Труд
Автор:
Труд онлайн
Няколко варианта за развитие на събитията, но без воденето на военни действия
САЩ трябва да работят с Киев за нова стратегия, която отразява военните и политически реалности
Контраофанзивата на Украйна изглежда е спряла, точно когато влажното и студено време приключва втория боен сезон в усилията на Киев да обърне руската агресия. В същото време политическата воля да продължи да предоставя военна и икономическа подкрепа на Украйна започна да намалява както в Съединените щати, така и в Европа. Тези обстоятелства налагат цялостна преоценка на настоящата стратегия, която Украйна и нейните партньори следват.
Военните цели на Киев - прогонването на руските сили от украинската земя и пълното възстановяване на нейната териториална цялост, включително Крим - остават юридически и политически неоспорими. Но стратегически те са извън обсега, със сигурност в близко бъдеще и много вероятно отвъд.
Дойде времето Вашингтон да поведе усилията за изковаване на нова политика, която поставя постижими цели и привежда средствата и целите в съответствие. Съединените щати трябва да започнат консултации с Украйна и европейските си партньори относно стратегия, съсредоточена върху готовността на Украйна да преговаря за прекратяване на огъня с Русия и едновременно с това да прехвърли военния си акцент от нападение към отбрана.
Киев няма да се откаже от възстановяването на териториалната цялост или от търсенето на икономическа и правна отговорност на Русия за нейната агресия, но ще признае, че неговите краткосрочни приоритети трябва да се изместят от опит за освобождаване на повече територия към защита и възстановяване на повече от 80 процента от държава, която все още е под украински контрол.
Русия може да отхвърли предложението на Украйна за прекратяване на огъня. Но дори и Кремъл да се окаже неотстъпчив, преминаването на Украйна от настъпление към отбрана ще u позволи да насочи повече ресурси към дългосрочна отбрана и възстановяване и ще укрепи подкрепата на Запада, като демонстрира, че Киев има работеща стратегия насочени към постижими цели.
В по-дългосрочен план тази стратегическа посока би изяснила на Русия, че не може просто да се надява да надживее Украйна и желанието на Запада да я подкрепи.
Това осъзнаване може в крайна сметка да убеди Москва да се премести от бойното поле на масата за преговори - ход, който би бил в крайна сметка в полза на Украйна, тъй като дипломацията предлага най-реалистичния път за прекратяване не само на войната, но в дългосрочен план и на руската окупация на украинска територия.
Безиходица
Сегашната ситуация на бойното поле създава една чаша-полупълна, чаша-полупразна картина. От едната страна, Украйна демонстрира зашеметяваща решителност и умения, като не само отхвърли опита на Русия да я подчини, но и си върна значителна част от територията, завзета от Русия миналата година.
От друга страна са огромните човешки и икономически разходи от войната и реалността, че Русия е успяла, поне засега, да използва сила, за да завземе значителна част от територията на Украйна.
Въпреки обявената контраофанзива на Украйна, Русия всъщност спечели повече територия през 2023 г., отколкото Украйна. Като цяло нито една от страните не е постигнала значителен напредък. Настъпи застой и безизходица.
Тогава какво трябва да се направи? Една от възможностите за Запада е да направи повече от същото, като продължи да предоставя огромно количество оръжия на Украйна с надеждата, че това ще позволи на нейните сили в крайна сметка да победят руските.
Проблемът е, че украинската армия не показва никакви признаци, че е в състояние да пробие страхотната отбрана на Русия, без значение колко дълги и упорити са битките. Отбраната обикновено има предимство пред настъплението и руските сили са вкопани зад километри минни полета, окопи, капани и укрепления.
Западът може да изпрати повече танкове, ракети с голям обсег и евентуално изтребители F-16. Но няма сребърен куршум, способен да обърне прилива на бойното поле.
Както наскоро призна Валерий Залужний, главнокомандващ украинските военни сили, „най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив“. Ние сме там, където сме на бойното поле в Украйна, и там, където сме, изглежда в най-добрия случай като скъпо струваща безизходица.
Валерий Залужний, главнокомандващ украинските военни сили, заяви, че „най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив“.
Времето няма да е на страната на Украйна, ако войната с висока интензивност се проточи за неопределено време.
Икономиката на Русия и нейната отбранителна индустриална база са на бойна основа. Москва също така внася оръжие от Северна Корея и Иран и има достъп до потребителски артикули, които съдържат технология, която може да пренастрои за военни цели.
Русия разполага с голям запас от жива сила, от която да се възползва. Русия също намери нови пазари за своята енергия, докато санкциите имаха само скромен ефект върху руската икономика. Путин контролира лостовете на властта, от военните и службите за сигурност до медиите и публичния разказ.
