Американският Черненко и краят на Pax Americana

Народите се разделят с миналото си, смеейки се

Съветският лидер издържа 13 месеца на кормилото. Колко ще издържи американският?

През лятото сравних двамата съперници за Белия дом с Андропов и Черненко. Сравненията Байдън - Черненко се подеха и от американски коментатори - чух скоро един на „Кръстосан огън” на Питър Лавел. Разбира се, не журналисти от „мейнстрийма” - които, общо взето, продължават да си затварят широко очите пред всекидневните напомняния на стария Джо, че няма пилот в самолета.

Константин Черненко наследи на поста Леонид Брежнев, но около година по-късно почина.

Някои българи се боят, че зад агресивното антируско говорене има реални намерения за агресия. Нали наскоро Байдън без повод атакува Сирия, за което Конгресът сериозно се запретна да го лиши от военна инициатива. Повече основания обаче имат другите, които мислят, че всичко се прави за вътрешнополитическа консумация. А аз предполагам, че вече и това не е. Беше така след победата на Тръмп, когато обвиняваха Русия за оправдание на Хилари. А сега става дума за магически вуду ритуали без реално значение за никого. За това - малко по-долу.

Хегел казва, че народите се разделят с миналото си, смеейки се. „Пакс Американа” - американската световна хегемония - привърши икономически в 2008 г. с пукването на кредитния балон. Военнополитически - в 2014-15 г. между появата на „зелените човечета” в Крим и началото на въздушната операция на Русия в Сирия. А сега дойде време за смеха.

СССР се срути за малко повече от 30 години след триумфа на „Спутник” и победата на революцията в Куба. Златният век на американската хегемония започна в 1991 г. На историческата мадридска мирна конференция държавният секретар Дж. Бейкър събра за помирение лидерите на Палестина, Израел и другите близкоизточни страни, обединени от истинско уважение към САЩ.

А САЩ току-що бяха накарали Русия да зареже социализма, обединили Германия и разбили Саддам, и то в съюз с Москва и почти всички арабски държави. Либералният ред, наложен на Запад след Втората световна война от Америка, се очертаваше да всмуче и бившата съветска империя, и Китай, дори и Африка. С глобализацията, компютризацията и интернет на хоризонта „пакс Американа” изглеждаше непоклатим и вечен.

Помня, българите пред малкия екран се прехласваха по „Алф”, „Най-смешните домашни видеоклипове” и „Обичам тази игра”; всеки български таксиметров шофьор си беше закачил американско знаменце на огледалцето; опашките от български студенти за записване за изпит TOEFL на ул. „Оборище” се виеха стотици метри - четвърт от гимназиалния ми клас заминахме за САЩ.

30 години по-късно репутацията на Америка е на долна мъртва точка. Президентът казва за руския си колега, че бил убиец, а той му се смее и му желае „наистина да оздравее”. Външната политика на Вашингтон, преди бастион на двупартийността, е арена на партийна поляризация. Отношенията с Русия - с над седем хиляди ядрени бойни глави, единствена, която може да затрие Америка - за върхушката на САЩ нямат значение сами по себе се. Първо станаха заложник на партизанската борба на демократите с Тръмп, а сега - бутафорен реквизит в магически ритуали.

Какви магически ритуали? Всичко около президентстването на Байдън се мисли от хората, взимащи решенията, двояко - или като магическа опозиция на Тръмп, или като магическо повтаряне на Обама. Именно последното бе причината Байдън да бъде номиниран за президент - въпреки физическата си слабост и колосалната си корумпираност, която обхваща с пипала цялото му семейство. Но той е бившият вице на Обама и значи носи от магическата му сила. Първият му мандат се мислеше просто като трети мандат на Барак.

А магическата опозиция на Тръмп? В началото на мандата си февруари 2017 г. Доналд бе на екрана на Фокс нюз, когато водещият Бил О’Райли му хвърли в лицето: „Путин е убиец!” И президентът отвърна: „И при нас има много убийци. Какво, да не мислите, че нашата страна е толкова невинна?” Той имаше предвид Обама, когото обвиняваше, че вкара Америка в серия кървави външнополитически кошмари. И сега Байдън в началото на мандата си трябваше да контрира Тръмп, в случая с темата за „Путин е убиец”. Да регистрира, че е противоположен на Тръмп.

