Алекси Пентюро - Универсалният скиор

Банско по традиция е в края на сезона в Световната купа по ски-алпийски дисциплини и нерядко излъчва героя на Белия керван. Под връх Тодорка големи крачки към кристалния глобус са правили звезди като Линдзи Вон, Марсел Хиршер, Микаела Шифрин и др. Но не на всеки е писано да извърви пътя към триумфа като в приказките...

Алекси Пентюро не се качи на върха на подиума в Банско, въпреки че имаше всички условия да го направи поне веднъж - перлата на Пирин прие два гигантски слалома, а това е любимата дисциплина на французина. Появи се само веднъж и то на третото място, но неговата мисия не беше да се усмихва широко и да пръска шампанско. Това вече са неща от миналото, когато спортът беше интегрална част от живота. Сега победителите вече празнуват успехите си с кратък жест на задоволство и крият лицата си зад маски, докато внимават за спазването на дистанция. Повече от това изглежда неуместно на фона на „новото нормално” и липсата на хиляди зрители, които да съпреживеят триумфа. И все пак животът продължава, а спортните трофеи чакат своите нови притежатели. Пентюро изглежда като почти сигурен такъв на най-престижния в зимните спортове - Големия кристален глобус при алпийците.

Французинът е един от най-ощетените от съдбата съвременни скиори. Двете поредни световни титли в гигантския слалом при младежите от 2009-а и 2011-а го натовариха с огромните очаквания да се превърне в следващия крал на Белия керван. Но малко по-късно се появи Марсел Хиршер, който установи най-безапелационната доминация в историята на ски спорта и в продължение на 8 години не отслаби хватката си върху Световната купа. На съвременниците на австриеца им остана да живеят в сянката му и да търсят медали от единични състезания на големи първенства - световни или олимпийски игри. Пентюро обаче няма кой знае какъв късмет и на това поле - все още не е спечелил олимпийско злато - има сребро от Пьонгчанг 2018 в комбинацията и два бронзови медала в гигантския слалом. На корейския сняг отново Хиршер е неговият кошмар, след като решава да кара и в скоростните дисциплини, за да грабне титлата.

Първият световен триумф на Пентюро пък е от отборното състезание с тима на Франция в Санкт Мориц (Швейцария) през 2017-а. Две години по-късно в Оре (Швеция) Алекси все пак се изкачва и сам на световния връх - в комбинацията, където от години на практика няма равен. Причината е, че алпийските ски вече са отишли прекалено далеч, за да позволяват на т. нар. „олраундъри” - скиори, които карат във всички дисциплини, да имат шансове срещу специализиращите се в скоростните или техничните. Времената, в които Марк Жирардели, Киетил Андре Аамод и Боде Милър печелеха навсякъде, са все по-далеч в миналото. Пентюро сякаш е последният от тази порода. Днес подготовката за взривните завои в слалома се различава коренно от изискванията за спускачите, които трябва да запазят аеродинамична стойка под огромно натоварване. Ако можеш едното, няма как да си добър и в другото. Алекси обаче успява да се справи и с двете на достатъчно ниво, за да е на върха в генералното класиране. Неговият коз е постоянството, а не единичните избухвания, въпреки че все пак е спечелил 33 старта от Белия керван в кариерата си - повече от достатъчно за място в историята. Но досегашните му опити да посегне към глобуса удряха на камък - Хиршер беше прекалено силен.

След отказването на Марсел пък се стигна до странния сезон миналата зима. В началото Пентюро изглеждаше като сигурен краен победител, но част от стартовете бяха отложени заради лошо време, а няколко звезди в скоростните дисциплини са контузиха и това даде шанс на норвежеца Александър Аамод-Килде да изскочи начело в генералното класиране след „януарските класики”. После настъпи пандемията от коронавирус, която удари най-вече Северна Италия, където трябваше да са финалите на сезона. Отпадането на голяма част от заключителните състезания на практика предреши изхода. Международната ски федерация реши да обяви класирането за крайно, което направи Килде един от най-изненадващите носители на Световната купа, а самият трофей му беше изпратен по пощата. Пентюро пък отново остана с празни ръце и надежди за бъдещето.

Днес, вече на 29 години, французинът няма за кога да чака повече. Но крайният триумф вече изглежда неизбежен. Пътят към него минава не толкова през гръмки победи в отделните стартове, а през методично събиране на точки навсякъде. Алекси трупа актив както от слаломи, гигантски слаломи и комбинации, така и от паралелни състезания и супер-г. Това може да не е гаранция за отличия от големи първенства, но му дава огромен коз пред „специалистите” в гонитбата на кристалите. Така със „само” четири победи до момента, но и с твърде много челни класирания, Пентюро оглавява подреждането със стотици точки пред останалите и вече може смело да гледа към мечтания глобус. Този път сякаш няма как да му се изплъзне!

Няма да го видите да лежи на плажа

Подобно на доста от френските звезди в ските, Алекси Пентюро е от района на Алпите. Роден е в селцето Мутиер, област Савоя, но майка му е норвежка. Така Алекси се превръща в дете на две големи ски нации и има двойно гражданство. Любопитно е, че като дете прекарва зимите в родната Франция като член на клуба „Куршевел”, а летата семейството заминава за Скандинавския полуостров. Така младият Пентюро остава в плен на зимата почти през цялото време, но това не го притеснява. А плажовете го привличат главно с възможността да се отдава на занимания като гмуркане и уейкборд. „Никога няма да ме видите просто да се излежавам”, признава скиорът.