Междувременно сред западните поддръжниц умората от Украйна започва да се отразява на готовността им да поддържат потока от подкрепа към Киев.
Съединените щати остават ключови за предоставянето на западна помощ за Украйна, но съпротивата срещу предоставянето на значителни количества допълнителна помощ нараства в Републиканската партия, което досега осуетява исканията на администрацията на Байдън за ново финансиране. Водещият претендент за президентската номинация на републиканците, бившият президент Доналд Тръмп, в миналото е показал, че е на страната на Русия и дистанциране от партньорите на САЩ - включително Украйна.
Това, че Тръмп върви пред Байдън в ключови щати, само добавя към несигурността относно траекторията на политиката на САЩ. А колебливостта в подкрепата на САЩ за Украйна ще увеличи колебливостта в Европа, където един член на ЕС, Словакия, вече реши да прекрати предоставянето на военна помощ на Киев.
Атаката на Хамас срещу Израел от 7 октомври и последвалият конфликт в Газа също привлякоха вниманието на света, оставяйки войната в Украйна на заден план.
Проблемът не е само в това, че Вашингтон е разсеян; американската армия разполага само с ограничени ресурси, а отбранителната промишлена база на САЩ има твърде ограничен производствен капацитет.
Съединените щати подкрепят двама партньори, ангажирани в горещи войни. Анализаторите на отбраната вече обявяват отбранителната стратегия за „несъстоятелна“, според скорошно проучване на RAND; други твърдят, че Съединените щати трябва да насочат вниманието и ресурсите си към стратегическите предизвикателства в Индо-Тихия океан.
Няма да е политически лесно нито за Украйна, нито за Запада да се изправят срещу тези отрезвяващи стратегически реалности. Но е далеч за предпочитане както за Киев, така и за неговите поддръжници да възприемат нова стратегия, която поставя целите и средствата обратно в равновесие, отколкото да продължат да следват курс, който доведе до задънена улица - и който може скоро да доведе до рязък спад в подкрепата на Запада за Украйна.
Да обърнем ролите
Вашингтон трябва да поеме водеща роля в започването на консултации с Украйна и западните съюзници, целящи да убедят Киев да предложи прекратяване на огъня и да премине от офанзива към отбранителна стратегия.
Западът не трябва да притиска Украйна да се откаже от възстановяването на границите си от 1991 г. или от държането на Русия отговорна за смъртта и разрушенията, причинени от нейната инвазия. И все пак трябва да се опита да убеди украинците, че трябва да приемат нова стратегия за преследване на тези цели.
Прекратяването на огъня би спасило животи, би позволило икономическото възстановяване да започне и би позволило на Украйна да насочи входящите западни оръжия към инвестиране в дългосрочната си сигурност, вместо към бързо изразходване на оръжия на бойно поле в безизходица.
Точните условия на прекратяване на огъня - времето, точното местоположение на линията на съприкосновение, процедурите за изтегляне на оръжията и силите, разпоредбите за наблюдение и прилагане - ще трябва да бъдат изковани под широк международен надзор, повечето вероятно под егидата на ООН или на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Прекратяването на огъня ще влезе в сила само ако Украйна и Русия се съгласят с неговите условия. Съгласието на Москва не е изключено.
Руските сили търпят тежки загуби на бойното поле и агресията на Кремъл очевидно има обратен ефект, като укрепва НАТО, трансатлантическото сближаване и решимостта на Украйна да се освободи завинаги от сферата на влияние на Русия. Путин просто може да се възползва от възможността да спре кръвопролитието и да се опита да извади Русия от студа.
Все пак е много по-вероятно Москва да отхвърли предложението за прекратяване на огъня. Путин все още има цели за експанзивна война в Украйна и изглежда вярва, че Русия има по-голяма устойчивост от Украйна.
Той без съмнение следи внимателно проучванията на общественото мнение в Съединените щати, които показват, че завръщането на Тръмп в Белия дом е реалистична възможност, резултат, който със сигурност ще отслаби, ако не и сложи край на подкрепата на САЩ за Украйна.
Дори ако Кремъл искаше да избегне директното отхвърляне на предложението за прекратяване на огъня, за да заобиколи репутационните разходи за това, той можеше да се противопостави с условия, които със сигурност са неприемливи за Украйна и Запада.
И все пак в крайна сметка опитът да се постигне прекратяване на огъня между Киев и Москва струва по-малко заради това, което би постигнал, отколкото заради това, което би разкрил. Дори ако Русия отхвърли предложеното прекратяване на огъня, пак ще има смисъл Киев да го постави на масата.
