Вдигането на пенсиите води до икономически растеж

Повишаването на покупателната способност допринесе за ръст на брутния вътрешен продукт

В следващите години източногерманската икономика ще расте повече от икономиката на Германия като цяло, показват данни на Института за икономически изследвания ifo. В така наречените нови федерални провинции се прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт от 1,1 процента за тази година и 1,7 на сто за следващата, докато общо за Германия тези показатели са съответно 0,4 и 1,5 на сто. Обяснението на експерта от ifo Йохим Рагниц, цитиран от германската обществена медия АРД, е, че в Източна Германия сериозен ръст се забелязва най-вече в услугите, близки до потребителите.
Към това се прибавят и други ефекти, на които се основава сегашният ръст в Източна Германия, но те едва ли биха довели до траен икономически растеж. Сред тях е това, че в Източна Германия покупателната способност на населението е нараснала повече. Икономическият експерт Оливер Холтемьолер посочва например пред АРД, че през 2023 година пенсиите в Източна и в Западна Германия все още не са били уеднаквени. За намаляване на разликите пенсиите на изток бяха увеличени с 5,86 процента, а на запад - с 4,39 на сто.

“Това води дотам, че пенсионерите имат повече пари и така повишават и покупателната способност. И понеже на изток делът на пенсионерите е по-голям, това дава по-голямо отражение, отколкото на запад”, казва Холтемьолер. Според него така влияе и увеличаването на минималното заплащане. “Тъй като на изток повече хора имат полза от повишаването на минималната работна заплата, покупателната способност там расте повече от западната.” Отсега нататък обаче пенсиите вече няма да бъдат фактор - нивата им са изравнени.

Наред с по-високата покупателна способност роля за по-големия ръст на източногерманската икономика играе и това, че тя не е толкова ориентирана към износа - насочена е повече към потреблението вътре в страната, обяснява пред АРД икономистът Клаус-Хайнер Рьол. Източногерманската икономика не зависи толкова от износа. “Западногерманската индустрия зависи много от износа - ако имаме предвид автомобилната промишленост и машиностроенето. И в конюнктурно слаби фази като тази, в която сме сега, сривът в износа я засяга много повече, отколкото източногерманската”, казва Рьол.
Ролята на глобалните играчи не е за пренебрегване. Трябва да се има предвид, че в Източна Германия се установяват все повече международни концерни - глобални играчи като Интел или тайванският производител на чипове TSMC планират строителството на големи производствени структури в източногерманските провинции. Тесла вече откри първия си европейски завод в Бранденбург, където работят над 12 000 души.

Според Холтемьолер стъпки като тази на Тесла в Бранденбург ще имат само краткосрочен ефект - с течение на годините икономическият ръст няма да бъде толкова голям, колкото в началото. Експертът е на мнението, че и откриването на производства на Интел и TSMC също крие рискове: “Тези фирми се установяват тук само защото получават за това милиардни субсидии от германската държава. И има риск компаниите силно да редуцират или дори да затворят производството си, когато субсидиите изтекат”, казва Холтемьолер пред АРД.

Дали в такъв случай може да се смята, че източногерманската икономика може да се превърне в мотор за националната? Данните на ifo, изглеждащи на пръв поглед отлично, променят значимостта си при по-внимателна оценка - и то не само поради множеството аргументи, показващи, че растежът ще е само краткосрочен.

“Делът на Източна Германия в общия брутен вътрешен продукт е 16 процента. Това означава, че математически погледнато на Източна Германия се дължи 0,1 на сто от общия растеж”, обяснява пред АРД икономистът Йохим Рагниц. Това означава и още нещо - в този контекст източногерманската икономика определено не може да бъде характеризирана като мотор на националната икономика.