Балканизацията на световната икономика

САЩ имат много повече шансове да запазят водещата си роля в качеството на лидер на свободния свят, отколкото като конкурент на всички

Днес американската икономика е в състояние на пълна заетост и дори е пред прегряване

В политологията терминът балканизация означава и разпадане на определен международен политически субект на съставните си части, които, от своя страна, са в непрестанен конфликт и съревнование помежду си.

Това, което се случва в момента в световната икономика, е именно началото на балканизация. Тя се изразява в това, че функционирането на глобалната система от икономически взаимозависимости престава да се осъществява на институционализирана многостранна основа чрез структури, като Световната търговска организация, МВФ, Световната банка и т.н., а се трансформира в двустранни отношения на всеки срещу всеки. Очертава се разпад и на традиционните икономически, политически и военни съюзи.

Тъй като инициатор на процеса са САЩ, добре е да започнем анализа на тези радикални трансформации с мотивите на американската администрация да постави под съмнение традиционната си международна търговска и финансова политика.

Водещата идея на администрацията на президента Доналд Тръмп е, че стратегията на свободна търговия и свободно движение на капитали, т.нар. либерализъм, не е в интерес на САЩ и води до прехвърляне на производства и до загуба на работни места в посока не само към Китай, но и към Югоизточна Азия, Мексико и Европа. Втората последица на същия процес е нарастващият търговски дефицит и увеличаващият се външен държавен дълг на САЩ.

За да се преодолее всичко това, се предлага политика на протекционизъм, изразяваща се в налагането на вносни мита върху основните конкуренти на САЩ- Китай и ЕС, както и цялостно преразглеждане на търговските отношения в рамките на Северноамериканската зона за свободна търговия, търговските връзки с тихоокеанския регион и т.н.

В този нов свят САЩ нямат съюзници, а единствено противници и конкуренти, обстоятелство, многократно подчертавано от президента Тръмп.

Не е трудно да се види, че тази теза е несъстоятелна. Първо, днес американската икономика е в състояние на пълна заетост и дори, според някои икономисти, е в условия на прегряване, поради което е несериозно да се говори за загуба на работни места. При това, не става въпрос за временно състояние, а за процес на нарастване на заетостта, формирал се устойчиво от края на глобалната финансова криза насам. Разбира се, участието в международното разделение на труда си има особености.

САЩ се специализират в областта на високите технологии и печелят в огромни размери от това. Същевременно обаче, заетостта в други традиционни сектори не може да не страда. Това неизбежно създава социални и регионални напрежения. Според стандартната икономическа теория при подобни неизбежни последици от международната специализация, решението е в компенсирането на губещите за сметка на печелещите от международното разделение на труда.

Що се отнася до търговския дефицит, то митата и конкурентоспособността не са от съществено значение. От макроикономическа гледна точка, една държава може да реализира търговски дефицит само и единствено, ако има превишение на инвестициите над вътрешните спестявания. Това, от своя страна, зависи в решаваща степен от провежданата фискална и монетарна, включително валутно-курсова политика. Следователно, опитите проблемите с външноикономическите дисбаланси да бъдат преодолени по линията на протекционизма означават просто, че се търсят външни врагове за решаване на вътрешни проблеми.

В частност, вместо да повиши данъците върху високите доходи и да намали бюджетния дефицит, което неминуемо би подобрило и търговския баланс, администрацията на Тръмп направи точно обратното, като хвърли вината за последвалите рекордни търговски пасиви върху външноикономическите партньори на САЩ, а също и върху монетарната политика на Федералната резервна система, която се обвинява за покачването на лихвите и поскъпването на американския долар.

Прибягването към политика на затваряне и протекционизъм не е прецедент в икономическата история на САЩ. В частност, през 30-те години, в периода на Великата депресия, в САЩ е приет законът Смут-Холи, предвиждащ рязко повишаване на вносните мита. Британската и френската колониални империи отговорят със същото. Настъпва период на двустранно регулиране и балансиране на търговията и плащанията в рамките на т.нар. клирингова система.

При двустранно балансиране на стокообмена обаче, международната търговия се съкращава до възможностите на по-слабия партньор. Този ефект, заедно с високите мита, води до свиване на международния обмен и глобален икономически спад. Световната икономика се възстановява едва след Втората световна война и след изграждането на многостранните Бретън-Уудски институции.

Съмнително е, че билатерализацията може да реши проблемите на САЩ и останалия свят. Както и през 30-те години, САЩ ще се сблъскат с контрамерките на останалите държави. Освен това, очертаващото се икономическо съревнование между Китай и САЩ не може да бъде решено на двустранна основа. САЩ имат много повече шансове за запазят своята водеща роля в качеството си лидер на свободния свят, отколкото като конкурент на всички. В частност, такава беше икономическата стратегия на президента Обама. От една страна, предишната администрация се стремеше постепенно да намали фискалния дефицит при стимулираща монетарна политика, с крайна цел свиване на търговския дисбаланс и овладяване на външния дълг.

От друга, във външноикономически план САЩ залагаха на изграждането на система от споразумения за свободна търговия, не включващи Китай, които да позволят неутрализиране на икономическата експанзия на Поднебесната империя. Тази политика работеше достатъчно добре, при което е напълно неясно какво налагаше нейното торпилиране.

Преминаването към двустранно регулиране на търговско-финансовите отношения крие огромни рискове. Те са свързани с опасността от намаляване на международния стокообмен, търговски войни и икономически спад. Възможен е тежък срив на международните капиталови пазари. Ще бъдат засегнати негативно процесите на регионална икономическа интеграция, в т.ч. Европейския съюз. Последиците от балканизацията на световната икономика са толкова опасни и очевидни, че вероятността здравият разум все пак да вземе връх, все още не е малка...

Потвърждение на този извод е последната среща между президента Тръмп и председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. Независимо от агресивната анти-ЕС реторика на американския президент преди срещата, двустранните преговори завършиха неочаквано позитивно и със сериозен успех за европейската позиция. Беше избегнато увеличаването на митата върху автомобилната промишленост, очерта се курс към постигане на нулево облагане на останалите промишлени сектори, намаляване на нетарифните ограничения, субсидиите и т.н. Европа се ангажира да подкрепи САЩ в конфликта с Китай и Русия, поемайки ангажимент да увеличи вноса на соя и американски втечнен газ. Прави впечатление, че двете страни вече разглеждат себе си като съюзници, а не като врагове.

Предложенията на САЩ за либерализиране на търговията с ЕС представляват по същество връщане към стратегията на Обама за изграждане на трансатлантическа зона за свободна търговия, първоначално анатемосана от Тръмп. Предвид официалните прогнози на МВФ, че търговските войни ще доведат до огромни загуби за световната икономика, изразяващи се в стотици милиарди долари, като САЩ са особено уязвими, вероятно ще бъдем свидетели на постепенно връщане към многостранни преговори за преодоляване на проблемите в областта на международната търговия и финанси.