Армията изпраща година от очаквания

През следващата ще трябва да се наваксва и то с ускорени темпове

Министерството на отбраната се постара да завърши годината по-оптимистично, но по-скоро създаде повод отново да видим, че в обществото ни битуват различни възгледи за отбранителната политика. Какъвто и да беше изборът за новия изтребител, престрелките на политическо ниво щяха да се случат. Лошото е, че се създаде впечатление за надделяване на политиката над експертизата. Чухме някакво решение, което се оказа, че не е съвсем решение. И оставаме в очакване на резултата от преговорите с правителството на САЩ за доставка на F-16 и думата на родния парламент за промяна на някои от задължителните изисквания в гласувания през лятото актуализиран инвестиционен разход. Другите два проекта за превъоръжаване – бойните бронирани машини и модулните патрулни кораби, прескачат годината в очакване на отговорите на офертите от потенциалните изпълнители.

Така армията завършва и тази година със старата техника. Все пак тук има светлинка. В последните дни правителството отпусна близо 250 млн. лв. за нуждите на МО, включително за ремонт и поддръжа на наличната авиация. Остава ни да се надяваме на успешни обществени поръчки, защото и тук медалът има две страни. Не са малко противниците на този подход, които през годината имаха достатъчно възможности да упрекват правителството в хвърляне пари на вятъра.

Годината стартира с 10-процентно увеличение на заплатите в армията. Това обаче не доведе до лавина от кандидати за военнослужещи и некомплекът си стои от 5700 души. Командирите са доволни, ако броят на напускащите е равен на броя на влизащите. Макар че това е далеч от желаното. Недостигът на личен състав води до максимално натоварване на хората. Некомплектът оказва негативно влияние и по отношение на провеждането на колективната подготовка. Налага се командирите да въвеждат иновации и да предприемат нестандартни форми. За да попълнят всички длъжности по щат, обединяват няколко малки формирования, т.е. сформират сборни и по този начин осъществяват сглобяването на по-големите тактически единици. Което е изход от конкретната ситуация, но не и решение. По всичко личи, че така ще бъде и през 2019 г. Предстои ново 10-процентно увеличение на възнагражденията, но военните заплати продължават да са неконкурентни на пазара на труда. Опитите по административен път, т.е промяна на правилата, да се реши проблемът и да се задържат най-вече офицерите, по принцип са с малък ефект. Българската армия продължава да няма конкретна програма за повишаване социалния статус на военнослужещите и инициативите за рекламна кампания на военната професия не дават резултат. Те просто няма какво да рекламират. Войникът дори няма право на пенсия или на други преференции, след като законът не му дава възможност да служи след навършване на 46 години. Вече не броим коя година по ред държавата държи базата за изчисляване на военните заплати на 380 лв.

Завършваме годината в очакване на доброволната служба. Есенните месеци трябваше да бъдат време на обществено обсъждане на законопроекта. Дори в един момент се появи новината, че 70 на сто от българите подкрепят връщането на наборната служба за попълване на оределите редици на армията. Намерилите място в програмата за управление на правителството доброволчески батальони все още нямат нормативна, а както става ясно от бюджета за 2019 г., и финансова основа. Големият проблем с осигуряването на резерва на Въоръжените сили също чака своето решение. Най-малкото е притеснително, че около 1,250 милиона българи се водят на военен отчет, а не можем да намерим 3000 резервисти. А наличният запас застарява застрашително.

Голямото очакване е с хоризонт 2024 г. Тогава по план трябва да стигнем 2 процента от БВП за отбрана. По всичко личи, че с тази задача ще се справим. Напоследък непрекъснато декларираме у нас и зад граница тази готовност. Въпросът е това да не стане заради самото увеличение на парите, т.е. да се покажем. И пак да няма достатъчно средства за армията и за хората с пагони. Например, както се говори, разходите за пенсиите на пенсионираните военнослужещи да минат в бюджета на Министерството на отбраната. Тогава можем да докладваме за предсрочно постигата цел. Но, на цената на какво?

Хубаво е съответните органи и институции да помислят върху всичко това. И защото зимата навлезе в силата си. Тогава хората, изпаднали в бедствие, очакват армията да им помогне. Тя е длъжна да се отзове, което и прави. И не само през зимата. Има наводнения, има пожари. Само през тази година, например, бяха изпълнени 75 мероприятия по неутрализиране на невзривени бойни припаси и бяха унищожени 455 бойни припаса от различен вид и калибър. Ако военните бяха казали, че не могат?

А през 2019 г.?

Очакванията са свързани с провеждането на Преглед на отбраната, който е част от планирания Стратегически преглед на сигурността и отбраната. Като резултат от него ще се разработи Програма за развитие на Въоръжените сили до 2032 г. и План за развитие на Въоръжените сили до 2026 г., които ще набележат основните направления при изграждане на необходимите ни отбранителни способности. Първо, разбира се, ще трябва да наваксаме пропуснатото.