България няма избор

България няма избор

Македонистите няма да спрат да тровят междудържавните отношения на Балканите

„Древният“ македонски език е творение на групичка начални учители и сърби

На поредните избори за президент на РС Македония всяка от двете най-големи просръбски партии в Скопие вложи огромни усилия и старание да докаже, че е най-верният и предан приятел на Белград. А победителката в изборите разкри още две, макар и добре известни истини: Скопие няма никакво намерение без Сърбия да влиза в ЕС на този етап. Второ, македонистите няма да кротнат, а ще продължават да скандализират и тровят междудържавните отношения на Балканите, като кръстоносният поход срещу България ще продължи с още по-голямо настървение.

Всеки интелигентен българин и европейски гражданин се пита: Защо антибългарската политика и пропаганда е толкова яростна и дори стига до истерия? - Очевидно, защото процесът на македонизация е затормозен. Над сто хиляди граждани на РСМ притежават български паспорти срещу декларирано българско национално самосъзнание. А кандидатите за български паспорти са още няколко пъти повече. Единствено скандалната българска бюрокрация и мафиотският рекет от няколко хиляди лева ги въздържа да кандидатстват за българско гражданство.

Македонистите претендират за македонско национално малцинство в България, макар отлично да знаят, че това е една нищожна групичка от няколко възрастни хора. В същото време те зъб не обелват за тази част от българския народ от близо два милиона, чиито корени са от Вардарска и Беломорска Македония. И защо техните предци са търсели спасение единствено в България, а не в Сърбия или Гърция? Въпроси, които сериозно смущават настроенията на скопияни.

Реакцията на Атина срещу подмяната на името РС Македония с Македония от страна на новоизбрания президент бе бърза, остра, безцеремонна и с широк международен отзвук. Българските първи ръководители - президент и служебен премиер също реагираха адекватно и категорично.

Последните президентски избори в РСМ свидетелстват, че антибългарският курс ще продължи с не по-малка интензивност и ярост. Промяна има само в целите на тази враждебна политика на Скопие срещу България. Македонистите, чиито претенции към нашата държава ескалират вече 80 години, не настояват толкова за признаване на тяхната идентичност и език, а грубо притискат българската страна да се откаже от най-ярките периоди, събития и личности от своето минало. Макар че появата на македонизма датира от август 1944 г., скопската върхушка с безпрецедентен гьонсуратлък присвоява национално-освободителните борби на българите от Македония от XIX и началото на XX век. Като пример за малоумие е и кражбата на сериозни части от Българското възраждане заедно с безспорни негови дейци, многократно подчертаващи, че са българи.

Всеизвестен факт е, че македонизмът е преходен етап към сърбизиране и присъединяване на неалбанизираната част от РСМ към Сърбия. Идея, формулирана в средата на XIX век и преследвана от Белград с изключителна упоритост и последователност вече 180 години. С кражбата на българска история от македонистите и включването на остатъка от държавичката им в границите на Сърбия, Белград логично става третият европейски цивилизационен център след Атина и Рим. Не случайно в подкрепа на тази цел, екзалтиран сръбски националист повтори преди няколко месеца пред Скупщината (сръбския парламент - б. а.) старата сръбска теза, че няма и никога не е имало, и не е съществувал български народ. Българите са измислено творение на Русия след Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Дотогава по тези земи на Балканите населението е било сръбско.

Някой в България да е чул за реакция на българска институция срещу тази чудовищна антибългарска провокация? - Разбира се НЕ! А това е едно от основните задължения на политиците и политическите партии. Единствената политическа сила, която познава тази сложна и деликатна проблематика е ВМРО - БНД. Благодарение на нея, на нейните депутати и участието u в последното правителство на Бойко Борисов, българската страна успя по-достойно да защити своите интереси, както и да подпише един сравнително приемлив двустранен документ - Договора за приятелство между София и Скопие.

