Андрю Лойд Уебър - Суперстар

Андрю Лойд Уебър - Суперстар

За мегаизвестния композитор Андрю Лойд Уебър вероятно не е от ключово значение, че “Исус Христос Суперзвезда” ще се играе за първи път в България. Тоест, за първи път в оригинал - българската публика ще може да види истинският бродуейски спектакъл, направил това произведение на Уебър и Тим Райс епохално. На 5, 6 и 7 април в зала 1 на НДК ще има три спектакъла на легендарния мюзикъл.

Може би по-важно за Уебър в личен план е това, че десетина дни по-рано - на 22 март навършва 70 г. Във връзка с годишнината на 8 март, е премиерата на мемоарите му “Без маска” (Unmasked). Книгата излиза няколко месеца преди албума със същото име: “Без маска”: платинената колекция”. В него са най-големите му хитове, изпълнени от звезди като Барбра Стрейзанд, Бионсе, Дони Озмънд, Грегъри Портър, Лана дел Рей и Мадона.

Макар да е суперзвезда, маестрото на мюзикъла два пъти е бил на крачка от самоубийството. Първият път - когато е бил на 15 и майка му се залюбила с пианист почти на неговите години. Ендрю бил отчаян и защото бил разкъсван от съмнения дали ще успее в музикалната си кариера. Той се снабдил с достатъчно количество сънотворни и антидепресанти и потеглил на това, което си мислел, че ще е последното му пътешествие. Купил си билет до последната спирка на метрото и после с автобус до “девственото английско селце Лавнъм”. Уебър бил спасен от красотата на лавнъмската архитектура, особено на селската черква. “Сигурно два часа съм седял вътре и си спомням, че повтарях: “Благодаря ти, Господи, за Лавнъм”, пише композиторът в мемоарите си.

Вторият път, когато сериозно обмислял да сложи край на живота си, е през 2009-2010 г. Рак на простатата и болки в гърба го вкарали в бездънната яма на отчаянието и тежката депресия. “Болките бяха чудовищни, отчаянието - пълно. Не можех да спя от болка, а това те кара да си мислиш това-онова.”

Андрю Лойд Уебър е роден на 22 март 1948 г. и в момента май е сред малкото лондончани-кореняци в британската столица. Баща му е директор на Лондонския музикален колеж, майка му - цигуларка и учителка по пиано. По-малкият му брат Джулиан е известен челист. Въобще, би могло да се каже, че музиката му е в кръвта. Андрю се оказва вундеркинд и на три годинки свири на пиано, цигулка и френски рог. На шест вече си композира мелодии.

Обаче детската му мечта е да стане главен инспектор по паметниците. По тази причина през 1965 г. записва история в оксфордския колеж Модлин. Но издържа едва до зимата на същата година, когато зарязва историята и отива в Кралския музикален колеж.

И същата година - Андрю е на 17 по това време - получава писмо от 21-годишен студент по право на име Тим Райс. “Скъпи Андрю, разбрах че си търсиш текстописец, аз съм автор на няколко поп парчета и много обичам да пиша стихове. Дали не би искал да се срещнем да поговорим?” И това било началото на тяхното сътрудничество, продължило 12 г.

Първата им съвместна творба е един мюзикъл със заглавие “Хора като нас” (The Likes of Us), който не вижда бял свят. Въпреки това съвсем скоро получават поръчка за кратък религиозен концерт и пишат 20-минутна поп-кантата, която става основата на изключително успешния мюзикъл “Йосиф и неговата пъстра дреха” с премиера на 1 март 1968 г. Успехът е огромен. С всяко следващо представление авторите дописват музиката и текста, докато накрая спектакълът надхвърил два часа.

След този бум Райс-Уебър продължават с библейската тема и през 1971 г. създават “Исус Христос суперзвезда” (Jesus Christ Superstar). Творческият тандем си създал традиция да записва албум с песните, а след това да поставя мюзиклите. А “Евита” през 1978-а затвърждава статута им на звезден творчески тандем.

