Как най-лесно обществената среда може да се превърне в токсична

Отричането на мултикултурализма е отричане на толерантността

Посрещнахме с изумление и огорчение, но също и с немалка доза възмущение непремерените квалификации, цинични обиди и неприкрити ксенофобски послания през последните няколко дни в медиите. Не е пресилено. Тези изказвания са ни по-малко, ни повече „слово на омразата“. Те се включват изцяло в дефиницията - препоръка, дадена от Комитета на министрите на Съвета на Европа: „…форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза, ксенофобия, основаващи се на нетолерантност, включително такава, водеща до агресивен национализъм, егоцентризъм, дискриминация и враждебност към малцинства, преселници и имигранти…“

Лица със самочувствието на популярни интелектуалци и представители на властта си позволиха недопустими за съвременна европейска България изказвания.

Единият каза: „…Бежанците са друг биологичен вид.“

Друг бивш конституционен съдия с патос и плам в очите заяви: „Бежанците са престъпници и агресори…“ И още: „ Натоварват се бежанците и се връщат обратно.“ Използва и крайно нецензурна реч и цинични обиди.

Трети интелектуалец на импровизирано „пижамено парти“ беше трогателно категоричен: „…Ислямът не е религия, а политическа доктрина“, „ Изключваме исляма от списъка на религиите и започваме да го пердашим“, „ Бежанците трябва да бъдат покръствани и изпращани в трудови лагери…“

Не друг, а представител на правителството заяви, прехласвайки се по унгарския премиер, че „ерата на мултикултурализма е приключила“ и „Европа трябва да забрави пасивната ценност - толерантност, а да припознае внушаването на респект като ценност“.

Такива становища, изказани по толкова неподправен начин и естествена артикулация, особено от хора с претенции на безспорни интелектуалци, превръщат обществената среда в токсична. Интелектът по презумпция няма допирна точка с човеконенавистничеството и омразата, не отказва проявата на елементарна толерантност. Нещо повече. Това е ярка демонстрация на нищета на правосъзнанието и хуманния разум. Тези думи са наливане на масло в и без това разгорелия се в последните години буен огън на примитивния национализъм - особено пък изказани от устата на министър…

Първосигналното ползване на драматични и жестоки човешки трагедии, за да се подкрепят лични предубедени тези, е нехуманен акт - несъвместим с ценностната проекция на България, Европейския съюз и съвременното прогресивно човечество. От друга страна - внушението и предпоставената пряка корелация между бежанските потоци и тероризма е нездрава манипулативна теза.

Мултикултурализмът, а също малко по-различният културен плурализъм допускат обстоятелството, че в пределите на една държава могат да съществуват и съжителстват повече от една културна традиция. Това е породено от естествената причина - наличие на различни религиозни и етнически общности. Апропо, в ЕС поради логични и обясними фактори - този принцип е водещ, откакто съществува съюзът. Нещо повече - ако е недопустим, ЕС няма как да съществува.

Обратната по смисъл среда - монокултурната - не допуска друга култура освен доминиращата, т.е. условно може да се приеме, че е тъждествена на хомогенно религиозно или етническо общество.

Дали разбират тези интелектуалци, че при изричане на тези послания веднага човек неволно прави асоциация с действията на един сръбски лидер, който след нечовешките му усилия (в буквалния смисъл) за постигане на хомогенно общество в Босна, унищожавайки десетки хиляди, наскоро беше осъден от Хагския трибунал за престъпление срещу човечеството.

Ако се върнем до нацистка Германия - също можем да открием много, много убедителни примери като опити за постигане на монокултурност и хомогенна нация от един сатрап. Същият той е обяснявал по подобен начин разликите в културата - приемал ги е като различни, като „ негодни“ и „малоценни” биологични видове…

На подобен опит за хомогенизиране на обществото, макар и в по-премерена степен, станахме свидетели, а и участници в България по времето на тоталитарния режим - между 1972 и 1985 г. Тогава се направи опит за елиминиране белезите на друга култура - обичаи, традиции, облекло, език, имена…

И тогава, и сега България е мултиезикова, мултиетническа, мултирелигиозна и мултикултурна държава. Това е факт, валиден за всички съвременни цивилизовани страни. Отричането на мултикултурализма означава веднага и друго - паралелно отричане и на уникалния модел на толерантно общество, за който имаме и международно признание и е наречен Български етнически модел.

Един интелектуалец по презумпция трябва да съхранява респекта към човека, уважението към различните общности от хора и към хуманизма - при всякакви обстоятелства! Етноцентризмът, религиозната нетърпимост, расизмът и по принцип - отказът от толерантност и ксенофобията не трябва да бъдат поощрявани от съвременните големи умове на обществото. Напротив - трябва да се укоряват и осъждат… Това е аксиоматичен принцип, зададен от демократичните човеколюбиви ценности на света.

Ако обратното е било валидно в Европа преди време (но и в САЩ, Канада и др. ), като всички пристигащи мигранти и бежанци са били хвърляни по затворите, хилядите хора, избягали там от тоталитаризма на Източна Европа, е трябвало да пострадат.

Всички демократични сили в страната и цялата прогресивна българска общественост е нужно да проявяват загриженост и да се противопоставят на такива изявления, провокиращи омраза между хората. Всяко публично инспириране на омраза, дискриминация и страх на тази основа в съвременните демократични държави са неприемливи за обществото и отделния индивид. Покачването на чувствителността към такива прояви оформя естествена резистентност на обществото към прояви на ксенофобия.

Трябва да се осъждат всяко изявление и проява на ксенофобия и нетърпимост към различията, всеки опит за преднамерено провокиране на ислямофобия. Средствата за масова информация не бива да бъдат трибуна на внушения и тези, изказани на езика на омразата. Оторизираните държавни институции е необходимо да проявяват адекватна чувствителност в защита на правата и достойнствата на хората, както и на общочовешките ценности, залегнали в основата на държавността. Системните демократични партии в България трябва по последователен начин да бъдат сериозна бариера пред попълзновенията на антиевропейски и нехуманни тези. Най-ценният дар, с който Господ е дарил човека, е чувството за мяра. В динамичното ни съвремие всички трябва да имат мяра в думите и действията си…

*Авторът е зам.-председател на парламентарната комисия по вероизповедания и права на човека в 43-тото НС.