Депутатите от 46-ото Народно събрание ще трябва да решават ще се строи ли АЕЦ „Белене“ и каква е съдбата на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“
В Европейския съюз явно живеем в интересни времена. Вече не е достатъчна борбата с пандемията от коронавируса, но Европейската комисия представи на държавите-членки мащабната си програма за борба с измененията на климата. Вярно е, че трябва да се работи за изпълване със съдържание решенията на Парижкото споразумение за климата. Също така не може да се отрече, че амбициозната програма има своите цели, но и своите сериозни финансови измерения. Прави впечатление, че откакто светът се затвори с идеята по-бързо да преодолее коронавируса, европейските и националните институции с лекота хвърлят в публичното пространство суми в милиарди и трилиони, по-рядко в милиони.
Звучат убедително и даже красиво мотивите на Европейската комисия, че законодателните инструменти за постигане на целите, договорени в Европейския законодателен акт за климата и за коренно трансформиране на икономиката и обществото, са насочени „към изграждането на справедливо, екологосъобразно и проспериращо бъдеще“. Какво се крие зад тази красиво формулирана цел? Предвиждат се промени в областта на климата, енергетиката, селското стопанство, транспорта и данъчното облагане, ориентирани към намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Амбицията е до 2050 г Европа да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент в света и Европейският зелен пакт да се превърне в реалност.
Има ли възможности това са случи? Факт е, че през последните години т.нар. зелени партии, осъществявайки политики в защита на околната среда, бързо увеличават своите политически и финансови възможности. Техни представители устойчиво присъстват в европейския и националните парламенти на редица държави от западна и централна Европа. Освен това идеята за чиста природа е много привлекателна и увличаща.
Не трябва да се забравя обаче, че такива мащабни, с дългосрочна цел, програми имат и своята стратегия.
Няма как да се пренебрегне обстоятелството, че държавите-членки на Европейския съюз впечатляват със своята нееднородност, увеличаваща се с всеки ден. Задълбочаващата се инфлация и увеличаващото се социално напрежение едва ли могат да бъдат преодолени със законодателни мерки, насочени към преодоляване на климатичните промени. Освен това всяка от държавите има своите проблеми, произтичащи от конкретните предложения. Един от основните акценти за реформи е въвеждането на механизма за трансгранично въглеродно регулиране, което предвижда облагане (и събиране) на данъци върху стоките, внасяни в ЕС в зависимост от техния въглероден отпечатък. Този процес има и тепърва ще проявява висока социална цена, която ще трябва да платят държави като България или Полша.
Политиката е насочена към разширяване на възобновяемите източници на енергия, които няма как да надминат 15-20% от участието им в енергийния микс на европейската енергийна карта. Освен това вече убедително е доказано, че слънчевата и вятърната енергия не са устойчив източник.
Другият компенсаторен вариант в името на екологията са електромобилите, които постепенно ще изместят колите с бензин и дизел. Тук основният проблем е, че всяко ново нещо, което се предлага, е много по-скъпо и процентът на тези, които могат да се възползват от него, е много малък.
Предвижданото облагане с данъци на корабоплаването и въздухоплаването ще бъде поредният сериозен удар, който ще увеличи социалното разслоение и безработица.
Един от вариантите за баланс между новите предизвикателства, за които някои държави уклончиво не признават, са ядрените централи. Тук отново се наблюдават разнопосочни политики на държавите от Европейския съюз. Така например Германия и Белгия упорито отстояват и осъществяват идеята за закриване на ядрените централи, като вече десетилетия Берлин последователно осъществява това свое решение.
Интересен е подходът на Полша и на България в ядрената енергетика. Варшава е изградила своята стратегия, според която до 2033 г. Полша трябва да има своя първи ядрен реактор и да изгради поне още 5-6 след това, с които да компенсира закриването на въглищните мини. София заема познатата при форсмажорни обстоятелства позиция. Обичайното е да се чака някой отвън да даде решение. България, която е с богата история в ядрената енергетика и все още има необходимата експертиза, обичайно чака някой отвън да даде решение. С построяването на АЕЦ „Козлодуй“ през 1974 г. тя постепенно се превърна в енергиен лидер и износител на енергия в регионален план. Със затварянето на първите четири блока на атомната централа и с продължаващите вече четири десетилетия политически игри с изграждането на втората АЕЦ „Белене“ България продължава да доказва непоследователност, неустойчивост и зависимост.
Факт е, че през 2020 г. процедурата по изграждането на втората АЕЦ в България достигна почти до финала. Специалистите са убедени, че ако сега започне (или по-точно се продължи) изграждането й, ще са нужни около 8 години, за да бъде завършена. От декември 2020 г. с активната намеса на Вашингтон се актуализира проекта за изграждането на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. При посещението си в София помощник-държавният секретар в Бюрото по енергийни ресурси към Държавния департамент на САЩ Франсис Фанън ясно формулира американските интереси в българската енергетика – пълно отрицание на АЕЦ „Белене“, въпреки че централата е сигурен гарант за енергийната сигурност на държавата. София бе обвинена, че обслужва руските интереси със строителството на газопровода „Балкански поток“, който е продължение на „Турски поток“.
Американската намеса намери своето продължение в засилващата се активност на посланик Херо Мустафа. Тя не само посети през януари 2021 г. АЕЦ „Козлодуй“, но и излезе с оригиналното предложение за хибридно решение за изграждането на 7-и блок на атомната централа чрез използването на един от двата реактора на АЕЦ „Белене“. Появи се и още една американска компания NuScale Power, която предложи изграждането на малки ядрени реактори, без значение, че те още са проект, който досега е далеч от реализация.. Появи се и познатата от близкото минало компания „Уестингхаус“, което като цяло очерта американските интереси в българската ядрена енергетика. Интересен факт е, че независимо от плановете за анулиране възможността АЕЦ „Белене“ да бъде изграден, процедурите по проекта продължават. Явно депутатите от 46-ото Народно събрание ще трябва да решават важния за страната въпрос – ще се строи ли АЕЦ „Белене“ и каква е съдбата на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“. Двата проекта не са конкуренти, а са нужни за енергийната сигурност на страната.
През следващите години както България, така и другите държави-членки на Европейския съюз, ще бъдат изправени пред предизвикателството да участват в борбата с климатичните проблеми, но и да защитават националните си интереси. Няма как да се скрие фактът, че в представения от Европейската комисия план за борба с климатичните промени има добри предложения и тяхната реализация в дългосрочен план може и да реши до известна степен някои проблеми с околната среда, но едва ли тези на населението. А някой дава ли отговор на въпроса каква ще е социално-икономическата цена, която ще плати ЕС и особено най-бедната страна-членка?
Труд
