Борбата за шеф на ООН се ожесточава

Миналата седмица Организацията на обединените нации проведе пореден тур на предварителни избори, за да определи кандидатите за следващ генерален секретар. Когато държавите членки, след много лобиране и жонглиране, достигнат до конкретни решения, тогава Съветът за сигурност избира победителя. Както вече сме писали по въпроса, отчетливо предимство ще има кандидатът, който е жена, и от Източна Европа. САЩ подкрепят първия параметър, Москва - втория. След четири предварителни гласувания последните месеци четирима кандидати водят в надпреварата: Антонио Гутереш от Португалия, външният министър на Словакия Мирослав Лайчак, Вук Йеремич от Сърбия и Ирина Бокова от България.

Антонио Гутереш неколкократно беше посочван като водещия кандидат. Той разполага с широка подкрепа от страна на Съвета за сигурност. За съжаление двамата най-големи играчи не го харесват. Руснаците най-вероятно ще му наложат вето, защото настояват на източноевропеец като част от ротационния принцип (б. р. - на териториален признак) и имат слабост към региона. Така че няма да има Гутереш от тази страна. Освен това е и мъж. Така че пропада подкрепата за него и от страна на западните, профеминизирани играчи.

Нека все пак припомня на читателите постоянната критика, която тази колонка отправя към руснаците. И не се чувствам задължен на Путин. Може би съм един от най-младите живи критици, с акцент върху живи, които следят събитията (б. р. - в Русия) от нашествието в Грузия през лятото на 2008 г. насам, което отразявах за „Уолстрийт Джърнал“. Съавторствах на книга, която обвиняваше него и китайците в стратегическа вреда (б. р. - в глобално отношение). Но реалният свят диктува някои дадености: ООН функционира по определен начин и руснаците имат право на вето. И ще го използват срещу Гутереш. На мен и вас може да не ни харесва, но да мечтаем няма да помогне. И ако аз знам това и вие също, със сигурност онези „извънредни и пълномощни“, които лансират тези идеи, със сигурност са в течение. Тогава защо въобще се занимаваме с тази история!?

Мирослав Лайчак и Вук Йеремич имат сходни проблеми, но от друг характер: Западът със сигурност ще им наложи вето. Няма начин Вашингтон да се съгласи да избере марионетки на Москва. Да вземем за пример словашкия кандидат. След като неговият министър-председател се срещна с Владимир Путин и се обяви за сваляне на санкциите на ЕС срещу Русия, Лайчак изведнъж се оказа от 10-о на второ място. Йеремич играе в същата игра: той е открито анти-НАТО, против независимостта на Косово и също така сръбски ултранационалист. Така че да забравим за тези двамата - свободният свят никога няма да ги подкрепи.

Най-възможният компромисен кандидат между Русия и САЩ изглежда действащият директор на ЮНЕСКО - Ирина Бокова. Официалният кандидат на България. Имайте го като едно наум, докато четете текста. В предишни материали съм защитавал Бокова като най-добрия възможен вариант; основано толкова колкото на нейните плюсове, колкото и на минусите на съперниците й - които не без основание могат да бъдат наречени по византийски изчерпателни. Което прави този въпрос толкова вълнуващ за проследяване: елементарната склонност към провал и лудостта на политическата суета. ООН подготвя ново предварително гласуване в края на месеца, което ни предизвиква да поразчистим отново блатото.

Що се отнася до Бокова, от положителна гледна точка: тя покрива изискванията (жена и от Източна

Европа), опитен дипломат е в качеството си на бивш външен министър на България. Ръководи ЮНЕСКО с видима отдаденост. Тя лансира съдебното преследване срещу злодеите, които разрушиха историческите храмове на Тимбукту. Този процес се води актуално в Хага и постигна историческия успех, като принуди лидер на джихадисти да се признае за виновен.

Ако до момента сте загубили връзката - не винете мен - така се случват нещата в Европа. Имали ли сте съмнения защо ЕС не успява да се противопостави на Путин или да предотврати „Брекзит“... вече знаете!

Така че играта се крепи върху баланса на вътрешнополитическите борби в самата Европа. Ако премиерът на България Бойко Борисов отстъпи пред Орбан и ЕНП и промени българската номинация от Бокова на Георгиева, ще пропусне единствения шанс на страната му да е световен лидер. И по този начин ще разруши собствената си кариера. Както заявиха бившият полски президент Александър Квашневски и бившият посланик на САЩ в България Бил Ричърдсън, Бокова е единственият шанс за България и Източна Европа да получат мястото на генерален секретар на ООН. Нито Берлин, нито Будапеща могат да променят тези факти, защото не са част от Съвета за сигурност и не могат да му влияят. От друга страна, ако Борисов устои на своите приятели от европейските консерватори, можем само да си представим политическата цена, която трябва да плати. Така или иначе това е единственият му шанс да запише името си в историята като български патриот, а не да бъде унижен от последната минута подмяна на кандидата, което ще е равнозначно на пълен провал. Предстои ни да видим коя ще е силата, която ще надделее върху европейските и световните въпроси.