Археология в сянката на ислямски тероризъм

Археология в сянката на ислямски тероризъм

Алжир е втората по изолираност страна в света след Северна Корея

Археологът трябва да посреща предизвикателствата

Юни 2008 г. Агенция Франс Прес. Алжир. В неделя бяха убити 13 души при двойна терористична атака в град Лахдария, разположен източно от столицата Алжир. Сред загиналите е 57-годишния инженер Пиер Новацки, френски гражданин, служител на френската строителна компания Razel. Двойната терористична атака е била насочена срещу това предприятие. Първата експлозия на терористите взривява колата на Пиер Новацки, докато напуска строителната площадка.

Терористичната атака е извършена с радиоуправляема бомба и при експлозията загива и алжирският шофьор. Вторият взрив избухва 30 минути по-късно, когато на мястото на трагедията пристигнаха спасители и охранители. Броят на жертвите е 11 души. Терористичната атака в неделя е петата терористична атака за последните пет дни. Всички атаки са извършени източно от столицата Алжир, на границата с региона Кабилия. В този регион са активни бойци, наричащи себе си организацията „Ал Кайда”. Миналия четвъртък в региона 6 войници от алжирската армия бяха убити, когато бомба избухна покрай военен конвой. В сряда бомба избухна близо до армейска казарма, убивайки двама души...

Четях с вълнение тези запазени в интернет съобщения точно преди заминаването си за Алжир на 23 май 2024 г. Както читателите знаят, през миналия месец заедно с Explorers Club Bulgaria проведохме там уникална експедиция, при която достигнахме сърцето на пустинята Сахара. Там, в района на платото Тасили н’Анджер, документирахме уникални рисунки, правени от хората преди няколко хиляди години. Но да се организира пътешествието дотам не бе никак лесно, защото днес това е втората по изолираност страна в света след Северна Корея. И за това има основания!

Обикновено започвам репортажите си за посетена от мен страна с древното й минало. Сега ще тръгна обратно от новата история, защото това е необходимо, за да се разбере сложното настояще на днешните алжирци. През ХVІІІ в. Алжир още се води територия на Османската империя, макар след 1710 г да е фактически независим от нея. Но през ХІХ в. Великите сили започват колониалното разделение на света и западната част на Северна Африка се пада на Франция.

Завоюването на Алжир въобще не върви по план и са необходими цели 17 години от 1830 до 1847 г., за окончателното покоряване на непокорните бербери. През 1848 г. страната най-сетне е покорена и обявена за френска територия, разделена на департаменти, начело с префекти и генерал-губернатор. През следващия век в най-плодородните алжирски земи край Средиземно море се заселват  голям брой колонисти от Франция и други европейски страни. Те получават статут на пълноправни френски граждани за разлика от местното мюсюлманско население.

Това предизвиква брожения и въстания, накарали френското правителство през септември 1959 г. да признае правото на алжирците на самоопределение. Този ход обаче е посрещнат враждебно от френските колонисти, които организират големи антиправителствени бунтове, за да спрат процеса на прехвърляне на политическа власт на тукашното население. Поради това местните жители създават Фронт за национално освобождение и започва борба за независимост, в която за три години загиват между 300 000 и милион души, главно цивилни.

На 18 март 1962 г. са сключени т. нар. Евиански споразумения, чрез които войната най-сетне е спряна и е проведен референдум. Алжир получава независимост, въпреки действията на френската нелегална военна организация OAS (Organisation armée secrète), опитваща се да организира масов терор в големите градове. Над милион европейци и техните местни поддръжници трябва да напуснат страната.

Още през 1965 г. в Алжир е извършен военен преврат и на власт идва Хуари Бумедиен, който провъзгласява курс към изграждане на социалистическа по същество, но прагматична по дух, икономическа и политическа система. През този период укрепват и се разширяват връзките между СССР и другите страни от Варшавския договор, включително с ръководената от Тодор Живков България. Следващите 25 години се превръщат в период на относителна стабилност за Алжир.

Паметникът на борбата срещу френското господство доминира над столицата Алжир.

След смъртта на Бумедиен започва борба за власт, довела до влошаване на живота и масови бунтове. Засилва се влиянието на ислямизма и в края на 80-те години на ХХ в. това прераства в открита гражданска война. След като през декември 1991 г. властта е взета от военните чрез преврат, т. нар. Ислямски спасителен фронт минава в нелегалност и започва терористични атаки срещу военно-полицейски сили и представители на елита. Връх е убийството на президента на страната Мохамед Будиаф през юни 1992 г.

Оттогава битката с ислямизма протича с променлив успех. През 90-те години военното ръководство ангажира широко населението с борба срещу екстремистите под формата на отряди за самоотбрана. На 27 април 1999 г. дългогодишният външен министър на страната, известният политик Абдел Азис Бутефлика, е избран за президент, който ще управлява Алжир през следващите 20 години. През 2004 г. той обявява частична амнистия, според която на бунтовниците се гарантира прошка, ако доброволно се предадат и разоръжат. Мнозина приемат предложението, но най-голямата ислямистка групировка, наброяващата около хиляда бойци „Салафитска група за проповядване и джихад”, отказва амнистията и официално се присъединява към международната терористична мрежа „Ал Кайда”. Лидерът Абу Мусаб Абдел Удуд обявява „дългосрочна война срещу Съединените щати и Запада”.

Именно така се стига до атентатите от 2008 г., насочени срещу армията и европейски компании. Малко по-късно Алжир попада във вихъра на т. нар. „Арабска пролет” и започва серия от протести и демонстрации срещу безработицата, лошото положение на младите хора и липсата на жилища. Важна роля тук изиграва и рязкото поскъпване на храните, което нанася жесток удар върху бедните алжирци.

През 2019 г. продължилото две десетилетия управление на Абдел Азис Бутефлика най-сетне приключва под силен обществен натиск. Неговите приемници започват серия от реформи, продължаващи и до днес. Днес президент на страната е Абделмаджид Тебун, който се опитва трескаво да реорганизира Алжир.

Ето това е политическата обстановка в страната, към която съм се запътил. Иначе е известно, че Алжир е най-голямата държава в Африка и десета по площ в света. Намира се край бреговете на Средиземно море и обхваща площ от 2381,7 хил. km². Въпреки че 80% от Алжир е пустинята Сахара, той също притежава зашеметяващи планини, гори, море и дори пълно с мастило езеро. През лятото въздухът се загрява до +50° C, а през зимата можете да се види дори сняг.

Алжир е уникална страна - родина на Ив Сен Лоран, но и на Зинедин Зидан. А също и място, където има невероятни археологически забележителности. Доскоро не можех да повярвам, че някога ще мога да видя невероятните фрески от Тасили н’Анджер и руините на римски градове като Тимгад и Джамила. Няма да крия, че се замислих доста преди да приема предложението на Explorers Club Bulgaria. Но един археолог трябва да посреща предизвикателствата. Не ми е за пръв път – бил съм в Румъния по време на преврата срещу Чаушеску, в Русия – при разпада на СССР, в Сърбия при атаките на НАТО. Такава ни е професията, но и радостта от откритията е невероятна. Така че – напред към Алжир!