Балансирането не е решение, а предателство

Румен Радев се дистанцира от „семплия“ електорат, за да се хареса на протестърите

Тревожно е, че с всеки следващ български парламент расте и броят на депутатите, обслужващи криминални групировки

Първата половина на 2017 година затвърди тенденцията, че България бавно и уверено се свлича в „гетото“ на страните от Европейския съюз. Това става на фона на генералната криза в САЩ и западния свят като цяло. Финансовите еквилибристики и шумотевицата, че сме европейски отличници по отношение на нашия дълг в сравнение със „затъналите“ до шия страни от Евросъюза, така наречените „прасета“ PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания), по никакъв начин не убеждават обикновените българи, че животът им става все по-добър. Ако „успехите“ имаха реални измерения, то България щеше да е наводнена от португалски, италиански, гръцки и испански гастарбайтери. Истерията, че съдебната ни система трябва да се реформира продължава с пълна пара. Външни фактори ни оказват натиск, за да изхвърлят старите магистрати и да поставят на тяхно място свои хора, най-често от поддържаните от чужбина НПО-та. Това е основната причина да има яростна съпротива срещу закона, който би трябвало да премахне външното финансиране на въпросните браншови организации. След 27 години непрестанни „реформи“ във всички институции се докарахме до плачевно състояние. Българските институции нямат нужда от непрестанни реформи. Те имат нужда да се изпълнят със съдържание. А това няма как да стане, тъй като административният капацитет на страната ни като цяло е под критичния минимум. Освен това е разхвърлян по партиен признак.

Депутатският корпус в парламента показва, че парламентарните избори са надпревара между олигархични кръгове, а не между партии. Политическата принадлежност на българския депутат е доста често номинална. Почти всички „народни“ представители, попаднали в НС с преференциален вот, са доверени лица на определени корпоративни лобита. Затова депутатският корпус има едно второ разделение – формиране на депутатски групи, съставени от кадри на различните политически партии, но принадлежащи на този или онзи олигарх. Тревожно е, че с всеки следващ български парламент расте и броят на депутатите, обслужващи криминални групировки. Вече са известни в медиите и техните имена. В тази ситуация, която има двоен прочит, трудно може да се направи разлика между кадрите на управляващите и опозицията. С известни изключения в НС цари трогателна агресивна неграмотност.

Изпълнителната власт също не показва добра кондиция. Като всеки продукт и правителството „Борисов-3“ започва да се износва. Премиерът се опитва да реагира като държавник в критични вътрешнополитически и външнополитически ситуации, но най-често няма необходимата смелост и патриотичното му желание се превръща в екстравагантна риторика, след която липсват конкретни действия. Това особено се отнася за безкрайната драма с газовите проекти, газовите хъбове и атомната енергетика. „Хитрата“ идея да направим частна АЕЦ ще ни излезе прекалено солена. Практиката показва, че частникът прибира само печалбата, а при авария държавата плаща.

Все по-трудно може да се говори за пълноценно функциониране на сектор сигурност в нашата страна. Служителите на силовите структури и армията са принудени да работят при унизителни условия. Професионалистите напускат, в това число и от специалните служби. Във външната политика отново имаме външен министър, който предизвиква иронични коментари със своята недостатъчна професионална подготовка, действия, риторика и ... облекло. Единствено върви „добре“ строителството на автомагистралите и някои инфраструктурни проекти, тъй като, както каза един вицепремиер в правителството на Бойко Борисов, ...от тях се краде най-много. При оформящата се негативна тенденция се увеличава вероятността отново да има предсрочни парламентарни избори.

Обновената президентска институция дойде натоварена с огромни очаквания. Румен Радев получи специален кредит на доверие от българските избиратели по три причини. Първа: вотът за него бе вот на всички, които бяха за него и тези, които бяха против управлението на ГЕРБ. Затова за Румен Радев гласуваха както леви така и десни избиратели. Втора причина: кандидатурата на Румен Радев бе издигната от БСП. Ако не го беше издигнал инициативен комитет, подкрепен от социалистическата партия, то той нямаше да бъде избран за президент. Трета причина: издигането на Цецка Цачева за кандидат-президент от ГЕРБ увеличи драстично шансовете му за победа. Тоест Бойко Борисов също подкрепи Румен Радев. Има и един важен детайл, който способства за избирането на Румен Радев за президент. През последните три години българското обществено мнение чувствително се промени. Ясно беше осмислена фалшивата риторика на „грантоедите“, и Румен Радев умело яхна вълната на новото говорене и мислене. Предизборната реч на Румен Радев на фона на безумията, които ръсеше Росен Плевнелиев, звучеше като фойерверк на разума. За съжаление президентската институция не успява да се превърне във втори властови център на базата на президентския авторитет, каквито надежди имаше. Полученото доверие на президентските избори започва бавно да чезне, поради ярък непрофесионализъм на екипа.

Защо? Румен Радев и неговият екип решиха, че ще се дистанцират от „семплия“ електорат, който ги дари с власт, за да могат да се харесат на протестърите и враговете си. Наричат изиграването „баланс“. Не, изиграването встрани не е баланс, а предателство. И предателството влече след себе си съответните негативи. Днес в президентската институция липсва присъствие на партията, която подкрепи Радев, с изключение на вицепрезидентът Йотова, която беше буквално натрапена на Радев и която е силно маргинализирана като значение от „личния“ екип на президента. Уникален случай! До този момент няма президент, който да се е дистанцирал радикално от политическата формация, която го е направила държавен глава. Това е фатална стратегическа грешка. Защото противниците на Румен Радев винаги ще си останат същите, а поддръжниците му постепенно ще се превръщат във врагове. Тенденция, която не води до нищо добро.