Труд
Автор:
Владимир Каролев
Печатането на пари в еврозоната забърка огромни проблеми, които ни подминаха
Ако кажете на някой европейски банкер какви са резултатите от стрес тестовете на българските банки, то той надали ще ви повярва. Причината е проста - докато ефектите от печатането на пари от Европейската централна банка започват да тежат върху европейските банки, в България ние останахме настрана от тази буря и избегнахме произлезлите проблеми. А главният „виновник“ за всичко това е добрият стар валутен борд.
Анализаторите и икономистите обикновено се фокусираме основно върху стабилността на курса на лева като основна полза от валутния борд. Но премахването на възможността на централната банка да печата безконтролно пари е не по-малък плюс, както виждаме днес. И това личи от сравнението между паричните политики и ефектите от тях на БНБ и ЕЦБ през последните години.
В условия на валутен борд БНБ е надзорен и контролен орган, който може единствено да следи дали поднадзорните му институции (основно банките) се придържат към рамките на закона и добрите практики в сектора. В по-редки случаи БНБ предписва задължителни или незадължителни препоръки към банките. Например такава успешна препоръка беше българските банки да избегнат прекалено въвличане в гръцки ценни книжа и акции. Валутният борд отнема възможностите на БНБ да печата пари и да ги влива в икономиката, надявайки се, че това ще стимулира потреблението, повиши инфлацията и задвижи икономическия растеж.
От друга страна, ЕЦБ може да печата пари. И когато европейската икономика закъса под натиска на световната финансова криза, политиците оказаха натиск върху Европейската централна банка да „стимулира“ икономиката и да спаси банковия сектор именно чрез завъртане на печатницата.
Е, осем години по-късно можем да твърдим, че икономиката със сигурност е далеч от стимулирана, а спасяването на банковия сектор в еврозоната е било просто временно отлагане и замитане на проблемите там. Политиката по нулеви лихви (и даже отрицателни лихви по депозитите в ЕЦБ) имаше за цел да стимулира банките да раздават кредити, а не да държат резерви в централната институция. Политиката по директно печатане и изкупуване на активи пък трябваше да помогне на държавите да избегнат дългова криза и да укрепи цените на финансовите активи. Всичко това беше чудесно като замисъл и като цели, но ефектите в банките от еврозоната днес са далеч от толкова положителни. Даденото им спокойствие и гаранциите на ЕЦБ не послужиха за бързо изчистване на портфейлите от лоши активи, а напротив - те бяха допълнително забатачени. Ниските основни лихви пък сринаха печалбите на европейските банки и те бяха принудени да потърсят по-рискови вложения - оттам дойде както скок на лошите кредити (в търговските банки), така и рискови и волатилни експозиции към развиващи се икономики (в инвестиционните). В крайна сметка осем години след това „спасяване“ и „стимулиране“ отново си говорим за капиталови дупки в италианските банки, за рекордно ниски печалби и дори загуби в Обединеното кралство и Германия, за замразени реформи на банките във Франция и Испания и т.н.
В България ние не можехме да печатаме пари, за да се „спасяваме“ и „стимулираме“, и трябваше да преминем през добрия стар метод на възстановяване през корекция на цените. Тост цените на надценените активи паднаха в реално изражение, трудът и капиталът се преместиха, а банките поеха реалните загуби от направените си неблагоразумни инвестиции. Нашите банки, знаейки, че няма как да им бъдат налети напечатани пари, през цялото време са оценявали риска относително правилно и възможните загуби не ги разклатиха сериозно. И именно тук дойде контрастът - докато в еврозоната фалираха десетки банки, в България нямахме дори разклащане между 2008 и 2010 г.
Именно това е дисциплиниращият ефект на валутния борд. Той отнема възможността на политическата класа да печата безконтролно пари и по този начин да си „купува“ време, избори или и двете през банковата система. Неразумна парична политика на централната банка обаче неминуем води до негативни ефекти в бъдеще. Ако напечатаните пари са налети директно в потребление, инфлацията започва да изяжда реалната доходност по раздадените от банките кредити. Ако напечатаните пари са налети в някакви активи, то инвеститорите в реалната икономика получават непазарни стимули и създават грешни бизнес планове и инвестиции - в крайна сметка генерират лоши кредити и отварят капиталови дупки в банките. Всичко това се вижда днес в еврозоната.
Българският валутен борд предотвратява тези рискови политики и ние не страдаме от нито един от гореспоменатите проблеми. Това се доказа и нагледно от безпрецедентния за Европа стрес тест на цял банков сектор и преглед на активите, който приключи през изминалата седмица. Българската банкова система е със значително по-висока капиталова адекватност от европейската и е със значително по-висока способност да премине дори изключително негативен икономически шок без системен риск и нужда от държавна капиталова намеса. Забележете, че докато в еврозоната и Великобритания се обсъждат хипотези за поредното многомилиардно наливане на напечатани пари в банките, в България се предписват единствено мерки за подсигуряване на банките в дори най-тежката (не)възможна* криза.
Колкото и да е трудно да се повярва, завещаният ни от професор Стив Ханке валутен борд даде основа на българската банкова система**, която днес по много показатели е по-стабилна от европейската. И това трябва да бъде повод за гордост, а не за присмех и нихилизъм.
*Негативните сценарий в българските стрес тестове са комбинация от изключително тежки последици за икономиката, които хем се случват едновременно, хем никой не предприема контрамерки. Както каза Емил Хърсев, това е практически невъзможен апокалиптичен сценарий, който, ако се случи, последната ни грижа ще са банките. Въпреки това дори при него системата ни остава здрава.
**Уточняваме, че говорим за т.нар. търговско банкиране - събиране на депозити и раздаване на кредити. Освен него съществува и инвестиционно банкиране, в което държавата ни е критично изостанала спрямо развитите държави. Причината за това е основно недобрите политики за развитие на фондовата ни борса.
