Откъде-накъде Европа, произвеждаща над 40% от световния БВП и с по-голямо население от Америка, не може вече сама да се защитава?
Геостратегът Джордж Кенан много отдавна предупреди, че разширяването на пакта ще е най-фаталната грешка на американската външна политика в ерата след Студената война.
В последните две години няколко пъти предложих НАТО да се разпусне. В самите САЩ това предложение става все по-популярно, но в по-друга форма: време е Америка да напусне НАТО. По един или друг начин това предлагат и двамата лидери на мощните предизборни популистки вълни – Тръмп и Сандърс.
Логиката на европейските противници на НАТО е ясна. В края на 2013 г. с приключването на неуспешната си 13-годишна афганистанска мисия и отстъпването властта на талибаните Алиансът окончателно изчерпи функциите си. Но започна украинската криза и срещата на върха през септември 2014 г. в Кардиф, Уелс, му намери нов стар raison d’etrе (смисъл за съществуване - фр.) - русофобията. Крим и Донбас бяха посрещнати с въодушевление от малцината останали радетели на студената война в Европа. Те веднага поискаха отмяна на Основополагащия документ НАТО -Русия от 1997 г. Но това противоречеше на логиката на съвременната европейска икономика и сигурност и неизбежно породи разкол в редиците на блока.
Основното ми разбиране, когато до 2004 г. и аз агитирах за членството на България в НАТО, беше, че то няма да ни противопостави на Русия – напротив, ще се развива тясно партньорство с нея във формат „НАТО+1“ и по двустранна линия – до пълно взаимно доверие по най-важния общ приоритет – борбата с тероризма. Нали в 2007 г. и Буш II ни уверяваше при посещението си в София, че България не е заставена да избира между Вашингтон и Москва – може да дружи и с двете столици. Но това отдавна не е така – сегашният посланик на САЩ в София каза в Конгреса, че задачата му е да се бори с руското влияение в България. За по-малко от десет години пълно обръщане на 180 градуса – това не свидетелства, че НАТО „знае какво прави“.
Либийската авантюра на НАТО, окачествена напоследък и от самия Обама като shit show (боклук работа), и провалът на сирийската коалиция във формат „НАТО и приятели“, станал очевиден след успеха на руската операция, постигнала за шест месеца много повече, отколкото западната коалиция за много по-дълъг срок, дадоха и мощен тласък на бежанската криза от 2015 г. Оказа се, че НАТО е безпомощно да спре бежанския поток и да предотврати новите теористични атаки в Париж и Брюксел, които го съпътстваха. Стана ясно също, че силите на НАТО в Европа са неравностойни на обновената, добила боен опит и създала си нови силни бази в Близкия изток руска армия.
НАТО бе безпомощен да повлияе и при кризата между Турция и Русия и даде да се разбере, че не гарантира сигурността на членката си Турция при евентуален военен конфликт с Русия. Нещо повече, Ердоган бе остракиран от западните лидери. Още по-неизгодно за НАТО би било да рискува да бъде въвлечен като заложник в противоречията между европейската антируска партия, т.е. балтийските републики, Полша и Румъния, и Москва.
Все повече хора в Европа осъзнават, че НАТО се превърна във фактор за несигурност на Стария континент. Все повече хора от десницата в Америка разбират, че алиансът e станало безсмислено, скъпо и рисковано бреме за САЩ, което все повтаря и Тръмп, и с което се ползва с подкрепата на мнозинството американски офицери, които биха се радвали да служат под негова команда. Американската левица от своя страна винаги е била против милитаризма. Бърни Сандърс е за значително съкращаване на разходите за военни цели в чужбина и за изпълване на военната машина със социално съдържание у дома.
„Прав ли е Тръмп за НАТО?“ – попита миналия месец доайенът на консерваторите Пат Бюкенън. Три четвърти от разходите за отбрана на Европа са за американска сметка и това е жив обир – 70 г. след края на войната, 25 г. след разпадането на СССР! Първият върховен главнокомандващ на НАТО ген. Айзенхауер казва в 1951 г.: „Ако след десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на националната отбрана, не се завърнат в САЩ, целият проект ще се е провалил“.
Дори когато СССР изтегли войските си от Европа, Бил Клинтън и Буш II раздадоха членство в НАТО, т.е. поети американски задължения за война, на бившите страни от варшавския договор и дори на бивши съветски републики, изтиквайки червената линия на войната на няколко километра от Санкт Петербург. А Буш II и Обама на практика обявиха, че ако Русия се опита да възстанови хегемонията си в коя да е част от бившия СССР, то ще е равносилно на война със САЩ. Маккейн искаше да сложи в НАТО и Грузия и Украйна. Но защо Америка трябва да се препира с Русия кой да управлява балтийските държави, Румъния или България? Откога техният суверенитет стана жизнено важен за националния интерес на САЩ? – пита Бюкенън.
Това беше лудост, смята той. Никой американски президент от времето на Студената война не е поемал такова задължение за война, излагайки Америка на риск от ядрен конфликт заради Латвия и Естония. САЩ не се намесиха в Унгария в 1956 г., в Чехословакия в 1968 г. и в Полша в 1981 г., защото тогавашните президенти слагаха Америка на първо място.
Най-авторитетният американски геостратег Джордж Кенан, автор на доктрината за сдържането на СССР от 40-те години, предупреждаваше: „Разширяването на НАТО ще е най-фаталната грешка на американската външна политика в ерата след Студената война. То ще насочи външната политика на Русия в посока, която няма да ни хареса.“ Това и се получи, заключава Бюкенън: „отказвайки да третираме Русия като другите страни, отрекли се от ленинизма, ние създадохме тъкмо тази Русия, от която се страхувахме – превъоръжаваща се и кипяща от възмущение“. САЩ отвориха пътя на Путин.
Подобни аргументи изложи неотдавна и Дъг Бандоу, старши научен сътрудник в десния либертариански институт „Катон“ и бивш специален съветник на президента Рейгън. Американските войски в Европа са по-малобройни от полицаите в град Ню Йорк, казва той, но откъде-накъде регионът, произвеждащ над 40% от световния БВП и с по-голямо население от САЩ, не може вече сам да се защитава?
Много влиятелни коментатори, и то бивши военни, сред които о.р. ген. Робърт Скейлс, началник на Военния колеж на Сухопътните войски, и о.р. полк. Андрю Басевич, професор по международни отношения в Бостънския университет, са съгласни, че НАТО отдавна е изпълнило задачата си. Алиансът вече няма смисъл като военна организация, превърнал се е в нещо като „социален клуб“, в който се приемат напълно безсмислени от военна гледна точка нови членове като миниатюрната Черна гора. Търсенето в Гугъл на фразата „САЩ да напусне НАТО“ дава над 26 милиона резултата.
Изглежда твърде вероятно, че в най-скоро време в НАТО ще настъпят радикални промени. България трябва своевременно да се ориентира, за да не остане горчиво изненадана след изборите в САЩ през ноември.