Най-сетне българските партии и политици трябва да се стреснат и изпълнят задълженията си, за които са избрани. Това налага задължителна и адекватна реакция срещу всяка клевета, фалшифициране и присвояване на българска история.
Ето обаче пример за груба фалшификация и манипулация на миналото ни и липса на каквато и да е реакция от българска страна: Госпожа Силяновска-Давкова с умиление си спомняла за Георги Димитров като за един от помощниците за създаването на македонската нация. Сантименталните u чувства можеха да бъдат охладени с публикуването на стенограмата от срещата Димитров - Сталин. На нея „вождът“ на народите с ултимативен тон нарежда на българина, че трябва със завръщането си в България да започне работа по утвърждаването на македонска нация. Димитров отговаря: „Да, другарю Сталин, макар че това ще бъде трудна задача, защото населението на Македония е българско. Аз и моето семейство, които сме от този край, също сме българи.“ Сталин репликира: „Зная, Георги, зная. Но, Георги, имаше ли азербайджанска нация? - Нямаше! Има ли сега? - Има! Имаше ли молдовска нация? - Нямаше! Има ли сега? - Има! Така ще има, Георги, и македонска нация.“

Чудовищни престъпления спрямо кръвта на всяко нормално човешко същество! С каква престъпна самонадеяност се заличава многовековно национално съзнание на цели народи в интерес на съмнителни и временни партийно-идеологически цели! Жертва на Сталинско-Титовото безумие стават и над два милиона българи от Македония, натрапвайки им измислен, съвършено чужд македонизъм.

И още един пример, по който България учудващо „отсъстваше“: Госпожа Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, силно развълнувана обяви, че започва изучаването на македонски език. Очевидно лидерката на ЕС е жертва на лъжливата скопска пропаганда, която продъни ушите на Европа, убеждавайки, че езикът, на който се говори в Скопие, е един от най-древните езици на планетата. Мерзка лъжа, но и невероятно удобен повод за даване на показен разобличаващ урок на фалшификаторите рецидивисти. Архивите са категорични: „Древният“ македонски език е творение на групичка начални учители и сърби и е обявен година и половина след провъзгласяването на югославската македонска република в края на 1945 г. До тогава цялото население на Вардарска Македония, включително администрацията и емиграцията от македонския край по света, говори български, т. е. езика на предците им, употребяван над 1300 години. А защо пропуснахме дадената възможност да разобличим фалшификаторите?!

Наред с претъпканите архиви, съдържащи документи, свидетелстващи за българския произход на огромна част от населението на Македония, се появяват и нови впечатляващи факти, разкриващи престъпната същност на македонизма. Неотдавна Македонският институт по съдебна медицина обяви след няколкогодишно изследване, че ДНК на населението от двете страни на българо-македонската граница има общ етнически корен - български. Изследването обаче категорично доказва, че „македонците“ нямат нищо общо със сърбите и албанците. Разбира се македонистите запазват гробно мълчание за това изследване, което е обяснимо. Напълно необяснимо и дори смайващо е пълното мълчание и безразличие на българската страна към такова смазващо македонизма свидетелство. Впрочем обяснимо е: В България липсват политици! 

Изводът от досегашната 80-годишна политика към Скопие е, че България няма избор! Надвисналата вече реална заплаха за нейното бъдеще налага незабавно преосмисляне и пълна промяна на досегашното дебилно поведение. Първата задължителна животоспасяваща стъпка, която трябва да направи новият парламент и правителство е да създаде специален орган, най-добре е министерство, включващо професионалисти, чиято задача е стриктно да следи и моментално да реагира, разобличавайки всяка клевета, фалшификациите и кражбите на българска история, дело на скопските шарлатани и незабавно, по всеки случай да информира европейските ни съюзници, както и европейската и световна общественост.

Наистина крайно време е да се събудим от дълбоката десетилетна дрямка и то още днес. Утре може да бъде късно, а вдругиден вероятно няма да има смисъл да се събуждаме.