Асос още помни стъпките на философа Аристотел

От храма на Атина Палада край Бехрамкале се открива невероятна морска панорама

Градът е посещаван и от първоапостол Павел, като важно място за разпространение на новата Христова вяра 

Античният театър побирал до 5000 зрители

Посещаваме Асос по време на фестивала „Културният път на Троя”, който се провежда през септември в турската област Чанаккале. Само за няколко дни имаме шанса да се потопим в богатите традиции и култура на съседната страна, да научим повече за изкуства, признати от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство като рисуването върху вода ебру и умението да изписваш миниатюри, за битката край Галиполи, която е сред причините Уинстън Чърчил меко казано да не е фен на Балканите, както и черешката на тортата – древната Троя и музеят към атракцията, в който можете да видите изключително интересни артефакти. И нe на последно място – разнообразната, вкусна и винаги криеща малки изненади турска кухня. Но всичко по реда си.

Асос, както е по-известен древният гръцки град, който се намира над съвременния Бехрамкале, впечатлява от пръв поглед. С мраморните си колони, устояли на вековете, изградени така, че да не бъдат повалени от земетресенията, типични за района, с гледката към отсрещния гръцки остров Лесбос, но и със знанието, че буквално ходим по стъпките на един от най-известните древногръцки философи – Аристотел, който след престоя си в Асос ще стане учител на един от най-известните покорители на света – Александър Македонски. И че всъщност се движим по дирите на първоапостол Павел, който също посещава Асос по време на една от мисиите си.

На територията на днешния Бехрамкале се е разхождал древногръцкия философ Аристотел.

Аристотел пристига в Асос през 4-ти век преди Христа, след като напуска Платоновата академия в Атина, приет е радушно от местния цар Хермий, като дори се жени за племенницата на владетеля (според друга версия осиновена дъщеря на царя) – Пития. Философът отваря собствена академия в града, в която заедно с група съмишленици и ученици прави наблюдения в областта на биологията и зоологията.

След като веднъж изкачите хълма до храма на Атина в Асос и видите синята панорама и гледката към древния театър в краката ви, разбирате много лесно защо древногръцкият философ решава да остане именно тук. Късметът на Аристотел обаче му изневерява, когато персите нападат града на Егейско море и убиват цар Хермий. Тогава философът е принуден да потърси убежище при Филип Македонски и да оформи характера, а оттам и съдбата на един от най-известните хора, живели някога на планетата – ученика си Александър Велики. Именно великият пълководец години по-късно прогонва персите от Асос. Градът остава под управлението на царете на Пергам, а по-късно става част и от Римската империя.

Асос бил ключово селище, тъй като именно в града се намирало единственото пристанище в околността и затова населеното място играело ключова роля за регион Троада – този, в който се намира и мистичната Троя.

Асос е основан около 1000 години преди Христа. През 530 година е построен и храмът на Атина в дорийски стил, чиито останки и извисяващи се колони впечатляват туристите и днес. Шест от всички 38 колони, които придържали храма, са оцелели, за да им се наслаждават съвременниците. Повече от капителите са издържали проверката на времето и именно от тях археолозите съдят за оригиналната архитектура на храма.

Западно от акропола се намира добре запазената градска стена и главната порта с кули, извисяващи се на 14 метра височина. Древен павиран път води на североизток през портата до руините на голям гимназион (място, на което са тренирали атлетите), агора (главният площад на града) и булевтерион (сграда, в които се провеждат обществените заседания) от 2 век преди Христа. В краката на туристите остава древният театър, който е побирал 5000 зрители, което говори и че самият Асос не е бил никак малък за времето си. По пътя край морето бил кварталът с ханове, пансиони и заведения за хранене, както и домовете на хората, които ги притежавали.

Асос бил изключително популярен като място, в което се произвеждат саркофази. Самото име на древните каменни гробове буквално означава „онзи, който разяжда плътта“. Считало се, че химическия състав на скалите край Асос бил много подходящ за тази цел, затова и саркофазите от града били много ценени.

От местните можете да си купите билки, ръчно направени сувенири, сапуни с ароматни масла, както и плетени шалове или тъкани килими.

Днес едва ли туристите щи си купят като сувенир саркофаг от Берхамкале, но за сметка на това могат да си напазаруват най-различни планински билки, включително и диви чубрица и мента, да купят за подарък от местните сапуни, направени на основата на зехтин с най-различни аромати или пък да се сдобият с ръчно тъкан килим, ръчно направени бижута или просто най-обикновен магнит. Не е за пропускане и местният сироп от черници.

В историческия музей се съхраняват златни накити и декорирани саркофази

Митичната Троя оживява пред очите ви край Чанаккале

Конят от холивудския блокбастър е любимо място за снимки на туристите

Троянският кон в центъра на Чанаккале е подарен на града от холивудската продукция „Троя“.

Безспорно най-любимото място за снимки на туристите в турския град Чанаккале е пред огромния „троянски кон“, който обаче няма никаква историческа стойност, а е подарен на града от създателите на холивудската продукция „Троя“. Мечтателките обаче и днес примрежват поглед, докато се увековечават пред атракцията, представяйки си Брад Пит в ролята на Ахил.

Реално обаче за всеки ценител на историята много по-интересно е да посети самата Троя или поне останките от поредицата градове, носещи това име, както и историческия музей в близост до древния град, в който се пазят най-интересните намерени артефакти в истинската Троя – изкусно изработени златни накити, каменни саркофази с невероятна украса, глинени съдове със соларни символи (свастики), крайпътни камъни.

