Бъдещето на света не е евроатлантическо

Най-голямата икономика в света през 2050 г. ще бъде на Китай, следван от САЩ и Индонезия, на четвърто място ще бъде единствената европейската страна Германия

Начело на света излиза икономиката на социализма с китайски характеристики

Аналитичният екип на Голдман Сакс, една от най-старите и една от двете най- големи инвестиционни банки в света, извършваща и аналитична и консултантска дейност за различни компании и правителства, публикува свой изследователски и прогнозен доклад за развитието на икономиките в света до 2075 г., който трябва да ориентира бизнесът какви са перспективите през следващия половин век и как на тази основа да взема успешни решения. Той е направен на основата на анализ на тенденциите на 104 най-важни икономики в света и е поредният от подобни доклади, които тя прави през последните десетилетия. Следва да се има предвид, че екипът на банката още преди две десетилетия използва компютърни модели за прогнозиране на финансовите пазари, които всекидневно са на разположение на нейните служители, за да вземат най-адекватни финансови решения. А днес се използва активно и изкуствен интелект в правенето на различни прогнози. В геоиконономическата прогноза на Голдман Сакс се установяват четири основни тенденции, които ще бъдат характерни за глобалната икономика през следващия половин век.

Първата е забавеният глобален растеж, свързан с ускореното намаляване на нарастването на населението и с това и на работната сила в света, паралелно с увеличаване на възрастното и неработещо население, нуждаешо се от все повече пенсионни и здравни разходи. Глобалният демографски растеж е намалял през последния половин век от 2 % годишно до 1 % годишно и глобалната работна сила пред следващите години ще намалява, което особено силно се вижда в евроатлантическия свят, където имаме най-голям недостиг на работна сила. За периода 2024-2029 г. следващите десет години се очаква средното нарастване на световната икономика да бъде 2.8 % годишно, а след това да намалее под 2 %.

Втората тенденция е значително по-ниският ръст на американската икономика в сравнение с тази на големите развиващи се държави и отслабване на ролята на американския долар в световната икономика.

Третата е намаляването на глобалното неравенство между региони и държави и увеличаване на неравенствата вътре в държавите, което се наблюдава през последните десетилетия. Това се превръща в основното предизвикателство към бъдещето на глобализацията, тъй като държавите ще се мъчат да спрат бягството на капитал, за да могат да преразпределят и намаляват неравенствата. Очаква се това да води до нарастваща възход на протекционизма и популизма, до тенденции на деглобализация, които вече се наблюдават все по-силно в различни страни.

Четвъртата е сближаването на икономиките на по-слабо развитите държави с тези на най-развитите, като водеща роля в това отношение ще имат азиатските държави. Независимо, че има световна тенденция на забавяне на растежа, то нарастването на реалния БВП в тези страни ще изпреварва този на евроатлантическия свят. Световни лидери на растежа ще бъдат Китай, Индия, Индонезия. Основната част от глобалния БВП ще се произвежда в Азия, която ще бъде икономическия мотор и  център на световното развитие, заместващ доминацията на евроатлантическия свят от последните два века. Китай изпревари САЩ по БВП по паритет на покупателната способност през 2014 г., а до 2034 г. се очаква да ги изпревари и по номинален БВП. Според Голдман Сакс най-голямата икономика в света през 2050 г. ще бъде на Китай, на второ място – на САЩ, на трето – Индонезия и на четвърто място ще бъде единствената европейската страна Германия.

През 2075 г. първите десет най-големи икономики, определящи бъдещето на света ще бъдат подредени по следния начин. Първите две най-големи ще бъдат съответно на Китай и след това на Индия, на следващите три места ще бъдат САЩ, Индонезия и Нигерия, а след тях ще се нареждат последователно Пакистан, Египет, Бразилия, Германия, Великобритания. Обърнете внимание – само три от тези икономики ще бъдат от евроатлантическия свят, а единствената икономика от ЕС, която успява да се класира поне на девето място по това време ще бъде тази на Германия. Седемте най-големи икономики няма да бъдат на страни от НАТО, нито от Европейския съюз, ще бъдат далеч от евроатлантическия свят.

Идва свят съвсем различен от този, който съществува от началото на развитието на капитализма. Съвсем различен от този, в който живяхме след края на държавния социализъм в СССР и Източна Европа. С викове „демокрация“ нашите политици прегърнаха ентусиазирано неолибералният капитализъм, обещавайки ни, че „времето е наше“ и лъжейки ни, че създават модел на развитие, който е „краят на историята“ – най-висшето състояние на човечество. Реално обаче светът тръгна в друга посока. Неолибералният капитализъм на евроатлантическия свят го доведе до изоставане в развитието и загуба на геоикономическата и геополитическа позиция, която имаше през последните векове. Начело на света излиза икономиката на социализма с китайски характеристики. Сред първите десет икономики в света ще бъдат азиатски и африкански икономики, които все повече ще задават моделите и посоката на световното развитие. Дано българските политици осъзнаят какво става и накъде върви светът, спрат да се държат като неоколониална администрация и предотвратят изчезването на страната ни, която те превърнаха в най-неравната, корумпираната, неграмотно управлявана и бедна държава в Европейския съюз с най-умиращата и изчезваща от картата на планетата нация в света.

Проф. Васил Проданов е член-кореспондент на БАН, професор, доктор на философските науки. Дългогодишен директор на Института за философски изследвания към БАН. В момента е преподавател в УНСС. Автор на 21 книги и стотици научни публикации в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни.