Марс почва от Антарктида

Няма грешка! Стотици учени работят в Антарктида и хиляди в научни лаборатории по света, за да направят пребиваването в Космоса по-лесно, а заселването на Марс безопасно. Последното е планирано за настоящия XXI век, като е възможно да се осъществи около 2050 г. Целта на мисията е създаване на колония и намиране на нов източник на полезни изкопаеми на Марс. А най-голямото предизвикателство е адаптацията на човека предвид враждебната среда на Червената планета. И според учените най-подходящото място за тренировка и проучване за това е Антарктида. Мотивът - седмият континент е почти толкова студен, колкото и планетата Марс. Смята се, че там минималните температури варират от минус 87 градуса по Целзий до минус 124. Антарктида пък е най-студеното място на Земята, като най-ниската температура от минус 91,2 градуса е измерена на японската станция “Купол Фуджи” на 8 декември 2013 г. А това не е никак малко предизвикателство и за архитектурните решения. На Ледения континент има 91 изследователски бази, включително българската “Свети Климент Охридски”, която всъщност е на остров Ливингстън. Част от станциите са необитаеми, на други целогодишно има хора, екипите се сменят често, смята се, че на Антарктида винаги има между 1000 и 2000 души. С напредването на технологиите пребиваването им става все по-комфортно, а “първа” става обичайно определение за архитектурните решения върху ледовете. Такава е британската “Халей VI”, завършена през 2012 г. - първата на Антарктида, която е подвижна. Съставена е от 8 модула, достатъчно повдигнати от повърхността, за да не бъдат засегнати от натрупването на снега. Простото, но гениално решение е в хидравличните опори, които пазят модулите и от леко потъване заради топенето на ледовете. И не само това - “Халей VI” е първата, която може да се мести, ако природата или научните интереси го налагат.
Белгийската “Принцеса Елизабет” е не по-малко интересна - тя пък е първата, която сама произвежда необходимата й енергия, използвайки за източници слънцето и вятъра, включително чрез 9 турбини. За строежа са използвани екоматериали, а отпаъдците се третират по най-новите методи. Формата и местоположението на станцията са изчислени така, че да може да издържа на ветрове със скорост до 300 км в час
Индийската “Бхарати” прилича на мултимилионна вила на тихоокеанското крайбрежие, а всъщност е първата, направена от толкова много сглобяеми контейнери - 136. Те са изработени така, че да отделят минимално количество въглероден двуокис и да устояват на ветрове и снегове.
Американската станция “Амундсен-Скот” е точно на географския Южен полюс, т.е. на мястото, от което всичко се намира на север. Тя е първата и единствена там - най-навътре на Ледения континент. Една от големите забележителности е куполът, който с течение на времето бива все повече затрупван в снега и днес за достъп до него е направен тунел. За достъп до базата си американците са обособили и самолетна писта с дължина 3658 м. Новата конструкция на станцията е построена през 2003 г., така че снегът никога да не се натрупва под нея. В съоръжението има и парник, доставящ на персонала, който може да достигне и 200 души, пресни плодове и зеленчуци. САЩ имат няколко станции на Антарктида, както подобава на голяма държава, точно както и Русия. Единствената обаче, която сега се използва, е “Восток”. Тя също е навътре в континента и най-характерното за нея е, че се намира на голяма надморска височина - 3488 м, влажността на въздуха е почти нулева, а най-ниската измерена температура е минус 89,2 градуса.

Конспирации и мистерии:

Хитлер живял на Ледения континент

Тайнствеността на Антарктида мами хората поне от два века и продължава да ражда конспирации, базирани на мистериозни събития и трудни за проверяване информации. Една от най-примамливите теории е тази за укриването на Хитлер и любимата му Ева Браун на Ледения континент. Мнозина са убедени, че двамата са скрити там през 1945 г. от доверени приближени, като това станало в района на Антарктида, известен като Нова Швабия. Мястото е подробно изследвано от германски експедиции през 30-те години на миналия век, включително с подводници, а днес там се намира германската изследователска станция “Ноймайер III”, построена през 1981 г. Интересът към мястото бил толкова голям, че в края на 40-те години на XX век се стига дори до кратък сблъсък между американски и руски военни в опит да се разгадаят мистерии за мястото, известно като “База 211”. Говори се дори, че влезлият в сила през 1961 г. Антарктически договор, забраняващ военната активност, включително тестове, е инспириран и от случая с “База 211”. И днес обаче няма конкретни доказателства за това, че Хитлер не се е самоубил в бункер в Берлин, а е живял на Ледения континент и е починал там през 1971 г. или през 1982 г., според различните теории. Джоузеф Скипър, американски изследовател, когото мнозина отричат, твърди, че има доказателства за съществуването на модерна нацистка база в Антарктида, и демонстрира сателитни снимки, включително на отвор, който би могъл да е входът към станцията, както и на нещо, приличащо на едната страна на закопана летяща чиния. Друга теория разказва, че с подводници в базата са прекарани здрави младежи от организацията “Хитлерюрген”, като целта е била запазване на генофонда на чистата арийска раса.
И до днес се спори по всички подобни твърдения, но в същото време се раждат и нови мистерии. През 1976 г. японски изследователи казват, че са засекли 19 кръгли обекта, които се спуснали едновременно над Антарктида от Космоса, но бързо се скрили от радарите. През 2001 г. в американски научни издания се появява публикация, разказваща, че норвежци са открили в района на планината Макклинтък на Ледения континент странна почти 30-метрова кула от ледени блокове. Неведнъж е имало съобщения за видени странни същества с намека за извънземни, но ясно изречени доказателства или признания за това и досега няма.
Загадка тегне и върху смъртта на професор Родни Маркс през 2000 г. Младият австралийски учен умира при странни обстоятелства на американската станция “Амундсен-Скот” на Южния полюс според информациите от отравяне с метанол. Твърди се, че това се случва в рамките на 36 часа, докато Маркс (32 г.) се движи между телескопа и главната лаборатория. Телескопът е изключително чувствителен и влиза дълбоко в тайните на астрофизиката. И до днес не е ясно дали смъртта на учения е убийство или нещастен случай, както и какво Родни е видял или чул със съоръжението.