Борис Джонсън - Парти-клоунът

“Искам да кажа че съжалявам. Разбирам и ще поправя нещата. Съжалявам за това, с което просто не успяхме да се справим и за начинът, по който се заехме с тази ситуация.” С тези думи министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън се защити в понеделник пред членовете на Камарата на общините в парламента в Лондон, след публикуването на доклада от официалното разследване на т. нар. “Партигейт”.

Скандалът тресе Острова вече седмици, след като медийни публикации, разкриха че държавни служители от кабинета на премиера Джонсън (воглаве с него) и негови министри, в периода май 2020 - април 2021 г., системно са нарушавали въведените във Великобритания ограничения за социални контакти, събирания, празненства и други заради разпространението на коронавируса. Разследването на Сю Грей категорично доказва провеждането на 16 (шестнадесет) такива “партита” в сградите на “Даунинг стрийт” 10 и Уайтхол (правителственият комплекс в Лондон). Докладът категорично постановява, съществуването на “проблематична култура” на най-високите нива на британското правителство, свързана с “рутинно неспазване и загърбване” на мерките, които Джонсън искаше от британците да се следват стриктно.

И след над 20 години политическа кариера практически състояща се основно от професионални, лични, вербални и други гафове много международни наблюдатели смятат, че този скандал, може в крайна сметка да коства рошавия политически скалп на министър-председателя. И то най-вече заради възмущението на британците. Защото хората, за които стоенето по опашки и спазването на реда в тях е подсъзнателен рефлекс, ако този който твърди, че идолът му в политиката е Уинстън Чърчил и във време на национална криза позволява на себе си и подчинените му да нарушават правилата, които налага на народа, в името на всеобщото оцеляване, има да дава много обяснения и вероятно една оставка.

Особено след разкритията, че полицията започва разследване на конкретните нарушения, сред които е празненство за рождения ден на Борис Джонсън през юни 2020 г., на което служителите на “Даунинг стрийт” 10 са записани да пеят песен, докато му връчват торта. Както и друг “купон”, седмици преди това, домакинстван лично от премиера, с уговорката “носете си пиенето” и в навечерието на погребението на принц Филип.

С което от традиционните “бури в чаша вода” в което обикновено се превръщат скандалите около Борис Джонсън, “чашата” буквално преля. Както посочва в коментар електронното издание на “Политико” да се опише с няколко думи нивото на възмущение в британското общество, изразено в седмици истерични първи страници на вестници с ехидни, подигравателни и откровени обидни прозвища за Джонсън, всекидневен спаринг между него, министрите му и опозицията в парламента и по телевизиите, административно разследване, завършило с горепосочения доклад на Сю Грей и успоредно течащо полицейско производство върху нарушенията на правилата за изолация от Скотланд Ярд... е повече от лесно. Ето!

Междувременно квотата на одобрение на министър-председателят на Великобритания се срина исторически, както и това към неговата Консервативна партия и както и да се развият нещата за него в следващите седмици, несъмнено на всеки е ясно, че “Борис ще трябва да си ходи”. В някакъв момент. Което той направи мигновено след обявяването на резултатите от вътрешното разследване и изслушването му в парламента, с бързо отскачане до Украйна. За морална подкрепа на Киев в потенциалния конфликт с Москва. За който Западът предимно в лицето на САЩ и Великобритания, през НАТО, предупреждава от месеци.

Защото когато нещата не вървят у дома, винаги можеш да започнеш да дрънчиш с оръжията някъде там. Което е валидно колкото за британския “парти-клоун” Борис Джонсън, толкова и за американския държавен глава Джо Байдън, чието одобрение у дома е също на незавидно ниски нива. Но не натам отиваме сега.

И да се върнем на злополучния герой - Александър Борис де Фефел Джонсън е роден в Ню Йорк на 19 юни 1964 г., където баща му, Стенли, работи за британското консулство. Произхожда от фамилия с шарено родословие, в която място намира прадядо му по бащина линия, османският журналист от черказки произход бей Али Кемал, министър на вътрешните работи към Великия везир на Османската империя след края на Първата световна война. По майчина линия предшествениците му се смятат за наследници на британския крал и дук на Хановер Джордж II. Джонсън завършва престижната частна английска гимназия “Итън” в началото на 1980-те, където и променя обръщението към себе си от първо към второ име - Борис.

Като депутат в парламента на Великобритания влиза от Оксфорд през 2001 г. и е преизбран през 2005 г. Три години по-късно Джонсън се кандидатира за кмет на Лондон и е преизбран през 2012 г., след като осигурява домакинството и провеждането на Летните олимпийски игри в града.

Борис Джонсън се завръща в парламентарната политика на Острова като депутат през 2015 г. През 2016 г. повежда кампанията на консерваторите за Брекзит, кулминирала с победата на референдума същата година. След като Дейвид Камерън подаде оставка през юни, новият лидер на торите Тереза Мей го назначи тогава за външен министър, преди той да поеме щафетата от нея през юли 2019 г.

“Рошавата” българска следа в британската история

На поста 14-ти министър-председател под управлението на кралица Елизабет II и 77-ми, и 78-ми откакто терминът е въведен в употреба в камарата на общините на парламента на Великобритания през ХVIII век (с първия титуляр над 20 години на поста). Джонсън е и първият ръководител на западна държава, който носи изконно българско име - Борис. На което познава произхода, гордее се откровено и изразява открито - както в последната си среща с български премиер, Борисов, през октомври 2019 г. в Брюксел.