От величието на древна Троя днес са останали основно крепостни стени и остатъци от храмове.

Първоначално Троя бил изграден на брега на морския бряг, но с вековете водите му се отдръпнали, както и на други исторически места и в момента Троя или Илион, както го нарича древногръцкият поет Омир в епоса си „Илиада“, се намира на близо 7 километра от морето. Градът е част от световното културно наследство, защитено от ЮНЕСКО, а за да го посетите трябва да изминете около 35 км от съвременния град Чанаккале.

Всъщност Троя от епоса на Омир е само един от деветте градове, които са изниквали и са се сменяли един друг през вековете на това място. Слоевете, разкрити от археолозите, са от периода 3000 г. преди Христа до 1300 г. след нея, а градовете носят имената от 1 до 9. Реално омировата Троя е само на един от богатите исторически слоеве.

Сред най-интересните спирки от обиколката из различните слоеве и градове Троя е първата, най-старата. В нея местните живеели в жилища, прилични на огромен пчелен кошер, чиито отвор бил на тавана, за да могат да се защитят от врагове и диви животни, като просто приберат стълбата, по която се изкачвали да влязат вътре и оставят по този начин дома си почти непревземаем.

По-голяма част от златните съкровища на Троя са откраднати, но и днес в историческия музей към атракцията, можете да се насладите на майсторски изработени златни венци и накити.

Доказателства, намерени от археолозите наистина говорят, че омировата Троя е била обсадена от неприятелски войски. Дали причината за разразилата се война наистина е била в хубавата Елена – съпругата на царя на Спарта Менелай, избрала красивият воин Парис пред законния си благоверен, историята мълчи. Според археолозите много по-вероятно е обсадата да е била, за да ограбят нашествениците богатия древен град, който трупа несметни съкровища заради геостратегическото си положение и факта, че буквално владее Дарданелите. Неслучайно градът носи името Троя - „от вятъра“, защото именно вятъра, който носи корабите с най-различни товари към местното пристанище е причина за богатството на древното населено място. Именно по времето на цар Приам градът е достигнал своя разцвет, разпростирал се е на площ от 200 000 кв. м, а дебелите му крепостни стени, които го защитавали, били с височина от 9 метра.

За съжаление, по-голяма част от златните съкровища, намерени на територията на Троя са изнесени незаконно от страната, като по стечение на исторически обстоятелства днес се пазят в музея „Пушкин“ в руската столица Москва. 
В историческия музей на Троя обаче можете да се насладите на други майсторски изработени златни накити, намерени на територията на древните селища. С работата си древните майстори имитирали съвършенството на природата, правейки златни венци от дъбови листа и жълъди.

В музей можете да видите още крайпътни камъни, които отброявали разстоянията между древните полиси, изработени като фигури на мъже, жени и богове, глинени съдове, украсени с едни от най-старите намирани соларни символи (свастики), скулптури на музиканти, шишенца за събиране на сълзи, които се пълнели от опечалените по време на погребения, саркофаг с персийски бойни сцени, както и такъв, разказващ част от историята на Троянската война, статуи на Афродита и Кибела, фризове от храма на Атина в Асос.

Най-често се изобразяват цветя и орнаменти

Ебру – изкуството на рисуване върху вода

Използва се волска жлъчка

Древното изкуство за рисуване върху вода имаха късмета да наблюдават гостите на фестивала „Културният път на Троя”, който се проведе в Чанаккале, Турция. Майсторът на четката Гарип Ай показа с помощта на видеостена, на която се прожектираше работата му,  как за минути с няколко движения и пръски изпод ръцете му изникват истински шедьоври.

Древното изкуство за рисуване върху вода е под егидата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

Ебру е едно от изкуствата, признати от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Техниката на направата на картини чрез ебру е изключително интересна за наблюдение. Върху съд с вода рисуващият капва с деликатни движения на четката пръски с естествени маслени бои, като буквално има право на един опит да изрисува това, което се крие в главата му. Цветовете преливат, рисунките се променят, а крайната картина се „отпечатва“ върху лист хартия или плат. Традиционно картините се използвали за украса на книги, но днес турски майстори им вдъхват нов живот. Тайната на боите всъщност е добавената волска жлъчка, която запечатва цветовете.

Гарип Ай показва как се рисува върху вода по време на фестивала „Културният път на Троя“ в Чанаккале.

За да се научат художниците да работят по техниката ебру са необходими минимум няколко години. Най-често използваните цветове при рисуване с ебру са светло зелено, червено, синьо, оранжево, розово и лилаво. Обичайно се рисуват цветя, листа и различни орнаменти, но съвременните творци предизвикват традицията, измисляйки и свои собствени сюжети, включително и копия на известни картини като „Звездна нощ“ на Ван Гог например.

Миниатюрите украсявали историите в книгите, а изкуството днес също е защитено от ЮНЕСКО.

Сред другите изкуства, на които посетителите на фестивала се насладиха, бяха майсторска калиграфия, отново основно използвана за украсата на книги, както и изкуството на миниатюрата, отново защитено от ЮНЕСКО, чрез което са се илюстрират историите, разказани в творбите. По време на османската епоха  изкуството на миниатюрата се наричало още „накиш“. Имало най-различни училища, всяко със собствена, разпознаваема школа на изрисуване на миниатюрите. През 19-ти век изкуството завоюва и нови територии, а миниатюри освен в книги се рисуват и върху стени, дървени предмети, керемиди и кожа.