Труд
Автор:
Емил Спахийски
Благородникът е доброволец в Руско-турската война, застъпник е на българската национална кауза след свободата
Ако има епопея, от която е зависила свободата на България, това определено е Шипка. Както би казал един виден държавник от миналото, „то всички битки са напоени с кръв, но битката при Шипка е най-напоена с кръв.“ Факт. Без да се прехвърлят руските войски отвъд Стара планина, всичко би било обречено. Кои обаче са героите, имената на този подвиг?
Когато отбелязваме годишнини от освобождението на България, с тържествен глас се споменават героите и народите, допринесли за това славно събитие. Руски, румънски, финландски войници... Руските войници обобщават всички народи, които живеят в границите на империята и затова дори не осъзнаваме какви хора са проливали кръвта си на наша земя. Докато и румънците и финландците печелят много от участието си, другите печелят само и единствено почита на народа ни. С годините обаче тази благодарност избледнява. Така мнозина, които са отдали живота си на България потъват в забвение.
Грузинците са загубили хиляди свои в нашите земи, сред които и много благородници. Воювали са, защото имат идентична съдба, воювали са защото ние сме сродни души - близнаците на Черно море.
Сред нашите освободители има воини, но има и хора, чийто живот е изцяло посветен на съдбата на родината ни, какъвто е забравения герой княз Алексей Церетели.
Княз Алексей Церетели
Близо век и половина след дейността на Церетели по нашите земи, признателни българи поставиха барелеф на княза. Днес всеки, който се разхожда по алеята на героите в Свети Влас, може поне да се запита кой е той. Гугъл бързо ще отговори.
В началото на юли нейно превъзходителство Тамара Лилуашвили, посланик на Грузия в София, откри барелеф на грузинския княз Алексей Церетели, застъпник на българската национална кауза.
Барелефът на княза е поставен в създадената от фондация „Българска памет - братя Диневи“„Алея на народите“ в град Свети Влас. Инициативата е на грузинското посолство в София и на почетното консулство на Грузия в Бургас. На тържеството при откриването присъстваха ексминистърът на европейските въпроси Гергана Паси, посланиците в София на Арабска Република Египет, Република Казахстан, туристи.
Н. Пр. Тамара Лилуашвили, посланик на Грузия у нас (вляво), при откриването на барелефа в Свети Влас.
В скоро време предстои да бъдат открити и барелефи на турския мореплавател и картограф Пири Реис и на японския самурай Сейго Ямадзава, участвал в Руско-турската война и спомогнал за освобождаването на Плевен. Целта на „Алея на народите“ е да покаже уважение не само към българските, но и към национални герои на други държави.
Алексей Церетели, син на царския руски държавник и дипломат е роден през 1848 г. в провинция Пенза. Получава основно образование в семейството, след което учи в Лозана. През 1865 г. се записва в Юридическия факултет на Московския университет. Студентските му години съвпадат с времето, когато царска Русия се интересува особено от славянските проблеми, особено от положението на южните славяни, които все още са били под турска окупация.
Княз Церетели защитава България още от 1876 г., когато след края на Априлското въстание е включен в дипломатическа комисия, разследваща турските зверства в българските земи.
В един от рапортите си до граф Игнатиев Церетели съобщава: „Болшинство от селата са ограбени... Българите навсякъде са избивани... Очакват се нови зверски атаки... Всичко това се извършва на фона на обща нищета и нужда.“.
В началото на Руско-турската война Церетелев доброволно постъпва като войник в един от драгунските полкове на Скобелев, разположени в Румъния. При форсиране на река Дунав за първи път участва в сражение. След като става ординарец на ген. Гурко взема участие и в превземането на Търново и битката при Телиш.
Тъй като Алексей е изучавал топографията на България, неговите знания са оказали неоценима помощ на руската армия при превземането на Шипка. Пред десетхилядния отряд на Гурко е стояла задачата да пробие турските отбранителни позиции и да настъпи в Южна България. Сложността на операцията се заключавала в това, че да се атакува Шипка с директен удар е било невъзможно. Отначало е било необходимо да се премине през трудно достъпен хребет на Стара Планина.
Сведенията на Алексей Церетели се оказали полезни в този съдбовен момент. Той докладвал на Гурко, че е чувал за съществуването на стратегически важен Хаинкьойски проход. За този проход нито руското, нито турското командване не са знаели. Преоблечен като селянин Алексей Церетели се отправил на разузнаване.
Тази сложна мисия той я описал в дневника си. Алексей събрал необходимите сведения и след няколко дни се върнал при Гурко. На 2 юли Гурко насочва отряда през считания за непроходим Хаинкьойски проход и неочаквано за противника превзема Казанлък и с. Шипка. Алексей Церетели е бил начело на войската.
След примирието е бил сътрудник на руския посланик в Турция граф Игнатиев и активно участва в изработването на Санстефанския мирен договор. С дипломата от САЩ - Юджин Скайлър е разработил проект за автономна България, представен на Цариградската конференция, като Органичен устав на Източна Румелия, който му създал гръмка известност и доверие сред населението. Известно е, че със Санстефанския мирен договор се възстановяват и част от земите в района на Аджария към териториалната цялост на Грузия, за което има принос князът.
След приключване на войната той отново е в Министерството на външните работи, а от 24 август 1878 г. е назначен за генерален консул в гр. Пловдив, която длъжност изпълнява до 1882 г.
Поради тежко заболяване Алексей Церетели напуска поста на генерален консул на Русия в Източна Румелия и се завръща в Русия. Прекарва последните дни от живота си в имението си в село Лапиаг, провинция Тамбов, където умира на 16 май 1883 г. на 35-годишна възраст.
„Исторически вестник“ публикува некролога на Алексей Церетели, където той пише: „Умира най-забележителната фигура от нашия период, чиято преждевременна смърт е причинила голяма скръб в цяла България.“
След освобождението на България едно от селата в България е наречено Церетелово в негова чест.
