Заради катастрофата, убила 179 души: Южна Корея започва промени на седем летища

Южна Корея ще промени бетонните бариери, използвани за навигация на седем летища в страната след самолетната катастрофа през декември, при която загинаха 179 души.

Седем летища също ще имат адаптирани зони за безопасност на пистите след преглед на всички летища в Южна Корея, извършен след  най-смъртоносната самолетна катастрофа в историята на страната.

Полетът на Jeju Air връщаше пътници у дома от Тайланд след Коледа, когато направи аварийно кацане на летище Муан и експлодира, след като се блъсна в бетонна преграда в края на пистата.

Причината за катастрофата все още не е известна, но експерти по въздушна безопасност по-рано казаха, че броят на жертвите е можел да бъде много по-малък, ако самолетът не се беше блъснал в конструкцията.

Бетонната стена притежава навигационна система, която подпомага кацането на самолети - известна като локализатор. Министерството на транспорта на Южна Корея каза, че тази система може да бъде намерена и на други летища в страната и дори в чужбина.

Инспекторите по безопасност вече са идентифицирали девет от тези системи, които според тях трябва да бъдат променени. Те включват системите на международното летище Муан и Жежи, което е второто по големина летище в страната.

Те се стремят или да заменят бетонните основи с по-леки конструкции, или да ги заровят под земята.

Длъжностни лица добавиха, че съществуващите бетонни могили на международното летище Муан ще бъдат премахнати изцяло и локализаторът ще бъде „преинсталиран с помощта на чупливи конструкции“.

След катастрофата стана ясно, че в ръководството за експлоатация от международното летище Муан, качено в началото на 2024 г., се казва, че бетонният насип е твърде близо до края на пистата.

Документът, изготвен от Korea Airports Corp, препоръчва местоположението на оборудването да бъде преразгледано по време на планирано разширение.

Крис Кингсууд, пилот с 48-годишен опит, който е управлявал същия тип самолет, участвал в катастрофата, каза по-рано пред BBC, че „препятствията в рамките на определен диапазон и разстояние от пистата трябва да бъдат чупливи, което означава, че ако самолетът се удари в тя, те ще се разпаднат".

Освен бариерите, седем летища също ще имат адаптирани зони за безопасност на пистите, след като разследването установи, че те са по-къси от препоръчителните 240 м.

Според докладите зоната за безопасност на пистата на летище Муан е била дълга около 200 метра.

Зоната за безопасност на пистата се отнася до зона в съседство или в края на пистата, предназначена да ограничи щетите на въздухоплавателното средство, ако превиши, подскочи или се отклони от пистата.

179-те пътници на борда на самолета Boeing B737-800 са били на възраст между 3 и 78 години, въпреки че повечето са били на възраст 40, 50 и 60 години. Двама членове на кабинния екипаж оцеляха.

Разследващите все още проучват какво е причинило катастрофата, но пилотът е предупредил за сблъсък с птица, прекрати първия опит за кацане. Самолетът се разби при втория си опит за кацане, когато колесникът на машината не се спусна. 

Полетните данни и гласовите записващи устройства в пилотската кабина са спрели да записват четири минути преди бедствието, установи разследване на черните кутии по-късно.