Това би позволило на Украйна да овладее политическата инициатива, напомняйки на обществеността на Запад и извън него, че тази война остава война на руската агресия.
Отхвърлянето на прекратяването на огъня от страна на Кремъл би помогнало на западните правителства да поддържат и затегнат санкциите срещу Русия и би помогнало на Украйна да осигури дългосрочна военна и икономическа подкрепа.
Независимо дали прекратяването на огъня се утвърди или не, Украйна трябва да се обърне към отбранителна стратегия, далеч от настоящата си нападателна стратегия. Съществуващият подход на Киев е подход на високи разходи и ниски перспективи, което поставя украинците в неловкото положение да искат неограничена западна помощ в името на усилие с намаляващи шансове за успех.
Вместо това Украйна трябва да се съсредоточи върху задържането и възстановяването на територията, която сега контролира, обръщайки уравнението нападение-отбрана и поставяйки Русия в положението да трябва да поеме прекомерните разходи за провеждане на нападателни операции срещу добре окопани украински сили и разширени противовъздушни защити.
Дори когато премине към отбранителна стратегия по фронтовите линии, Украйна може да продължи да използва оръжия с голям обсег, военноморски активи и тайни операции, за да нанесе удари по руските позиции в тиловите райони и в Крим, повишавайки разходите за продължаване на окупацията.
И ако се появят ясни доказателства, че военният капацитет или воля на Русия се колебаят, Украйна ще запази възможността да се върне към по-настъпателно ориентирана стратегия.
Промяна на стратегията в тази насока би обърнала масата срещу Русия, изисквайки от нейните сили да постигнат нещо, на което досега са показали, че са неспособни: ефективни комбинирани оръжейни настъпателни операции.
В същото време тази промяна ще спести животи и пари на украинците и ще намали нуждите им за отбрана от Запада, нещо, което може да се окаже съществено, ако подкрепата на САЩ отпадне и Европа остане да носи товара. Украйна би била мъдра, ако насочи входящите ресурси към своята дългосрочна сигурност и просперитет, вместо да ги изразходва на бойното поле за малка печалба.
Убеждаването на украинския президент Володимир Зеленски и украинската общественост да променят курса не би било лесна задача, като се има предвид справедливостта на тяхната кауза и всичко, което вече е пожертвано. Но реалността е, че това, което започна като война по необходимост за Украйна - битка за самото u оцеляване - се е превърнало във война по избор, битка за отвоюване на Крим и голяма част от района на Донбас в Източна Украйна.
Това е не само война, която не може да бъде спечелена; тя също така рискува да загуби западната подкрепа с течение на времето. Много по-разумно е Украйна да гарантира, че по-голямата част от страната под контрола на Киев ще се превърне в просперираща и сигурна демокрация, отколкото да рискува бъдещето на нацията в дългосрочни военни усилия за възстановяване на територия, която все още е под руски контрол.
Появата на Украйна като успешна и устойчива демокрация, способна да се защитава, би представлявало оглушително поражение на руската амбиция.
По-добър залог
Приятелите на Украйна на Запад могат и трябва да подсладят това, което би било горчив хап за украинците. Съединените щати и избрани членове на НАТО (коалиция на желаещите приятели на Украйна) трябва да се ангажират не само с дългосрочна икономическа и военна помощ, но и с гарантиране на независимостта на Украйна.
Това начинание ще бъде моделирано по член 4 от Договора за НАТО, който предвижда незабавни консултации, когато „териториалната цялост, политическата независимост или сигурността“ на член е застрашена.
Европейският съюз, който наскоро обяви намерението си да започне преговори за присъединяване с Киев, трябва да ускори графика за членство на Украйна и да u предложи междинно специално европейско споразумение.
Западните съюзници трябва също да изяснят, че повечето санкции срещу Русия ще останат в сила, докато руските сили не напуснат Украйна, и че те ще помогнат на Украйна да възстанови териториалната си цялост на масата за преговори.
Напълно възможно е перспективите за взаимно договорено прекратяване на огъня и последващи преговори за територия да се подобрят значително след президентските избори през 2024 г. в Съединените щати.
Ако победителят в тях се ангажира с продължаването на трансатлантическата солидарност и по-нататъшните усилия за гарантиране на сигурността и суверенитета на Украйна, Путин няма да има много причини да предполага, че времето е на страната на Русия.
Но изборите в САЩ са след една година и могат да доведат до изход, който да остави Украйна в беда. Нито Вашингтон, нито Киев трябва да поемат този риск. Съединените щати трябва да работят с Украйна сега, за да се ориентират към нова стратегия, която отразява военните и политически реалности. Да се направи друго означава безразсъдно да се заложи на бъдещето на Украйна.
Превод от руски
