Автентични ли са мощите на Патриарх Евтимий

Богоугодно е да вярваме, че реликвените останки са негови

През 1993 г. аз не открих мощите нито в Бачковския манастир, нито в Църковния музей, нито в Академията на науките

На 20 януари вярващите почетоха паметта на Патриарх Евтимий. Не се знае кога е канонизиран, затова се отбелязва в деня на Евтимий Велики. Има още една тайна около последния патриарх на Второто българско царство. Автентични ли са неговите мощи?

Легендата гласи, че Евтимий склапя очи в Бачковския манастир. Историците също приемат "Успение Богородично" за най-вероятното място на заточение след падането на Търновград. Там е погребан и там са мощите на защитника на българския народ.

Мистерията с реликвените останки се заплита в началото на XX век. Тогава деветдесетгодишна старица от село Дерекьой рекла на един от монасите: "Дядо попе, едно време тук постоянно гореше кандило, защото на това място почива светия. Когато се четеше Апостола и Евангелието, тук се изнасяше горящ свещник."

На 6 ноември 1905 г. игуменът Паисий Пастирев започва да разкопава белязаното място. Скоро става ясно, че бабата не е говорила напразно. Показват се плочи от пясъчник, замазани с хоросан. Под тях – зидан гроб с архиерейска мантия, омофор, два епитрахила и части от сандали.

Находките са извадени, за да може работникът да продължи копаенето. Кирката обаче удря накриво и в стената зейва дупка. От кухината излиза свита на руло оловна плоча с някакъв надпис. Отворът показва, че до първия гроб има втори. В него лежи скелет на покойник в останки от монашеско облекло.

Мистериозният надпис

Игуменът телеграфира на Светия синод, който веднага назначава комисия. На 11 декември в манастира пристигат проф. Васил Златарски, архимандрит Неофит и йеродякон Григорий. Тримата правят анкета и изготвят подробен доклад.

"В заключение – документира комисията – считаме за свой дълг да повторим още веднъж, че намерените в откритите гробове в артиката на голямата църква на Св. Бачковска обител кости и патриаршески одежди са костите и одеждите на последния български патриарх Евтимия, пред които ние благоговейно и най-почтително се покланяме."

Чуват се обаче гласове, че находката е фалшификат. В сърцевината на съмнението стои оловният свитък, чийто надпис монасите похабяват, като го търкат със спирт и оцет. Въпреки това проф. Златарски съумява да разчете текста по следния начин:

"Св(етие) мощи Евтимиу преос(веще)нному арх(иепископу) в(еликаго) гр(ада) Трън(ова) и блъгаро(м) патриар(ху)". От горе надолу, началните букви образуват акростиха СИРОТА. С цифровите значения на кирилицата пък е вградена датата 4 април 1404 година от Рождението на Христа.

Комисията приема откритието за автентично, но недоумява: "Защо в надписа, който несъмнено е турен при погребението на патриарха, е казано "св. Мощи Евтимиу и проч.", когато знаем, че светиите обикновено са се обявявали за такива дълго след смъртта им." И още: "Защо Патриарх Евтимий не е бил погребан в архиерейски одежди, както са се погребвали и погребват владиците?"

Въпросът с двойния гроб остава открит до 1911 г. когато синодалните старци назначават втора комисия. Този път в Бачковската обител са командировани Богдан Филов и Йордан Иванов. Техните заключения са убийствени.

Оловната плоча е взета от манастирския склад. Надписът е направен с мастило и е далеч от среднобългарската графика. Съкращенията са с точки, а не с титли, както е било прието. Липсва датировка от Сътворението на света, която е типична за времето на Евтимий.

Намира се и клеветник в лицето на йеродякон Методий. Той твърди, че костите са местени, а металният свитък нарочно подхвърлен. Явлението е познато още от средните векове, коментират двамата специалисти. "Независимо обаче от всичко това – отбелязва Йордан Иванов – никак не е изключена възможността Патриарх Евтимий да е преминал последните години от живота си именно в Бачковския манастир."

В заника на българското царство там има две църкви. Съборната "Св. Богородица" и "Св. архангели Михаил и Гавриил". Разположението им е такова, че притворът на първата се слива с подолтарното пространство на втората, която е издигната на пиластри.

Тъкмо това "двойно осветено място" сочи старицата от Дерекьой. Преди смъртта си Евтимий е приел Велика схима, сакрална монашеска степен. Затова по канон е погребан в гроб с две камери, предполага Васил Златарски. Над него в специална ниша векове е горяло кандило, свети и днес.

Към средата на XV век храмът "Св. Богородица" е разрушен от турците. Възстановяват го в началото на XVII столетие. Вероятно тогава гробът е разкрит и тленните останки са препогребани заедно с оловната плоча, допуска Иван Богданов.

По инициатива на литературния историк през 1971–1972 г. надписът беше подложен на детайлно изследване. С химически микроанализ, лазерен микроспектрален анализ, хроматография и фотография с инфрачервени и ултравиолетови лъчи. Експертизата доказа, че свитъкът е автентичен, но изработен близо два века след смъртта на Евтимий. Паисий Пастирев не е мистификатор!

През 1906 г. Министерският съвет решава мощите на Евтимий да бъдат пренесени тържествено от София в Търново. Съмненията около тяхната автентичност осуетяват начинанието и останките са върнати в Бачковската обител. Манастирският секретар Славчо Кисьов свидетелства:

"Бяха в дървено ковчеже с надпис, което стоеше в олтара. През 1957 г. дойдоха и взеха мощите, за да ги носят на изследване в Москва. Тогава беше така, обаждат се "отгоре", даваш и не разсъждаваш."
Преди да отпътуват за съветската столица костите са изследвани от антрополога д-р Петър Боев. Според него скелететът е скалъпен от анатомията на трима души. Пред мен Боев твърдеше, че ковчежето било върнато от Москва.

Съмнително дали е така. През 1993 г. аз не открих мощите нито в Бачковския манастир, нито в Църковния музей, нито в Академията на науките.

Пред какви кости се кланят миряните? Богоугодно е да вярваме, че реликвените останки са автентични.