Трудно се отстранява кандидат, който вече е спечелил убедително първичните избори
Има една аксиома в политиката. Научава се обикновено по трудния начин - като се сблъскаш с последствията. Гласи, че когато атакуваш или отнемеш нещо от политическия опонент по неморален, незаконен или безпринципен начин, това рано или късно ще те застигне като бумеранг.
През 2019 г. - 2020 г. елитите и медийните магнати, свързани с Демократическата партия отнеха изборната победа на Доналд Тръмп с безпринципни и нечестни средства, с цензура, с насъскване и глорифициране на екстремистки групировки като „Антифа“ и Black Lives Matter, които с погроми, терор и насилие да създават атмосфера на страх и хаос, и накрая - с незапомнена злоупотреба с архаичните избирателни закони в някои от щатите „бойни полета“, от които зависеше изходът от изборите. След това издевателстваха системно над него, преминавайки често не само законовите, но и моралните граници в опитите си да го унижават и смачкат. Но дойде време, когато бумерангът се върна.
На фона на гигантското презареждане на „доктрината „Тръмп“, за което пиша още от излизането на Тръмп от Белия дом през 2021 г., Демократическата партия навлезе в най-голямата си криза. Много по-дълбока от прословутите протести на националната конференция на демократите през 1968 г. в Чикаго, когато крайнолевите крила и групировки, които традиционно гравитират около партията, превърнаха Чикаго в истинско полесражение. Президентската номинация оплете Демократическата партия в юридически и политически лабиринт без добър изход. Изглеждат слаби, разделени, объркани и неспособни да излъчат силно послание към избирателите. Какво се случва?
Действащият президент Джо Байдън и вицепрезидентът Камала Харис спечелиха вътрешните първични избори за номинацията. Участваха малко повече от 16 милиона гласоподаватели, а Байдън-Харис спечелиха с 89,09 процента, т. е. малко повече от 14 милиона гласа. Тази силна демократична легитимация Джо Байдън получи, докато очевидно беше в същото състояние, в което е сега - неуверен, с изневеряваща памет, на моменти неадекватен. През цялото това време донори, медийни кръгове и публични фигури, които гравитират около Демократическата партия, мълчаха и го подкрепяха. Трябва да се признае, разбира се, че езиците им бяха вързани и от неписаната традиция в американската политическа система да не се оспорва желанието на действащия президент за втори мандат. Минаха първичните избори и Байдън се изправи в първи дебат срещу Тръмп, където съвсем очаквано, поне за трезвомислещите наблюдатели, той се представи катастрофално. И партийната върхушка сякаш осъзна какви ги е забъркала.
На тази основа се отприщи ожесточена вътрешна война, в която екипът на Байдън разчита повече на низовите електорални структури и лидери на мнение сред афроамериканците и латиносите, които бранят своя вот в първичните избори и обвиняват в подмяна на вота основните донори и мастити партийни фигури от ранга на Нанси Пелоси и лидера на демократическото мнозинство в Сената, Чък Шумър, и президента Обама, за които се твърди, че неофициално са призовали Байдън да се оттегли. Трудно се отстранява кандидат, който вече е спечелил убедително първичните избори. За да засилят психологическия натиск върху Байдън, водещи медии, близки до демократите, като Axios и New York Times, тиражираха непотвърдени слухове, че той щял да се оттегли от надпреварата през уикенда. Засега обаче Байдън не дава такива сигнали.
Ако продължи да упорства, противниците му разполагат и с „ядрена опция“ - да го обявят за ментално непригоден. Това обаче изисква две неща - безспорно медицинско заключение и незабавна оставка като президент на САЩ. И би било огромно унижение за Демократическата партия, включително самопризнание, че изминалите четири години са провал. Освен това, как се обяснява, че преди броени седмици повече от 14 милиона партийни активисти са номинирали ментално непригоден кандидат? Всичко това прави „ядрената опция“ нереалистична. Остава натискът върху Байдън да се оттегли доброволно. Ако това стане в крайна сметка, ето какви са процедурните възможности за издигане на нова кандидатура.
Развитието на процедурата зависи в голяма степен от това дали той изрично ще посочи наследник на номинацията. При условие че посочи наследник, ще трябва спешно да се организират мини-първични избори в дните преди националната конференция на 19-20 август. Това може да стане чрез серия от общински събрания, публични форуми и дебати, на които избирателите и делегатите на конференцията да се запознаят с приемника на номинацията. На самата национална конференция делегатите ще бъдат морално-политически, но не и юридически, задължени да подкрепят посочения заместник.
При другия вариант, ако Байдън не посочи приемник, тогава въпросът ще се реши директно на конференцията. Тогава възможностите са две. Първата е т. нар. „открита конференция“, при която делегатите са свободни да гласуват за когото пожелаят и номинациите се издигат по време на конференцията. Втората е т. нар. „предварително договорена конференция“. При нея вотът на делегатите от отделните щати се договаря предварително на местно ниво и това често води до трудно постигане на мнозинство и множество гласувания на националната конференция. Такава е била процедурата до средата на 1970-те години, след което се преминава към сегашната система, при която делегатите са ангажирани с кандидата, който е спечелил първичните избори в техния щат.
Ако все пак Байдън не се откаже, има и хипотеза за т. нар. „оспорвана конференция“. Така в американската политическа практика се обозначава конференцията, при която на кандидата, спечелил първичните избори, се противопоставя опозиционен кандидат. Това обаче е малко вероятна хипотеза, защото за делегатите, които „предадат“ кандидатурата на избрания от първичния вот, това е огромен политически риск, който поставя под въпрос тяхното политическо бъдеще.
Драмата за демократите е още по-голява и поради това, че кризата с номинацията се струпва в края на един противоречив мандат, в който САЩ изглеждаха слаби както икономически, така и на международната арена. И най-важното - допуснаха руската агресия срещу Украйна по същия начин, както по времето на Барак Обама допуснаха Путин да окупира Крим, Германия да става все по-зависима от руския газ, и не предоставяха военна помощ за Украйна, която вече се намираше под пряка руска заплаха. За разлика от мандата на Доналд Тръмп, когато икономиката на САЩ вървеше нагоре, диктаторът Путин не смееше да надига глава, руските съюзници - ислямистите в Иран, понесоха тежък удар с ликвидирането на ген. Касим Сюлеймани по лична заповед на Тръмп; американският натиск да се сложи край на „Северен поток“ и зависимостта от руския газ рязко се засили, а на Украйна бяха предоставени оръжията, които после се оказаха спасителни при първоначалния щурм на руските агресори към Киев по времето на Джо Байдън.
Въобще, в следващите дни и седмици лабиринтът, в който се вкараха Джо Байдън и Демократическата партия на САЩ, ще става все по-объркан. Само събитие от типа „черен лебед“ може да ги измъкне. И всичко това, на фона на мобилизацията, оптимизма и енергията, които струят от кампанията на непоклатимия Доналд Тръмп.
Труд