Затова са казали на водещия от ABC Стефанопулос, който не е глупак и е бивш съветник на Клинтън, да го пита непременно това. А много американски коментатори веднага отбелязаха, че, да, „Путин е убиец”, макар неизвестно защо, а Мохамед бин Салман, нарязал на парчета Джамал Хашоджи, не е убиец, понеже е съюзник.

Разбира се, гафът на Байдън - Стефанопулос е повлиян и от стремежа да родят новина. „Путин е убиец,“ отвсякъде погледнато, си е новина. Иначе осемте седмици царуване на Байдън дотогава бяха мъртва зона за новините, чак CNN вече се тревожеше. Никакви пресконференции, интервюта, срещи и разговори с чужди лидери - Камала Харис вместо него говореше по телефона, и то с важни птици като Макрон, и говореше като ученичка.

Дядо Джо караше в това време видео колички с внуците в Кемп Дейвид, поспиваше си, имаше някакви проблеми с кучетата, каза на Андерсън Купър от CNN, че сутрин се събуждал и се чудел какво прави в Белия дом (то се прие за шега, но май не беше), в овалния кабинет забрави името на министъра си на отбраната и на Пентагона, учуди се „какво по дяволите прави тук” на церемония в Тексас, произведе Камала в „президент Харис” и се строполи три пъти на стълбичката на самолета. Помощниците му агресивно отблъскват всички опити да му задават нерегламентирани въпроси като в случая с посещението му в железарски магазин във Вашингтон. Той не може да завършва изреченията и когато чете от аутокю. Говорителката Псаки каза, че нямало да се среща с никого от чужбина два-три месеца.

Появиха се теории, че вместо жив Байдън показвали холограма и че кадрите на открито били снимани на закрито и после монтирани... Първоначално в периферията на новините, всекидневните сюжетчета с гафове застанаха в центъра на вниманието и потопиха бодряшките заглавия на казионните медии като „Байдън се срещна с жертви на расизма в Атланта”, силно напомнящи ми за „Др. Живков прие днес...”

Свидетелят на гафовете му не само се убеждава, че „гласовете за Байдън” наистина бяха изключително гласове срещу Тръмп, не за Джо. Но и не може да не се запита дали все пак приказките за големи изборни фалшификации няма един ден да се потвърдят? За Байдън гласуваха 12 милиона души повече, отколкото за Обама в 2008 г. - при цялата небивала еуфория около него и при силния негативизъм към Буш II. Пристигаха по пощата блокове по 500 хил. гласа за Байдън и нула за Тръмп. От черни гета, които никога преди не гласували така активно. Има нещо гнило!

Авторитетни руски коментатори като Фьодор Лукянов искат рязък отговор на Москва на провокацията на Байдън - до скъсване на дипломатическите отношения. Това е пресилено. Пост-американският свят, в който се намираме, е свят на пост-истината и пост-реалността. Думите на Байдън нямат реално значение, небрежният отговор на Путин е най-добрият, не изтеглянето на посланика, камо ли късане на отношенията.

Този отговор подчертава лековатостта на Байдън, който има дълга история с Русия още от 70-те години като млад сенатор, разговарял в Москва с Громико. Срещат се и с Путин като вицепрезидент и премиер в 2011 г. След това Джо казва: „Русия има най-добрите инженери в света... има интелектуален капитал. Русия е велика страна.” Това е времето на „презареждането” на Обама с Медведев. Щом в 2014 г. Барак обяви Русия за „регионална държава с парцалива икономика”, Байдън реинтерпретира срещата си с Путин в светлината на нова магическа опозиция с Буш II, който след 11 септември бе погледнал Путин в очите и видял душата му. Джо си „спомни”, че в 2011 г. бил казал на Путин, че погледнал в очите му и мисли, че нямал душа.

В 2011 г. дребният шмекер Джо е имал право. Русия има наука и със „Спутник V” се върна в световния елит, дето беше още преди космическия „Спутник”. Но като признаваме силата на Русия, да бъдем справедливи и с Америка. Проф. Иво Христов мисли, че идел краят на САЩ, които щели да станат страна от Третия свят. Не е така. Говорим тук за американския Черненко и края на „пакс Американа”, американската световна хегемония, а не за края на САЩ. Америка също страда от световната си империя, макар не всеки американец още да разбира това. Ще видим, че краят на американската империя ще е полезен и за Америка.