“Българска гордост” е понятие още от Средновековието

Моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка

Когато някой ромей започне да се хвали с победите на своя народ, веднага от крайния ъгъл на кръчмата някой българин се провиквал: „Клокотница“

В средновековните европейски хроники, най-вече във византийските, често може да се срещнат изразите “българска гордост”, “горд като българин”, “високомерен като българин” и т. н. Не е за вярване днес, но това забравено понятие е било много характерно през средните векове. На какво се основавало всичко това? Основава се на няколко фактора.

Първият, разбира се, са военните победи, които България постига срещу двете най-големи европейски средновековни империи – Византия и Франкската империя. Които, общо взето, се наричат по един и същ начин, а именно Римска империя. Държавата на Карл Велики заема цяла Западна и Централна Европа, а Византия е разпростряна върху три континента - Европа, Азия и част от Северна Африка. Въпреки всичко България ги побеждава.

Вторият фактор, това е че България не познава това, което в тези страни се нарича ендемичен глад, сушави години и така нататък. Поради доброто хранене на населението си, тя не страда от тежки пандемии на холера, чума и други смъртоносни заболявания. Заразяват се само хора с нездрави организми, които обитават другите части на Европа. Много силният имунитет спасява българите от тези болести, които унищожават стохилядни градове както на Запад, така и на Изток, особено в днешна Анадола. Всичко се дължи на факта, че българите обитават земи, които се намират в умерения географски пояс и в тях няма и квадратен сантиметър пустиня. Това осигурява и по-високия ръст на българина – средната височина на скелетите, открити в разкопаните досега български средновековни некрополи биват около 1,75 сантиметра. Докато на Запад над 1,65 сантиметра вече са ги смятали за високи. Естествено, високите и силни хора и днес гледат с известно високомерие на значително по-ниските от тях.

Друг фактор е прекрасното средновековно законодателство, за което ни завиждат всички съседни държави и народи. И за което чуждите автори настояват, че е било задължително и се е спазвало от всички – от царете и благородниците, до обикновените селяни или граждани. Един от тези автори, така нареченият  ”Готски топарх” (управител на областта Готия, на север от Дунав), подгонен от войските на цар Самуил, пише тъжно, че българите, заради перфектното си законодателство и строгото му спазване, са станали причина много народи, които са се предвижвали към Европа, да искат от българските власти да се заселят в България. Привлечени не само от плодородието на земята, но и от въпросното законодателство.

Факт е, че българите успяват да прекратят варварските нашествия към Европа и са укрепили условната граница между варварщината на север от река Дунав и цивилизована Европа.  А те са ставали приятели с българите в резултат на смесени бракове, на преминаване на групи, и в крайна сметка и на целите народи на територията на България. Това се е случило с печенеги, узи, кумани, алани, авари и така нататък. Интересно е, че тези народи изчезват неочаквано бързо от историческата сцена, след като влязат в България. Това означава, че както в наши дни хората много бързо стават американци или германци, тогава в рамките на едно поколение те стават българи и държат на това. И дори стават по-големи българи от останалите българи. По време на османското робство в Софийското поле, където живеят шопи, които отдавна вече се наричали българи, е известно, че няма турски села. Турци има само в София и те са в гарнизона или в администрацията. За да контактуват с българите, те научават български език. Всичко това несъмнено усилва още повече мощта на българската държава.

Някой ще каже, че всичко това не е вярно и не може да бъде. И аз бях наистина изумен, знаейки днешното състояние на правосъдната ни система и на всичко останало. Но е средновековен факт и може да бъде добър пример и за наши дни.

Докога е продължила тази “българска гордост”? Продължава дори през Османското робство. Българинът знае за тези неща още преди Паисий Хилендарски да напише “История славянобългарская”. И това става благодарение на православната ни църква, която пази паметта на 109 български светци. И какво научават българите, когато в неделя отидат на църква? Всеки ден се чете житието на светеца на деня, а 109 от тях са българи. И ако се случи да е българин, в него задължително имало една фраза в духа на: по време на славния наш български цар Калоян, който навлезе в Тракия и там намери мощите на Света Петка Епилатска, пренесе ги във великия град Търново и ги положи там. И българинът се радва. Дори да не знаят много за какво става дума, хората научават, че сме имали държава, имали сме царе и те успешно са водели войни и са побеждавали държавата като Византия.

Отец Паисий надгражда в “Историята” си върху тези познания. И, както казах, той не е единствен и не е без предшественици.

Понякога тази “българска гордост” е преминавала във високомерие. Един византийски поет и писател, Йоан Цеце (ХІV век) пише следното: прието е между посетителите на една кръчма, когато са от различни народи да разказват за своите военните подвизи, а другите да слушат без да ги прекъсват, без да изразяват несъгласие, дори да имат основание, защото ще могат на свой ред да направят същото. Но когато някой ромей започне да се хвали с победите на своя народ, веднага от крайния ъгъл на кръчмата някой българин се провиквал: “Клокотница!”.

Битката, която е големият срам на византийците – те са търпели и по-тежки поражения, като при Ахелой и Траянови врата, но при Клокотница българите успяват да заловят византийския император с цялото му семейство.

Това високомерие ражда и месиянски твърдения – в един български народен ръкопис от ХІ век се казва, че “българите ще управляват света”, тъй като са най-праведен и справедлив народ. “В момента това го правят германците (разбирай Франкската империя) и гърците (разбирай Византия). Но те са потънали в грехове и Господ скоро ще ги накаже, ще ги изтрие от лицето на Земята и властта ще премине в ръцете на българите и българската държава.” Това е, разбира се, преразказ, думите навремето са много по-витиевати, но смисълът им е този. Тоест ние си приписваме това, което Библията приписва на евреите, че те са богоизбрания народ и те трябва да управляват света.

Едва ли е нужно ние да управляваме света. Не е и нужно. Достатъчно са лудите и болните хора, които го правят и в наши дни. И както виждаме Господ не ги изтрива от лицето на Земята. Но можем да оправим икономическото си състояние до това ниво, до което е било през Средновековието, на по-висока витка на спиралата, разбира се. Спиралата на времето се надявам вече е започнала да работи за нас и скоро ще дойде време, когато ако не с високомерие, то поне с достойнство ще можем да наблюдаваме други народи по света и да не се хвалим само с това. Хайде стига - моята ограда в Созопол е четири пъти по-стара от Америка.