана спайс” в градовете Хисар, Банско, в курортния комплекс “Св. св. Константин и Елена” и къде ли още не.

По същия начин Василев придобива и собствените си недвижими имоти - луксозната къща, в която живее в софийския квартал “Бояна”, авангардния и прескъп апартамент в градинката “Кристал”, както и къщата в ултрабогаташки квартал на Женева, до самото Женевско езеро. И това далеч не е всичко - общата стойност на личните му имоти, къщи и апартаменти в страната и чужбина надхвърля 100 млн. лева.

Всичко е придобито с пари на КТБ, извадени под формата на кредити към кухи фирми и многократно прехвърлени през други кухи фирми, докато се стигне до реалния собственик на предприятието или на имота. Като тези крайни собственици се оказаха все офшорни дружества на Василев, които нямат нищо общо с банката и с раздадените кредити, а самите активи не са предоставени като обезпечение в полза на КТБ.

Много удобна за Василев схема, коствала на банковия трезор почти 4 млрд. лева източени пари. Тази схема не е създадена случайно, а е целяла именно днешната ситуация - при евентуален фалит на КТБ активите, придобити с пари на банката, да останат недосегаеми за държавата, кредитори и синдици.

Нали именно за окончателното присвояване на тези активи банкерът беглец приведе в действие плана “Петрол”, чиито най-апетитни дружества сега станаха собственост на близкия му приятел Гриша Ганчев, без за тях да са платени пари от ловешкия бизнесмен, както и фарса “Пиер Луврие”,чрез който прехвърли за 1 евро крайната собственост на предприятия като БТК и оръжейните заводи “Дунарит” и “Авионамс”.

И през цялото това време Василев и неговата клика неистово крещяха за отклоняване на вниманието от собствените им действия - “ограбват се активите на банката”, “ограбват се активите на банката” и т.н. Както мъдрият ни народ е казал: “Крадецът вика: Дръжте крадеца!”

А какво се случваше в КТБ, докато от трезора през последните години се източваха стотици милиони за бизнес начинанията на Василев? Банката имаше постоянна необходимост от свежи пари, които се осигуряваха чрез високите лихви на депозитите и влоговете, накарали стотици депозанти и вложители да предоставят парите си в КТБ, без ни най-малко да предполагат, че банката е класическа финансова пирамида. И не е в състояние да върне депозитите, защото моделът “Василев” вече ги е инвестирал в свои бизнеси.

Именно за да поддържа привидното добро финансово състояние на КТБ, Василев измисли схемата чрез пари на банката кухите и неплатежоспособни фирми кредитополучатели да могат да връщат лихвите по кредитите си. И така лошите кредити бяха сведени до санитарен минимум, далеч по-нисък от общите показатели за банковата система.

По същия начин КТБ увеличаваше и своя уставен капитал. Нов кредит на дружество, което предоставяше заеми на дребните акционери, свързани с Василев, а те от своя страна записваха акции от капитала на банката и плащаха тяхната стойност. Или с пари на банката се увеличаваше капиталовата адекватност на банката. Така създадената спирала няма как да бъде спряна и изисква все нови и нови постъпления в банката, като пирамидата лъсна в деня на поставянето на банката под особен надзор.

Вероятно близките отношения на Василев с управителя на БНБ са изиграли роля банковият регулатор да не полага необходимите усилия да установи тези порочни банкови практики. Излъченият клип явно показа, че Василев е създавал през годините близки отношения с властимащите. Но истината е, че не Искров, а Василев е създателят на модела на управление на КТБ, превърнал банковата институция в класическа финансова пирамида. И музикалният хит “Назад, назад, моме Калино...” не може да промени тази безспорна истина.

Сега банкерът беглец продължава да припява, че активите щели да преминат в “други” ръце през продажбата им от синдиците на банката. Разбира се, че синдиците трябва да продадат активите, за да удовлетворят основния кредитор на банката - Фонда за гарантиране на влоговете.

Явно Цветан Василев продължава да счита, че активите, закупени с пари на банката, му принадлежат. Не, не му принадлежат. Те трябва да бъдат върнати в масата на несъстоятелността на КТБ, което ще бъде доста трудно упражнение за държавата предвид създадената от Василев схема за ограбването на активите.

Но друг път за възстановането поне на част от платените от фонда 3,5 млрд. лева няма. И новите “художествени изяви” на Василев надали ще попречат на желанието на държавата да върне активите в своя патримониум.