Въпреки успеха през 80-те години на ХХ век Уебър се разделя с Райс и навлиза в най-славните си години. През 1981 г. е премиерата на “Котки” (Cats) по поезията на Т. С. Елиът. Мюзикълът се задържа цели 21 г. на лондонска сцена и 18 г. на Бродуей. Най-големият му хит до ден-днешен е “Фантомът на операта” (The Phantom of the Opera) по романа на Гастон Леру през 1986 г. “Фантомът” отпразнува 10-хилядното си представление на 11 февруари 2012 г.

Три пъти се е женил. Втората му съпруга е певицата Сара Брайтман, с която са в отлични отношения. В момента Брайтман и Уебър подготвят негова песен, която тя ще изпълни в космоса. Сопраното се подготвя за полет в Звездното градче в Русия. Сър Андрю Лойд Уебър има 5 деца и е сред 100-те най-богати хора във Великобритания с 1 милиард долара в банковите си сметки. Притежава 6 лондонски театъра и една от най-големите продуцентски компании в британската столица, наречена Really Useful Group. Основал е фондация “Андрю Лойд Уебър” за подпомагане “на изкуството, културата и културното наследство в полза на обществото”. Подпомага и няколко благотворителни организации, като Фондацията за борба със СПИН на Елтън Джон, Prostate Cancer UK и War Child.

Спечелил е 7 награди “Тони”, три “Грами”, 7 “Оливие”, един “Златен глобус” и една “Оскар”, две “Еми” и др. През 1992 г. получава от кралицата рицарска титла.

Благодарение на “Котки” и “Фантомът на операта” през 1997 г. получава и място като депутат в Камарата на лордовете в британския парламент. През октомври миналата година Уебър напусна с обяснението, че задълженията му на театрален импресарио не му позволяват да се посвети на законодателната дейност, особено сега, когато ще има толкова много работа около Брекзит.

Автор на 16 мюзикъла

Той е един от най-известните композитори от края на 20 век. Написал е 16 мюзикъла. Рок операта “Исус Христос суперзвезда” е представена за първи път на сцена през 1971 г. За 50 години активна творческа дейност Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-големите хитове в света. От 1980 до 1995 г. четири от мюзикълите му печелят награди “Тони” - това са “Евита”, “Котки”, “Фантомът на операта” и “Сънсет Булевард”. Отделно “Котки” и “Фантомът на операта” са най-дълго задържалите се музикални шоута в историята на Бродуей.

ЗА НЕГО

Сам се смее на шегите си

В много добри отношения сме и с него, и с жена му. Те са страхотна двойка. Винаги мога да разчитам на него, да го помоля за помощ. Това е страхотно усещане. Знаете ли, че Андрю се смее на собствените си шеги? Толкова е сладък! Всички седим около него и ще паднем под масата от смях, като го гледаме как сам си се смее. Защо се разделихме ли? Мисля, че просто не бях подготвена за това, което му се случи. В рамките на 9 години той стана суперзвезда.

Певицата Сара Брайтман,

бивша съпруга на Уебър

Просълзява ме

Обичам Андрю като човек и като изключително талантлив музикант. Като човек винаги успява да ме разсмее, а като композитор - да ме трогне до сълзи.

Сценаристът и продуцент

Ричард Къртис

Човекът-кокаин

Ненапразно хората говорят, че с Андрю човек винаги трябва да е нащрек. Описват го като човека-кокаин. Той има толкова много лица, че никога не знаеш кой от всичките Андрювци ще се появи в даден момент. Дали ще бъде Андрю кулинарят, или пък конярят. В зависимост от настроенито може да ти изнесе лекция по архитектура - в най-детайлни технически и исторически подробности, или пък да те осведоми компетентно за движенията на борсите. Компетентен е и в политиката, и в ботаниката и знае повечето растения с латинските им наименования. И както е такъв културен и компетентен, влиза в кръчмата и го чуваш да обсъжда на равна нога мачовете с най-големите селяци.

Текстописецът Дон Блек

Лудичък е

Малко е лудичък. Тъкмо си въобразя че съм го опознала и разгадала, и той вземе че се изцепи нещо ама съвсем неадекватно. Да се чудиш откъде му хрумват такива идиотщини. Мисълта му скача като бълха от една тема на друга. Направо си е уморително да го следваш.

Британската актриса

Илейн Пейдж