Безвъзвратно изгубено поколение

Младежката безработица в ЕС за година нараства от 2,8 млн. до 4,8 млн. души

Колко места и длъжности могат да бъдат запълнени с интервюта онлайн?

Няколко месеца, след като удари световната финансова криза през септември 2008 г., Европейската комисия, а впоследствие и мнозинството от икономисти и социолози по света, предупредиха, че един от най-сериозните ефекти от катаклизма, ще бъде изпитан от младите хора от т. нар. „изгубено поколение“. Първо в краткосрочен и несъмнено в трайно дългосрочен план. Ситуацията, в която пандемията от COVID-19 поставя младите днес, е пъти по-тежка откъм перспективи, отколкото преди 12 години. Макар и като декор да изглежда почти по същия начин.

Намираш се на конкретен етап от завършване или продължаване на образованието си – средно или висше, имаш планове за изучаване или реализация в конкретна наука или област, и мечтите ти са буквално разбити от суровата действителност – масови съкращения, икономическа депресия, никакви шансове или реални перспективи. Хващаш се с каквото намериш – без значение дали е по квалификация или не. И дипломиран висшист свиква да носи тежко. Така или иначе, ако не си работил нищо преди това, дори на трудовата борса нямаш шанс. Ако си млад експерт или новоназначен също си първи на рендето. В оптималния вариант родителите могат да те издържат някакво време докато търсиш работа – ако един или и двамата не са били съкратени в резултат на кризата. И това продължи от 2009 г. до средата на следващото десетилетие. Което пък кулминира с пандемията от 2020 г. 

И ако у нас по една или друга причина ефектите от световната финансова криза от 2008 г. хем удариха със закъснение, хем не бяха толкова крайно осезаеми върху младите българи, както в съседна Гърция, примерно, където през 2013 г. младежката безработица надхвърляше 60 %, условията които им задава „суровата действителност“ сега, са откровено страшни. Локално и глобално. И без на никой от  „експертите“ от всякакво естество у нас видимо да му пука. Но пък хрантутим с парите на данъкоплатеца вехти „естрадни“ моржове, които нова песен не са писали този век, защото у нас млади таланти явно няма. Или няма кой да им представлява интересите за сметка на преждеспоменатите изкопаеми. Но по втория въпрос по-задълбочено следващ път. 

В своя доклад от края на 2020 г., публикуван в специализираното издание за европейски икономически анализи „Интерикономикс“, Йохан Бахлер от австрийския университет „Йоханес Кеплер“ и Денис Тамесбергер от Камарата на труда в Линц посочват, че на базата на елементарни математически изчисления, основани на икономическите резултати в ЕС след първата година от пандемията и ефекта на ограничителните мерки върху отделните сектори, младежката безработица в Блока за годината ще отбележи ръст от 2,8 млн. до 4,8 млн. души. Според техния математически модел, ако в България през 2019 г. е била 8,9 %, до края на годината трябва да е нараснала до 20,5 % - или всеки пети млад българин между 18 и 25-годишна възраст. Според официални данни на Европейската комисия през януари 2021 г. общият брой на безработни (търсещи работа) млади хора на територията на съюза е 2,929 млн., от които 2,356 млн. в Еврозоната. Данните на ЕК отчитат изрично, че подадената от България информация се отнася само до четвърто тримесечие на предходната година.

С всички черни краски дотук има разбира се и светлина в края тунела и за щастие не е приближаващият влак. 
Във внушителния многогодишен бюджет на ЕС от 1,8 трлн. евро, който бе одобрен в края на декември 2020 г., за стимулиране на икономическото възстановяване на ЕС след последиците от пандемията от COVID-19, изрично се споменават мерки за справяне с младежката безработица, включително посредством плановете за „зелена“ и „дигитална“ Европа. Планът на Европейската комисия „Подкрепа за младежката заетост: мост към работни места за следващото поколение“, част от общата многогодишна финансова рамка, който бе представен още през юли 2020 г. има бюджет в размер на 22 млрд. евро. За справка, когато през 2013 г. ЕС се светна, че има проблем с младежката безработица, разглежданата от Съвета сума тогава бе в размер на 6 млрд. евро. Но да не гледаме назад и да бъдем реалисти – добри дни така или иначе няма да има скоро. От каквато и да е гледна точка.

С което се връщаме към реалността, в която живеят най-стигматизираните и забравени членове на обществото по време на пандемия от коронавирус, както се оказа – младите хора до 18-годишна възраст, защото не са под висок риск от заразяване и като цяло възрастовата група до 25, която обхващат европейските данни. 

Да започнем с младите специалисти и да вървим назад – за да е по-пълноценно усещането за ужаса – най-вече от психологическа гледа точка - за тези които преживяват това. Да вземем икономическите последствия от финансовата криза от 2008 г. които споменахме по-рано, да ги надградим в условията на COVID-19 и да добавим родната действителност, хаос и откровено цялостно безотговорно отношение от страна на властите.

Младите българи, които успяха да завършат университет през 2020 г., преминаха през несравними изпитни процеси, за да се озоват в очакване на „Годо“. Последното да не се приема буквално, но рискът е вече там. Път навън няма и не се знае докога. И това у нас. За онези млади българи, които са „там“ – напът насам или не - всички инвестирани пари, време и усилия, изглеждат затрити завинаги. Надеждата, че „кошмарът“ ще се окаже временен, загина – пандемията движи световната икономика, а колко места и длъжности могат да бъдат запълнени с интервюта онлайн?!

И назад към по-младите. 

Както „Труд“ писа на 11 февруари тази година, проучване на германския Университетски център за ефекта на пандемията върху душевното здраве на децата между 7 и 17 годишна възраст показа, че една трета от тях страдат от депресия заради локдауните и органичителните мерки, които ги затварят по домовете им и ги лишават от социални контакти. Наблюдението на германските учени бе потвърдено и от психолози от други европейски държави. Проверка на „Труд“ установи, че у нас няма пълномащабни изследвания как се отразяват ограничителните мерки и дистанционното учене върху българските деца, но според родни психолози има вече видими ефекти от изолацията, свързани с видимо увеличаване на агресивността в поведението на децата. 
Добавете върху всичко това напрежението, което изпитват несъмнено голяма част от тях у дома, счупената и отпреди пандемията образователна система, безумното извеждане и вкарване на учениците като добитък в училище в необясними схеми през седмици, липсата на какъвто и да е обществен дебат за рисковете пред бъдещето на нацията и... Но така де, избори идват, кой знае?!