Бягството на САЩ от Афганистан и най-лошите спомени от Виетнам

Талибаните са децата на муджахидините, които Америка радикализира с много милиарди

Джинът на ислямизма, веднъж пуснат от стъклото, бързо се освободи от опеката на Вашингтон

Суматохата около изборите отклони вниманието ни от драматичното изтегляне на САЩ от две стратегически направления: „Северен поток“ 2 и Афганистан. Докато фактическата капитулация на Вашингтон пред Берлин бе прикрита под гръмки слова за споразумението им да не допускат използването на газопровода от Москва за политическо влияние над Европа, бягството от Афганистан е неприкрито драматично – в стила на бягството от американското посолство в Сайгон от края на виетнамската война. 

Плановете на Тръмп за изтегляне с достойнство до 1 май т.г. не се осъществиха – и изтеглянето при Байдън става панически. Сроковете му бяха продължени, после съкратени до 20-ата годишнина от 11 септември и по-нататък – до края на август, и то под едностранен натиск на талибаните, без никакви отстъпки. 

Така САЩ се наредиха до бившите световни империи, британската и съветската, напуснали Афганистан с наведени глави. Талибаните вече контролират 85% от територията и всички  граници. Бившият президент Буш II се разтревожи сериозно за правата на афганистанските жени. 

Бившият президентски съветник, ястребът Джон Болтън, отговорник в Белия дом за Афганистан още от 2001 г., се опита да защити тезата, че САЩ не били загубили войната, защото не били разбити военно, а само изгубили търпение. Търпението всъщност беше повече от достатъчно – това беше най-дългата война в историята на САЩ. 

Това е обичайната утеха на загубилите войните. И в Германия сред милитаристичните кръгове след Първата световна война е широко разпространена вярата, че не били победени военно от Антантата, а подло намушкани в гръб от вътрешните си врагове – ваймарските либерали, евреите, социалистите и работническото движение. И българските националисти казват, че България не е губила сражение, а само е била предавана от дипломатите си. И руските комунисти говорят, че СССР не загубил Студената война, а бил предаден отвътре от изменника Горбачов.

Всъщност обаче и в немския генерален щаб през лятото на 1918 г., и в кабинета на Обама още в 2013 г. нямаше никакво съмнение, че войната е загубена. Затова именно в 2014 г. бе официално прекратена и операцията на НАТО в Афганистан, макар че натовски сили има още в страната. И Обама, и Тръмп дойдоха с обещанията да прекратят войните в чужбина, които Доналд нарече „серия кървави външнополитически бедствия“. Обама получи Нобелова награда за мир преди да започне да управлява и беше посрещан като рок звезда в Европа. 

Тръмп се опита да преговаря с талибаните, срещна ги в резиденцията Кемп Дейвид. Те се съгласиха да не нападат американските войски до изтеглянето им и да продължат воюват с Ал Кайда. Но при Байдън талибаните преговарят вече не с Америка, а с Русия. Преди две седмици в Москва пристигна тяхна делегация с шейх Шахабудин Делавар да успокои Кремъл, че няма да внасят хаос в съседните на Афганистан бивши съветски централноазиатски републики. Макар в самата Русия талибаните да са обявени за терористична организация извън закона,  като Ал Кайда и ИДИЛ. Но в момента те явно се превръщат в „нормална“ партия, която престои да управлява дълго.

Политиката не търпи празно място – слабостта на Вашингтон често автоматично се превръща в предимство за Москва. На главния морски парад в Санкт Петербург тези дни отново виждаме да участват индийски и пакистански кораби. Дори талибаните разбират, че безбожното време на съветската хегемония в страната им сега всъщност изглежда светъл период на мир и развитие.

Успокоителни приятелски сигнали отправят талибаните и към Китай, обещават ненамеса в уйгурските дела в Синцзян и очакват китайски инвестиции по новия Копринен път. Но пък амбициите на Ердоган да запази своя военен контингент на кабулското летище не срещат разбиране. Талибаните ги разглеждат като остатък от присъствието на НАТО.

И така, двайсет години след началото на офанзивата на САЩ в Афганистан в отговор на 11 септември и с широка международна подкрепа от НАТО и ООН, властта се връща в ръцете на ислямистите. Ислямизмът и в Афганистан, и в Близкия Изток бе продукт на западната намеса и политическо инженерство.

Иранската ислямска революция бе реакция срещу организирания от Запада преврат срещу популярното правителство на Мохамед Мосадък и подкрепата за шах Пахлави. ИДИЛ в Ирак бе заченато в скръб отроче на американската окупация. Ал Кайда в Саудитска Арабия бе реакция срещу американското военно присъствие в светите земи на исляма, отчасти и западно политическо инженерство. „Хамас“ в Палестина бе антисоциалистическа креатура на САЩ и Израел.

А талибаните са децата на муджахидините, които САЩ с много милиарди радикализираха и въоръжиха за борба със съветските войски в Афганистан в 70-те и 80-те години на миналия век. Талибаните обаче са продукт и на 20-годишната американска окупация на Афганистан – време на безкраен хаос, насилие, наркотици и ерозия на светската култура.

На свой ред джинът на ислямизма, веднъж пуснат от стъклото, много бързо се освободи от опеката на САЩ и се обърна срещу тях. Дали западните стратези на политическото инженерство като Збигнев Бжежински са вярвали сериозно, че ще могат вечно да контролират своето чудовище на Франкенщайн? Не, но те изглежда дори не и са мислили за това. Мисленето им беше сковано от  калъпа на Студената война. Те водеха кръстоносен поход срещу комунизма.

Затова ислямизмът днес е последното уродливо превъплъщение на националистическата, антиимпериалистическа, антизападна революция на арабите, персите и другите мюсюлмани в Азия и Африка в епоха, в която социализмът все още е глобално инкриминиран, а светският национализъм е в голяма степен компрометиран пред мюсюлманските маси от сътрудничеството си със Запада.

Ислямистите са новите източни полусоциалисти-полуанархисти. Те воюват за утопични, религиозно оцветени идеи за равенство, социална справедливост и национална гордост. Брадатият шейх Осама за бунтовната ислямска младеж е нещо като нов Че Гевара. Тероризмът е само външната форма на това идеологическо ядро, оръжието на слабите. Борбата на Запада „срещу  тероризма“ значи е борба с вятърни мелници.

Друг е въпросът, че поради липсата на истинска социалистическа или каквато и да е друга съвременна идеология у ислямизма, щом дойде на власт, въпреки целия си показен радикализъм, той създава примитивен корумпиран, кланов капитализъм, какъвто виждаме у режима на „Хамас“ в Газа. A шериатът навсякъде връща живота на народа в Средновековието.

Бягството на американските войски от Афганистан поставя на дневен ред и изтеглянето им от Ирак, дето са подложени на постоянни унизителни атаки от проиранските сили. Символично значение има афганистанската катастрофа и за бъдещето на НАТО. Съвсем доскоро Алиансът имаше големи амбиции да поддържа сигурността и да съдейства за развитието в региона, които сега са разбити на пух и прах. А след срещата Байдън – Путин в Женева през юни и неотдавнашното признание под сурдинка, че кибератаките срещу американската IT-инфраструктурна компания „SolarWinds“ през април т.г. не били работа на руски, а на китайски хакери, въоръжени с израелски софтуер, избледняват основанията за поддържането на антируското напрежение в Източна Европа, което остава последният аргумент за продължаването живота на НАТО.