Защо „Топлофикация София” не може да продължава така

Топлофикациите - по света и у нас

Дано в КЕВР се поучат от успешните регулативни режими в развитите страни и престанат с регулацията от типа „днес едно - утре друго”

Част 3

Ако сте се разхождали в Западна Европа, неминуемо ви е направило впечатление, че техните жилищни сгради рядко са окичени с климатици като коледни елхи с играчки. Това не е случайно - технологично и икономически централизираното топлоснабдяване е най-ефективният и най-евтин метод за отопление в градовете. Разбира се, това е така, когато топлофицирането се прави според добрите европейски и световни практики и стандарти, както и когато регулациите за този вид дейност са справедливи и стабилни.

Всъщност дори в българското топлофициране, с всичките му кусури и негативи, в част от по-големите наши градове централното отопление остава или най-евтиният, или един от най-евтините варианти. В допълнение към цената при добро изпълнение на топлофикационната услуга централното топлоснабдяване предлага удобства като комфорт в помещенията, непрекъснатост на услугата, възможност за регулиране на потреблението, централен контрол и профилактика, безопасност (няма риск от изгаряне и експлозия), екологичност при комбинираното високоефективно производство и включване на възобновяеми енергийни източници.

Всичко това не е само суха теория. Например тази година във Варна огромен комплекс с 400 апартамента премина доброволно от газ към централно отопление, а през миналата година се е присъединил още един комплекс от 240 апартамента, а две сгради с по 80 партамента работят в момента по процеса на включване към парно. Не е тайна, че варненската топлофикация се управлява от европейски лидер в този бизнес и там много от познатите в София мъки и проблеми просто не съществуват.

В един по-широк план централното отопление при успешно и ефективно управление има възможност да се превърне в център на допълнителни икономически дейности и ползи; например екологично изгаряне на отпадъци, което разрешава проблема с тяхното депониране, допълнителни приходи за общините от участието им като собственици на инфраструктурата или дори партньори в управлението й, привличане на инвеститори, за които абсолютната енергийна стабилност е жизненоважна, повишаване на използването на местни енергоизточници и намаляване на зависимостта от вносни такива.

Светът изобилства и от добри примери на практика. В Осло централното топлофициране оползотворява над 500 000 тона отпадъци на година. В Аншан (Китай) инвестицията в централно парно се е изплатила за 5 години въз основа на оползотворяване на отпадъчни материали и избягване на изгарянето на 1,2 милиона тона въглища. В Торонто и Токио централното топлофициране пък е осигурило повишена енергийна сигурност спрямо сериозни природни рискове в регионите (бури, ниски температури, земетресения).

Разбира се, тези ползи не са гарантирани и няма как да се постигнат, ако държавата не предоставя ефективни регулации и дружествата не се управляват добре. Не е тайна, че регулацията на (Д)КЕВР за топлофикационния бизнес е,може би най-хаотичната и неустойчивата от трите подопечени сектори на комисията. Само за 2014 г. тогавашният състав на ДКЕВР е променял ценовата рамка три пъти, което поставя едва няколкомесечен хоризонт за планиране на дружествата. Да не говорим, че липсва единен аршин - (Д)КЕВР има многогодишна практика да поставя почти идентични дружества в различна ценова рамка, като мотивите са официално неясни. Държавната “Топлофикация София”, която освен че е в катастрофално финансово състояние, всъщност трудно изпълнява европейските изисквания за високоефективно производство и ефективност на преноса на топлинна енергия, поради което, ако не се инвестират десетки милиони левове, в най-близко бъдеще може да загуби правото да получава преференциални цени за цялото количество изкупувана електроенергия. В крайна сметка получава се един цикъл от предфалитно състояние и спасяване на всяко дружество поотделно, който в никакъв случай не може да привлече и задържи европейските и световните лидери в топлоснабдяването като инвеститори, макар и да изглежда приемлив за някои местни български играчи. Крайно време е и в България да бъдат въведени известните в Западна Европа и страни като Япония и Канада добри практики в областта на централизираното топлофициране, Дано предстоящото концесиониране на “Топлофикация София” е първата стъпка в правилната посока. И дано КВЕР също се поучат най-после от успешните регулативни режими в развитите страни по света и престанат с регулацията „на парче” от типа „днес едно - утре друго”.

P.S. Този коментар е последният от три коментара по темата „Топлофикация София”. Другите два коментара може да прочетете ТУК и ТУК