Брюксел наблюдава мълчаливо кандидатите на френските избори

Самият Жан-Клод Юнкер обеща „да носи траур“, ако Марин льо Пен спечели на вота във Франция

Льо Пен ги ужасява, Макрон ги очарова, Фийон ги притеснява. Европейски ръководители, дипломати и чиновници в Брюксел наблюдават с чувство на несигурност президентската кампания във Франция, но избягват всякаква намеса.

Микрофонът работи: радиомълчание. В квартала на белгийската столица, където са съсредоточени европейските институции, никой не рискува „да се хвърли в национален дебат“, според израза на говорителя на Еврокомисията Маргаритис Шинас.

Не може да става и дума да се дава повод за действие на евроскептичните кандидати, които са мнозинство. Нито да се навреди на еврофилите.

Комисията си позволява единствено, главно чрез интернет сайта „декодерите на Европа“ да „установи“ своята истина, когато „има митове“ или „лъжи“, обяснява Шинас.

Но ето че от седмици повратите на френската кампания, нейните афери и сондажи държат европейските институции в напрежение. „Не спират да ми говорят за нея!“, въздъхва френски дипломат, пожелал анонимност.

„В началото имаше опасения, че е възможно Брекзит и Тръмп да бъдат последвани от избирането на (крайнодясната кандидатка Марин) Льо Пен във Франция“, добавя той. „Но изборите в Холандия“, в средата на март, където крайната десница най-накрая завърши на второ място, „успокоиха тези притеснения“.

Оттогава интересът на колегите му се е насочил към центриста Еманюел Макрон, който е най-проевропейски настроеният от 11-те кандидати и чието избиране „би могло да означава възстановяване на френско-германския мотор“. „Това доста ги очарова“, отбелязва той.

Кандидатът на движението „Напред!“ беше първият и един от малцината, които пътуваха до Брюксел в края на октомври, няколко дни преди официалното обявяване на кандидатурата си.

Той се показа заедно с еврокомисаря по конкуренцията Маргрете Вестагер - датчанката, която иска от „Епъл“ да върне 13 млрд. евро на Ирландия.

За сметка на това той не се срещна с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Но двамата „се видяха два пъти в Париж“, уточнява европейски източник.

Само Франсоа Фийон (кандидатът на републиканците) в средата на декември и социалистът Беноа Амон през март са имали тази чест. Да се чете: за комисията Макрон, Фийон и Амон са кандидати, „срещите с които са приемливи“.

Останалите, включително евродепутатите Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон, изобщо не са посещавали Брюксел в рамките на кампанията си.

„Ако има някой, който е реален и определен риск, това е Льо Пен“, която призовава за излизане от еврозоната и от ЕС след референдум, свидетелства източник от Съвета на ЕС - институция, която представлява 28-те страни членки. „Всички малко се страхуват от революцията“.

Кандидатката на Националния фронт, която понякога заема челно място в проучванията на общественото мнение за първия тур, дори успя да изкара комисията от резервираността й.

Първо чрез гласа на самия Жан-Клод Юнкер, който обеща „да носи траур“, ако тя спечели изборите, после чрез комисаря по икономическите въпроси Пиер Московиси - „да гласувате за Льо Пен означава да напуснете еврото (...) това е смъртна лудост“.

Критично настроен към Европейския съюз, кандидатът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, смятан в Брюксел за близък до управляващата в Гърция партия СИРИЗА, не предизвиква същите опасения. „Стига да е демократ и да не е напълно антиевропейски настроен, все някак ще работим с него“, резюмира източникът от Съвета на ЕС.

И остава случаят Франсоа Фийон. В европейските институции „гледат с добро око“ на програмата му, обобщава Шарл дьо Марсийи от фондация „Шуман“, но съдебните дела, които го засягат, доведоха до „възникване на въпроси относно френските политически нрави“.

Според източник от Европейската народна партия, която обединява десните партии в ЕС, някои депутати не само от други страни, а и от Франция, предпочитат Еманюел Макрон пред него.

Срещата на кандидата на „Напред!“ с германската канцлерка Ангела Меркел и изявлението на нейния влиятелен министър на финансите Волфганг Шойбле - „ако бях французин (...) вероятно щях да гласувам за Макрон“ - причиниха раздор сред тези евродепутати.

Според Шарл дьо Марсийи Фийон и Макрон „по-скоро си запазват благоразположението на Брюксел“, който ги смята за способни да проведат „реформите“, които да позволят на Франция да спазва постоянно строгите бюджетни критерии на ЕС.

Превод БТА