Антъни Скарамучи - Авантаджията от „Уолстрийт”

Има една англоезична поговорка, която най-общо гласи: „недей да мразиш играча – мрази правилата на играта!” В случая с Антъни Скарамучи, който влезе в историята с титлата най-кратко престоял на поста директор на комуникациите на Белия дом, изразът е повече от на място. Да пристигнеш с гръм и трясък и за 10 дни да те отвее течението, което сам си създал, си е майсторско изпълнение.

Но пък ако съдим по професионалния опит и постижения, с които е известен Антъни „The Mooch” Скарамучи, подобни зрелищни каскади са му нещо като запазена марка. Дори и никога преди тези десет дни да не бе работил в областта на медиите. Очевидно непознаването на същността на медиите е опасно нещо. Както се видя още първия на Скарамучи с тях му контакт с тях му коства и скалпа. И не се подвеждайте по прякора (жарг. – „авантаджията”) с който е известен на Уолстрийт. Той идва само заради съзвучието с фамилното му име. За останалото - The Mooch има какво да покаже. В крайна сметка е платил $100 хил. на продуцентите на „Уолстрийт: парите не спят” през 2010 г., за да се появи логото на инвестиционния му фонд „SkyBridge Capital” и самият Скарамучи да се появи в две сцени. Суета, какво да се прави! А и човекът не е роден със сребърна лъжица в устата.

Антъни Скарамучи идва на белия свят през 1964 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк. Баща му е имигрант от Италия, който работи в строителството. След гимназията, Скарамучи се насочва към университета „Тъфтс”, където завърша икономика. Защитава и второ висше образование, по право, в „Харвард”. Последното сам той определя, като етапът от живота му, който го е накарал да се насочи към финансите.

За сметка на това през 1989 г. Антъни Скарамучи постъпва на работа в банковия конгломерат „Голдмън Сакс”, в сектора за инвестиционно банкиране. Където записва първата зрелищна професионална каскада – едва година на поста си, Скарамучи е уволнен и само два месеца по-късно скоропостижно върнат на работа в същата банка с повишение. Понатрупал достатъчно опит в „Голдмън Сакс”, през 1996 г. Скарамучи заедно със свой колега напускат банката, за да основат собствен инвестиционен фонд, „Oscar Capital”.

Да кажем, че бизнесът им потръгва ще е малко. За около четири години, през 2001 г., „Oscar Capital” вече е достатъчно примамлива плячка, за да бъде погълнат от по-хищен инвестиционен фонд, „Neuberger”. Който от своя страна, през 2003 г. да завърши в търбуха на друг голям син кит на „Уолстрийт” – злополучните „Леман Брадърс”. За тези с кратка памет, сриването на борсата на последната „институция” в един слънчев септемврийски ден през 2008 г. даде старта на Световната банкова и оттам финансова криза, последиците от която все още преживяваме. Но The Mooch по това време вече е бил далеч от там.

След поглъщането на фонда му от „Леман”, Скарамучи остава още две години да работи инвестиционно банкиране под шапката на гиганта, преди през 2005 г. да се оттегли и основе „SkyBridge Capital”. До момента „перлата” в кариерата му, който управлява лично до началото на тази година. Начело на „SkyBridge Capital”, Скарамучи не само ще оцелее на срива на „Уолстрийт” през 2008 г., но и две години по-късно ще го покаже на всички, на кино. През 2011 г. банкерът получава годишната награда „Ернст енд Йънг” за предприемач на годината, в категорията финансови услуги. През 2016 г. нюйоркското списание „Worth” го нарежда на 85-то място в класацията си за 100-те най-влиятелни хора в световните финанси.

А парите си вървят с политиката ръка за ръка и Антъни Скарамучи е особено активен. Той е не само донор на кампанията на Барак Обама за президент на САЩ през 2008 г., но и помага за набирането на средства. Може би рестриктивните мерки на Обама срещу „Уолстрийт” са го накарали да обърне лопатата, но през 2012 г. Скарамучи е в лагера на Мит Ромни. За да обяви публично подкрепата си за Хилъри Клънтън през 2016 г., заявявайки пред камерите, че опонента й, Доналд Тръмп е „измислен политик”. И стана тя, каквато стана. Скарамучи изтри всичките си туитове в социалната мрежа, които бяха срещу Тръмп, жена му го напусна, случиха се и други гадни неща и накрая бе захвърлен в кошчето. Най-общо казано Тръмп го купи, сдъвка и изплю.

Още една „руска връзка”

Трима журналисти от американската телевизия Си Ен Ен трябваше да подадат оставките си на 26 юни тази година, заради публикуването на изобличаващ материал, който свърза Антъни Скарамучи с руски инвестиционен фонд, с капитал от 10 млрд. долара. Телевизията се извини, че материалът не отговаря на редакционните стандарти за журналистика и го свали от интернет-страницата си. Скарамучи прие. За протокола: никой не отрече информацията по същество.

За него

Пътят към Белия дом

Той винаги е бил гладен за политическа тежест. И в лицето на Доналд Тръмп видя възможността за някой като него (б.р. – Антъни Скарамучи), който също няма необходимия опит. За него Тръмп беше пътят към Белия дом… и той искаше да се вози на предните седалки в автобуса.

Линет Лопес, журналист, „Business Insider”

Урок от Тръмп

В крайна сметка Скарамучи получи един добър урок, колко бързо Тръмп разкарва хората, от които вече няма полза. За една седмица Тръмп накара Антъни да му свърши мръсната работи – Шон Спайсър напусна, а Рейнс Прибъс беше уволнен – преди да изплюе и него целия „в катран и пера”. Пълна обиколка. Ако е достатъчно умен, Антъни Скарамучи ще си извади поука от преживяването. Поуката на Икар за летенето твърде близо до слънцето.

Уилям Д. Коен, журналист, „Vanity Fair”

Време за смяна на курса

Несъмнено уволнението е дошло като шок за Скарамучи, който беше толкова отчаяно се опитваше да е част от администрацията на Доналд Тръмп, че продаде компанията си, пропусна раждането на петото си дете и позволи бракът му да се разпадне. Но пък не трябва да изпада в паника. На 53 години, The Mooch още има десетилетия пред себе си. Нещо повече, сега може би е идеалния момент за нов кариерен курс.

Радика Сангани, журналист, „Daily Тelegraph”

Летен хит

Скарамучи беше като летен музикален хит. Влезе в животите ни, обсеби ни за седмица и накрая ни остави само спомените за странните си движения по дансинга.

Тревър Ноа, сатирик